Азовската криза засега не създава проблеми на България с Русия или Украйна. Това личи от интервюта на техните посланици в София Анатолий Макаров и Виталий Москаленко за агенция "Фокус".

Първият намира за "премерени" изказванията на българските лидери за инцидента в Керченския проток, при който Русия обстрелва и задържа три украински военни кораба и сега съди техните екипажи. Вторият уверява, че въведеното в 10 украински области военно положение няма да навреди на правата на българското етническо население там.

"Ще се отнася до позицията на ръководството на България - да чух изказването на г-н Радев (президента Румен - б.р.) на пресконференцията с президента на Полша и становището на г-н Борисов (премиера Бойко - б.р.), казва Макаров. - Смятам, че изявленията са премерени. Това е абсолютно нормално проявление, израз на това, че трябва да намалим напрежението между страните."

"Тези мерки, които предвижда военното положение, ще бъдат въведени само в случай на нападение (от страна) на Руската федерация", каза Москаленко. 

Той подчерта, че Радев и Борисов са поискали Русия незабавно да върне корабите на Украйна. 

"Призовавам колегите от Украйна и Руската федерация за разум и сдържаност, защото лесно може да бъде премината границата, от която няма връщане назад. В интерес на всички е напрежението да бъде преодоляно с диалог, а задържаните моряци незабавно да бъдат освободени", написа Борисов в профила си във Фейсбук.

 

Посланиците потвърдиха противополжните позиции на страните си по кризата. Русия смята, че украинският конвой незаконно е прекосил териториалните й води. Според Макаров той е търсел да провокира инцидент и да позволи на президента Пабло Порошенко, чийто рейтинг е нисък, да въведе извънредно положение преди изборите  насрочени за март догодина. 

Според Москаленко САЩ, ЕС, НАТО, Румъния, Полша, прибалтийските страни, Турция, Грузия "ясно и стриктно обявиха по повод на този случай Русия като агресор".

Териториалните води и режимът на корабоплаване през Керченския проток, който свързва Черно с Азовско море, са определени с договор между Русия и Украйна отпреди 15 години. Русия обаче засили граничния контрол в региона, след като през 2014 година анексира от Украйна Кримския полуостров, покрай който върви спорният воден път. Цитираните от Москаленко организации и държави не признават Крим за руски.

По-рано днес БТА съобщи, че Естония е извикала руския посланик в Талин във връзка с използването на военна сила срещу украинските моряци и плавателни съдове в Керченския проток.

Естонското външно министерство съобщи, че на руския посланик Александър Петров е било заявено, че Русия трябва незабавно да върне трите плавателни съда и да освободи екипажа им, предаде българската агенция, позовавайки се на Асошиейтед прес (АП).

Министерството заяви днес, че съгласно международното право Русия трябва да осигури безпрепятствено минаване през протока на кораби от която и да било държава.
Естония, която е бивша съветска република, реагира остро на сблъсъка до бреговете на Крим, а президентката Керсти Калюлайд заяви вчера, че руската атака е равнозначна на "война в Европа".

След анексията от Русия на Кримския полуостров в Украйна, Естония, заедно със своите балтийски съседки Литва и Латвия, се опасява, че те и други съветски републики може да са следващите, отбеляза АП.

Пак днес латвийските спецслужби задържаха местните рускоезични журналисти Юрийс Алексеевс и Дмитрийс Сумароковс, както и още един човек, чието име не се споменава, предаде БТА, позовавайки се на АП и ТАСС. Те са заподозрени в помагачество на чужда държава в дейността й, насочена срещу сигурността на Латвия.

Агенциите цитираха латвийската полиция, че тримата са били задържани на 23 ноември след разследване, започнало миналия месец. Наказателното дело е възбудено на 17 октомври 2018 г. едновременно по два члена от наказателния кодекс, свързани с дейност срещу суверенитета, назависимостта и териториалната цялост на Латвия, и помагачество на чужда държава, заявиха от ведомството.

Балтийската новинарска агенция (БНА) съобщи днес, че един от заподозрените е Алексеевс, който и прокремълски активист, представител на правозащитното движение "Конгрес на негражданите" и бивш общински съветник в Рига.

Според БНА съдът е решил на 25 ноември да освободи тримата, но те остават подследствени. Извършени са били обиски на обекти свързани със заподозрените, посочва ТАСС.
В Латвия, Естония и Литва станаха няколко гръмки шпионски скандали, свързани с Русия, откакто трите балтийски републики получиха независимост през 1991 година. Русия проявява интерес към въпроси на отбраната и сигурността в балтийските държави, които през 2004 г. станаха членове на НАТО, отбелязва Асошиейтед прес.