Ad Config - Website header

 

Article_top

Данните за доходите и разходите на българските домакинства са източник на два от най-ясните индикатори за дългосрочната тенденция на подобряване на благосъстоянието на българските граждани през последните години. Единият е покачването на относителния дял на доходите от работна заплата в домакинските бюджети, а другият е понижаването на относителния дял на разходите за хранителни и безалкохолни напитки. Първият индикатор показва подобряване на цялостното социално-икономическо състояние в страната, а вторият – покачване на реалното благосъстояние на домакинствата, поради по-ниския дял на разходите за стоки от първа необходимост (като хранителните продукти).

Добрата новина от данните на НСИ за третото тримесечие на 2018 г. е, че и двете положителни тенденции остават в сила:

Структурата на приходоизточниците в домакинските бюджети остава сравнително благоприятна. Доходите от работна заплата през третото тримесечие на 2018 г. формират 55,2% от общия доход. Сравнението с 2010 г., когато започва динамичният ред на НСИ, показва ръст от 5 процентни пункта, в унисон с експанзията на трудовия пазар и ръста на трудовите възнаграждения. На годишна база също има ръст – през същия период на 2017 г. работните заплати са формирали 54,4% от общия доход на домакинствата, т.е. с 0,8 процентни пункта под сегашното ниво.

Относителният дял на разходите на домакинствата за храна и безалкохолни напитки е 30,1%, колкото беше и през третото тримесечие на 2017 г. Това е и най-ниската стойност регистрирана от статистиката до този момент, въпреки че тенденцията към спад засега спира. Отново с цел сравнение – през третото тримесечие на 2010 г. за това са отивали цели 37,6% от общите разходи на домакинствата.

Сред положителните признаци в разходната част на домакинските бюджети можем да класифицираме и ръста на разходите за свободно време, култура и образование, които достигат рекордните 6,8% при 6,3% година по-рано. През третото тримесечие на всяка една година тези разходи отразяват преди всичко средствата, които домакинствата заделят за почивка, което потвърждава положителните тенденции, скрити зад данните.

На фона на тези добри новини обаче се открояват и някои притеснителни тенденции:

За първи път от второто тримесечие на 2017 г. насам годишният ръст на общия доход на домакинствата пада под 8%, като в същото време за шесто поредно тримесечие ръстът на общите разходи е по-висок от този на общите приходи (съответно 9,8% и 7,7% през третото тримесечие на 2018 г.).

Относителният дял на разходите за данъци и осигуровки през третото тримесечие е 12,3%, което е с 0,4 процентни пункта над миналогодишната стойност. Това е и най-високата стойност за третото тримесечие до този момент, като тя следва общата тенденция на нарастваща данъчноосигурителна тежест в икономиката – първото и второто тримесечие на 2018 г. също отбелязаха рекорди (съответно 14,0% и 13,7%). По принцип статистиката за разходите на домакинствата показва най-високи разходи за данъци и осигуровки през първото полугодие, което освен периода за деклариране и заплащане на доходите на физическите лица, отразява и заплащането на някои местни данъци.

Трябва да отбележим, че покачването на данъчноосигурителната тежест за българските домакинства е следствие както от цялостния курс към по-високи данъци, така и на относително по-доброто състояние на трудовия пазар в сравнение с предишни периоди. Въпреки забавянето на пазара на труда през 2018 г., рекордно високата заетост и рекордно ниската безработица означават, че повече домакинства имат какво да впишат в графата „доходи от работна заплата”, съответно – по-високият им общ доход (средства от заетост) е свързан и с по-висок насрещен разход (данък върху доходите и осигуровки). Дори това обстоятелство обаче не променя цялостната картина – повече и по-високи данъци (включително на местно ниво), чиято покачваща се цена забавя подобряването на реалното благосъстояние на българските домакинства.

