България, Балканите и Мондиал 2030 - да влезе кръчмарят и да каже сметката

 Пламена ИГНАТОВА, Валентин МАРИНОВ

Когато преди около месец премиерът Бойко Борисов анонсира идеята за обща кандидатура на България, Румъния, Гърция и Сърбия за домакинство на Мондиал 2030, на мнозина това се стори като виц. Четирите държави не само че нямат необходимата спортна инфраструктура, но нямат и летища, пътища, хотели и пр., за да посрещнат милионите фенове.

Ако сте решили, че поради тази причина темата срамежливо ще потъне в забвение, грешите. Съдейки по активността на министъра на спорта Красен Кралев - четирите балкански държави не само имат реален шанс да домакинстват на Световното, но имат амбицията да приемат поне Европейското първенство две години по-късно. Утешително - ако кандидатурата за мондиала не успее.

"България ще вложи цялата си енергия в подготовката на кандидатурата за домакинство на Световното", декларира Кралев, който наистина взе идеята присърце и започна активни сондажи.

Точно преди седмица обаче влезе първият "кръчмар" по вече нахвърляните произволни сметки и наброски с огромни приходи и "леко" охлади българските надежди - президентът на УЕФА Александър Чеферин. За онези, които го чуха, а те не бяха много, ако се съди по отразяването в нашите медии на пресконференцията на словенеца в Дъблин. Там бяха теглени жребиите за евроквалификациите и за финалната фаза на Лигата на нациите. Отделно изпълкомът на УЕФА имаше заседание, на което взе много важни решения - за въвеждането на трети евротурнир и на системата за видеоповторения (VAR) още от февруари 2019 г.

Една пресконференция, която не получи отзвук

На първо място, Чеферин се обяви против кандидатурата на Испания, Португалия и Мароко за Мондиал 2030, тъй като е представена от две конфедерации - европейската и африканската, а босът ясно се изрази срещу това, цитиран от агенция Ройтерс. Предпочита да няма такива "кръстоски".

След това той каза, че иска Европа да има една кандидатура - така ще успее по-лесно. Освен споменатите две амбиции има и Великобритания (Англия, Шотландия, Уелс, Ейре и Северна Ирландия). И вече официално анонсираната - на Уругвай, Аржентина и Парагвай. Северна Америка и Азия нямат право да кандидатстват - тъй като са домакини на предишните два форума.

"Казах го вече много пъти - след всичките тези години е време Европа да вземе Световното, отбелязва Чеферин пред Ройтерс. - Единственото, за което настоявам, е Европа да има само една кандидатура. Не искам да бъдем разделени заради Световното, а ще се окажем в такава позиция, защото вотът е публичен." 

Запитан от Ройтерс за потенциалната обща британска кандидатура, словенецът отвръща следното:

"Може да се окаже мъдра идея. Инфраструктурата на Великобритания е много добра."

Каква е инфраструктурата на България, че и на останалите страни - футболна и обща, знаем чудесно. Нашата и в двата случая е по-лоша от тази на съседните страни.

Дотук добре. Следва въпрос на Асошиейтед прес за това, че испанският премиер Педро Санчес открито говори за проекта заедно с Португалия и Мароко, а "балканската кандидатура се поставя на политическа среща на лидерите на България, Гърция, Румъния и Сърбия".

"Някой трябва да каже на политиците, че не е тяхна работа да говорят как ще домакинстват или не на Европейско или Световно, е отговорът на боса, цитиран от АП. - Виждал съм много политици да казват: Ние ще бъдем домакини на това или на онова... За спортни събития те трябва да разговарят със своите национални асоциации."

До момента Борислав Михайлов, който е член на ИК на УЕФА и е в отлични отношения с Чеферин, не сe е изказал нито веднъж за кандидатурите. Хората под него също избягват темата. БФС заяви само принципна подкрепа (чрез първия вицепрезидент Йордан Лечков). Не я избягва обаче министър Кралев. Точно обратното - "натъртва" я.

Хубаво, приемаме, че време наистина има, имаме право да мечтаем и да заявяваме амбиции (пак до думите на спортния министър). Че в следващите години може да направим по-добра инфраструктура от британската и по-добри стадиони, които все пак ще останат и ще бъдат в услуга на футбола.

Всичко това звучи чудесно, ако не изникваше въпросът кой плаща музиката и най-вече - с колко.

