Космическият апарат "ИнСайт" на НАСА е готов да кацне на Марс довечера, след като измина 482 милиона километра за шест месеца, съобщава БТА. 
Кацането на "ИнСайт"(InSight - Interior Exploration using Seismic Investigations, Geodesy and heat Transport) е насрочено за 20 ч. по Гринуич (22 ч. българско време). Методът за спускането е изпробван и преди. Двигателите ще бъдат запалени, за да намалят скоростта, парашутът ще бъде разгънат и скоростта ще бъде намалена от 19 800 км/ч. до 0 за шест минути, за да може космическият апарат да кацне меко.
Намаляването на скоростта на почти 400-килограмовия апарат в марсианската атмосфера ще започне от разстояние 125 км от повърхността. Спускането ще отнеме 6 мин. На разстояние 12 км от повърхността ще се разтвори парашутът с диаметър 11,9 м. 15 секунди преди кацането апаратът ще разгъне краката си и ще се спусне на повърхността със скорост около 8 км/ч.
След кацането ще настъпи 16-минутна пауза, за да може вдигнатият прахоляк да слегне. След това ще бъдат разгънати слънчевите панели. Този процес също ще отнеме 16 минути. 
Връзката с "ИнСайт" ще се осъществява както чрез орбиталните апарати, така и с двата миниспътника "Марс кюб уан", наричани фамилиарно УОЛ.И и ИВА. 
НАСА не е спускала апарат на Марс от шест години. Предишният апарат, който кацна на Червената планета, е роувърът "Кюриосити" - през 2012 г. За него беше използвана различна технология за спускане. Мястото за кацане на "ИнСайт" е близо до "Кюриосити" - в равнината Елизиум планициа. 
След като апаратът кацне, ръката му ще премести двата основни инструмента на повърхността. Досега това не е правено.
Единият инструмент ще се опита да проникне на дълбочина 5 м, за да измери вътрешната температура на планетата. Досега измервания са правени най-много на дълбочина 2,5 м, но на Луната от мисията "Аполо".

Главният учен на НАСА Джим Грийн обяснява мисията на "ИнСайт" на пресконференция в Пасадена. Снимка АП / БТА


"ИнСайт" пренася и сеизмометър, за да провери за първи път дали на Марс има трусове. Друг инструмент ще проследи въртенето на планетата спрямо оста и изместването й, за да бъде разбрано какви са размерът и съставът на ядрото й.
Кацането на Марс е много рисково. Успешните мисии до Червената планета, включително орбитиращите и прелитанията, са само 40 процента. НАСА се справя с тази задача най-добре - за три десетилетия има седем успешни кацания и само един провал. Друга държава досега не е успяла да спусне апарат на прашната червена повърхност. Преди две години европейски апарат падна толкова бързо, че изкопа кратер при удара. 
За кацането на "ИнСайт" НАСА използва технология от сондите "Викинг" и спускаемия апарат "Феникс". 
Наземният екип се надява двата експериментални малки спътника на "ИнСайт" - УОЛ.И и ИВА, които го следват от изстрелването, да дават информация за апарата по време на спускането му. Забавянето в комуникациите между Земята и Марс е осем минути. УОЛ.И и ИВА ще прелетят край Марс и ще застанат на орбита около Слънцето. Ако миниспътниците мълчат, новините за кацането ще осигурят орбитиращите апарати, но по-бавно. 
Първите снимки от мястото на кацането ще започнат да пристигат малко след него. Преди научните инструменти да бъдат инсталирани, ще минат поне 10 седмици. Топлинната сонда ще заработи след още няколко седмици.
Продължителността на мисията "ИнСайт" е предвидена за една марсианска година, която е равна на две земни. 
Космическият апарат "ИнСайт" тежи 385 кг. Мисията е с бюджет 1 милиард долара. В нея участват също учени от Франция, Германия и други европейски държави.