Освен данъците и осигуровките, нарастващите разходи на българските домакинства отразяват и някои от факторите, установени от НСИ в последното наблюдение на потребителите. Такива са повишаващите се инфлационни очаквания, които са на най-високото си ниво през последните 6 години, както и подходящият според потребителите момент за закупуване на предмети с дълготрайна употреба (най-високо ниво от 2008 г. насам). Най-просто казано, домакинствата използват покачването на своето благосъстояние в настоящия и предишни периоди, за да реализират някои по-дългосрочни, и най-вероятно отлагани във времето, покупки. Това предположение се потвърждава от данните за разходите на домакинствата, които показват среден разход от 65 лв. на лице за „Жилищно обзавеждане и поддържане на дома” - абсолютен рекорд в номинално отношение, който е с 5 лв. над миналогодишното ниво (също рекордно към онзи момент).

Тъй като средата в момента е далеч от оптимална по отношение на традиционните методи на спестяване (като банкови депозити), склонността към повече разходи не е особено изненадваща. Доверието на потребителите остава сравнително високо в исторически план, но предвид влошаващите се очаквания за икономическата ситуация в страната (както от страна на международните организации, така и от страна на самите потребители) започналият от началото на 2018 г. спад и в този показател не е изненадващ. Изглежда, че българският потребител очаква по-слаба икономика и по-високи цени „утре”, което при липсата на особен смисъл в традиционните методи на спестяване, е двигател на решението му да купува стоки за дълготрайна употреба „днес”.

Очакваното забавяне на европейската и българските икономики, наред със забавящата се експанзия на трудовия пазар и съответно – трудовите възнаграждения, поставят интересни въпроси занапред. За настоящото (а и за следващото) правителство предизвикателствата ще бъдат все по-малко количествени (колко хора работят и колко пари изкарват) и все по-качествени (какво работят и колко могат да изкарат). Нито Бюджет 2019, нито цялостната посока на провежданите реформи отразяват тези нови предизвикателства. При един сериозен трус това може да се окаже сериозен проблем за конкурентоспособността на българската икономика, а оттук и за пазара на труда и стабилността на домакинските бюджети.

Институт за пазарна икономика

 

Данните за доходите и разходите на българските домакинства са източник на два от най-ясните индикатори за дългосрочната тенденция на подобряване на благосъстоянието на българските граждани през последните години. Единият е покачването на относителния дял на доходите от работна заплата в домакинските бюджети, а другият е понижаването на относителния дял на разходите за хранителни и безалкохолни напитки. Първият индикатор показва подобряване на цялостното социално-икономическо състояние в страната, а вторият – покачване на реалното благосъстояние на домакинствата, поради по-ниския дял на разходите за стоки от първа необходимост (като хранителните продукти).

Добрата новина от данните на НСИ за третото тримесечие на 2018 г. е, че и двете положителни тенденции остават в сила:

Структурата на приходоизточниците в домакинските бюджети остава сравнително благоприятна. Доходите от работна заплата през третото тримесечие на 2018 г. формират 55,2% от общия доход. Сравнението с 2010 г., когато започва динамичният ред на НСИ, показва ръст от 5 процентни пункта, в унисон с експанзията на трудовия пазар и ръста на трудовите възнаграждения. На годишна база също има ръст – през същия период на 2017 г. работните заплати са формирали 54,4% от общия доход на домакинствата, т.е. с 0,8 процентни пункта под сегашното ниво.

Относителният дял на разходите на домакинствата за храна и безалкохолни напитки е 30,1%, колкото беше и през третото тримесечие на 2017 г. Това е и най-ниската стойност регистрирана от статистиката до този момент, въпреки че тенденцията към спад засега спира. Отново с цел сравнение – през третото тримесечие на 2010 г. за това са отивали цели 37,6% от общите разходи на домакинствата.

Сред положителните признаци в разходната част на домакинските бюджети можем да класифицираме и ръста на разходите за свободно време, култура и образование, които достигат рекордните 6,8% при 6,3% година по-рано. През третото тримесечие на всяка една година тези разходи отразяват преди всичко средствата, които домакинствата заделят за почивка, което потвърждава положителните тенденции, скрити зад данните.