Изчисления

За 48 отбора участници в Световното първенство по футбол (толкова ще бъдат от Мондиал 2026 в САЩ, Мексико и Канада) са нужни 16 стадиона с капацитет минимум 40 000 души. Необходими са още два с 60 000 места и един, който да се използва за откриване и закриване на мондиала - за 80 000 души, изчисляват балканските кандидати.

Това са първоначалните сметки на спортните министерства на четирите балкански държави, базирани на изискванията на ФИФА. Предстои по-задълбочен анализ. А сега да видим с какво разполагаме: с два стадиона, които покриват тези критерии - Олимпийският в Атина и "Арена Национал" в Букурещ. Румънското съоръжение е с капацитет 55 000 места и е едно от 12-те, на които ще се играят мачове на Евро 2020. Ако приемем, че ще има по четири арени в държавите, България трябва да направи точно толкова или три плюс основна реконструкция на "Васил Левски". 

Такъв е първоначалният план на българското правителство, като нашите стадиони ще са 40-хилядни. Което означава, че се отказваме от полуфинали и финали. Разумно.

Паметници

Наскоро Кралев проведе работна среща по общата кандидатура, в която участваха Йордан Лечков, секретарят на Сръбската футболна асоциация Йован Шурбатович, Радо Шабан - секретар на Румънската футболна федерация, и генералният секретар на Гръцката футболна федерация Алексaндрос Дедес.

От съобщението на самия Кралев за резултата от срещата става ясно, че всички участници са се обединили около заключението, че "е нужна сериозна инвестиция от четирите страни за изграждане на необходимата спортна инфраструктура, на хотели, летища и магистрали".

Всички присъстващи са се обединили и около мнението, че е "важно да се правят многофункционални футболни стадиони, които да имат опция да се превърнат в центрове в бизнес зоните, а не да останат като паметници - както се случи със стадионите в Бразилия и Русия и след олимпийските игри в Гърция".

База за сравнение

Било е прието четирите страни да разгледат подробно работния план на САЩ, Мексико и Канада за общото домакинство на Световното през 2026 г., тъй като финалните изисквания за Мондиал 2030 ще бъдат изготвени от ФИФА не по-рано от 2020 г.

Участниците в срещата обаче вземат като база за балканската кандидатура не само изискванията на ФИФА за Световното през 2026-а, а и калкулациите на САЩ, Мексико и Канада за очакваните разходи и приходи. Които звучат оптимистичното: 3 милиарда долара разходи срещу 14 милиарда долара приходи.

Никъде в тази среща обаче не се споменава фактът, че инфраструктурата (от всякакво естество) на България, Румъния, Гърция и Сърбия не може да се сравнява по никакъв начин с наличната на държавите от Северна и Централна Америка. Щатите, които ще вземат повечето мачове от мондиала през 2026 г., и сега могат да приемат Световно, ако, да речем, такова бъде решено да има идното лято. Стадиони колкото искаш, повечето за над 60 000 души, удобни и многофункционални, за професионален и университетски спорт и т.н. Ще се направят само леки корекции, като например подмяна на терените там, където са изкуствени.

Същото приблизително се отнася и за Мексико. А за магистрали, хотели, летища, паркове и т.н. няма смисъл да се говори.

Инфраструктура

Но хайде да говорим за нашата инфраструктура. За момента България има една готова магистрала - София - Бургас. Приемаме, че тя ще върши работа, тъй като другите стадиони за мондиала (или Европейското) ще са в Пловдив и в Бургас. Трябва да имаме магистрали и към останалите партньори - до Гърция, до Румъния и до Сърбия. Българските летища са малки и неудобни, в София и край морето трябва да се разширят, а по пловдивското има още повече работа.

Ами железопътният транспорт, който е предпочитан от запалянковците на такива първенства? Той е в кома. Приемаме, че най-добро е положението с хотелите, но там обслужването е на много ниско ниво. Значи трябва да се инвестира и по това "перо". Сметки няма да правим, но всеки сам може да изчисли, че само България трябва да извади милиарди. Нали знаете откъде ще дойдат тези пари...

Безспорно една по-добра транспортна инфраструктура за балканските страни може да е в дългосрочен плюс за икономиките на съответните държави. Но предвид общото ѝ сегашно състояние в действителност стои въпросът колко ще ни струва да я изградим и в какви срокове. Вероятно заради лошия опит от Бразилия и Олимпиадата в Гърция Кралев реши да анонсира преди дни, че "ако си свършим домашното и си направим инфраструктурата, дори и да не спечелим домакинството на Световното, като екип ще имаме готовност да кандидатстваме за Евро 2032".

"Като имаме готова инфраструктура, не бихме имали проблем. Инвестициите, които ще се направят, ще оправдаят средствата по категоричен начин", смята спорният министър.

Статистика

Какво дава ФИФА - това е въпросът. А отговорът е, че не дава никак малко, но средствата от нея са най-вече за организационни дейности като базите (тренировъчни терени), транспорт на отборите и хотелското им настаняване, награден фонд, реклама и др. Международната футболна федерация не строи хотели, магистрали, летища, жп линии и спирки и пр., от каквито четирите балкански страни имат нужда и без да кандидатстват за домакинство на мондиала.

Традиционно едно световно покачва БВП на страната с 1 на сто, като най-печелившите сектори са строителният, а по време на самото първенство - хотелиерският, ресторантьорският, производителите на алкохол, на рекламни материали и др. Печалбите за страната домакин обикновено се изчисляват в дългосрочен план - в зависимост от това в каква инфраструктура е инвестирано и за какво ще се използва тя след края на първенството.

Един от най-добрите примери тук е бразилският стадион "Мане Гаринча" в столицата Бразилия, в който правителството инвестира 550 милиона долара за Мондиал 2014. Към днешна дата съоръжението е паркинг за автобуси.

Подобна е съдбата на други стадиони в Бразилия, в Южна Африка и в Русия, а също в Катар, но организаторите на следващия мондиал обещават, че ще направят футуристичните арени така, че те лесно щели да се "преобразуват" или поне да намалеят като капацитет и да се използват по-целесъобразно в бъдеще. В тази връзка от всички проведени наскоро световни първенства сметката със стадионите излезе единствено в Германия. Всички арени, които посрещнаха Мондиал 2006, се използват по предназначение и си покриват разходите, които са огромни. Ясно защо - футболът в Германия е на много високо ниво, той пълни стадионите и прави бизнес във всичките си форми.

А най-малкото средносрочни са положителните перспективи и за туризма - разчита се, че на феновете ще им хареса и ще се завръщат отново и отново със семействата си, за да видят и други неща от страната.

Излизат ли сметките на домакините?

Бразилия е на огромен минус от първенството преди четири лета. 15 милиарда бяха наляти в стадиони, терени и транспортна инфрастурктура. По официална информация ФИФА е предоставила на Страната на кафето 100 милиона долара. Приходите на централата възлизат на 5,7 милиарда долара. Не на държавата, за които се мълчи.

Факт е, че домакинството, както и олимпийските игри през 2016 г. засилиха политическата и икономическата криза в страната. Двата форума не подобриха живота на бразилците, напротив.

ФИФА прибра рекордните 6,1 млрд. от руското световно. А правителството в страната вложи около 14,2 млрд. долара за домакинството. Приходите? Русия казва, че очаква мондиалът да донесе положителен ефект за икономиката на стойност 30,8 милиарда долара до 2023 г. А дали ще стане така?

Инвестициите на Катар ще изпреварят значително бразилските и руските - там строят цели градове, а не само стадиони. Но катарците да не ги мислим.

Продължаваме напред

В периода 21-23 декември четиримата министър-председатели - на България, Румъния, Сърбия и Гърция, трябва да разполагат с докладите на футболните асоциации и на спортните министри относно наличната инфраструктура, за да ги обсъдят на Срещата на върха в Брюксел, която ще се състои тогава. Както се вижда, нещата на политическо равнище вървят добре.

Чакаме и докладите, за да започнем да правим сметки за големи приходи и печалби. Ако няма да е Световно, може да е Европейско, ако няма да е и Европейско, поне ще си оправим стадионите и инфраструктурата... Такъв е планът. Допреди месеци министър Кралев риторично задаваше въпросите: "Кой ще играе на нов национален стадион? Кому е нужен?" Но ето че приоритетите се променят. Планираме нов национален стадион и още три подобни нему. Продължаваме напред.

Можете да прочетете повече по темата в декемврийския брой на списание "Клуб Z".