На фона на тези добри новини обаче се открояват и някои притеснителни тенденции:

За първи път от второто тримесечие на 2017 г. насам годишният ръст на общия доход на домакинствата пада под 8%, като в същото време за шесто поредно тримесечие ръстът на общите разходи е по-висок от този на общите приходи (съответно 9,8% и 7,7% през третото тримесечие на 2018 г.).

Относителният дял на разходите за данъци и осигуровки през третото тримесечие е 12,3%, което е с 0,4 процентни пункта над миналогодишната стойност. Това е и най-високата стойност за третото тримесечие до този момент, като тя следва общата тенденция на нарастваща данъчноосигурителна тежест в икономиката – първото и второто тримесечие на 2018 г. също отбелязаха рекорди (съответно 14,0% и 13,7%). По принцип статистиката за разходите на домакинствата показва най-високи разходи за данъци и осигуровки през първото полугодие, което освен периода за деклариране и заплащане на доходите на физическите лица, отразява и заплащането на някои местни данъци.

Трябва да отбележим, че покачването на данъчноосигурителната тежест за българските домакинства е следствие както от цялостния курс към по-високи данъци, така и на относително по-доброто състояние на трудовия пазар в сравнение с предишни периоди. Въпреки забавянето на пазара на труда през 2018 г., рекордно високата заетост и рекордно ниската безработица означават, че повече домакинства имат какво да впишат в графата „доходи от работна заплата”, съответно – по-високият им общ доход (средства от заетост) е свързан и с по-висок насрещен разход (данък върху доходите и осигуровки). Дори това обстоятелство обаче не променя цялостната картина – повече и по-високи данъци (включително на местно ниво), чиято покачваща се цена забавя подобряването на реалното благосъстояние на българските домакинства.

Освен данъците и осигуровките, нарастващите разходи на българските домакинства отразяват и някои от факторите, установени от НСИ в последното наблюдение на потребителите. Такива са повишаващите се инфлационни очаквания, които са на най-високото си ниво през последните 6 години, както и подходящият според потребителите момент за закупуване на предмети с дълготрайна употреба (най-високо ниво от 2008 г. насам). Най-просто казано, домакинствата използват покачването на своето благосъстояние в настоящия и предишни периоди, за да реализират някои по-дългосрочни, и най-вероятно отлагани във времето, покупки. Това предположение се потвърждава от данните за разходите на домакинствата, които показват среден разход от 65 лв. на лице за „Жилищно обзавеждане и поддържане на дома” - абсолютен рекорд в номинално отношение, който е с 5 лв. над миналогодишното ниво (също рекордно към онзи момент).

Тъй като средата в момента е далеч от оптимална по отношение на традиционните методи на спестяване (като банкови депозити), склонността към повече разходи не е особено изненадваща. Доверието на потребителите остава сравнително високо в исторически план, но предвид влошаващите се очаквания за икономическата ситуация в страната (както от страна на международните организации, така и от страна на самите потребители) започналият от началото на 2018 г. спад и в този показател не е изненадващ. Изглежда, че българският потребител очаква по-слаба икономика и по-високи цени „утре”, което при липсата на особен смисъл в традиционните методи на спестяване, е двигател на решението му да купува стоки за дълготрайна употреба „днес”.

Очакваното забавяне на европейската и българските икономики, наред със забавящата се експанзия на трудовия пазар и съответно – трудовите възнаграждения, поставят интересни въпроси занапред. За настоящото (а и за следващото) правителство предизвикателствата ще бъдат все по-малко количествени (колко хора работят и колко пари изкарват) и все по-качествени (какво работят и колко могат да изкарат). Нито Бюджет 2019, нито цялостната посока на провежданите реформи отразяват тези нови предизвикателства. При един сериозен трус това може да се окаже сериозен проблем за конкурентоспособността на българската икономика, а оттук и за пазара на труда и стабилността на домакинските бюджети.

Институт за пазарна икономика

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията