Непрекъснатото говорене за извънредни парламентарни избори вече навлиза във фаза на самоизпълняващо се пророчество. ГЕРБ и "Обединените патриоти" се стремят да удържат кораба на властта, екипажът непрекъснато е в боричкания помежду си, сменят се министри, вицепремиер хвърли оставка, капитанът Борисов дирижира неповторим кадрови кадрил. Недоволството сред населението се чува все по-силно.

С наближаването на евровота коалиционните партньори гребат в различни посоки. Но дори и да има извънредни парламентарни избори ГЕРБ и БСП са в състояние на паритет (поне в това ни убеждават социолозите, които дават разлика с размера на „стохастична грешка“). Все по-видимо е, че която и от двете формации да бъде първа, ще ѝ трябва „патеричка“, за да управлява. А на пазара предлагането въобще не е голямо.

Двама са малко, петима са много 

След първия кабинет на Бойко Борисов (2009-2013 г.), когато ГЕРБ имаше парламентарно мнозинство, партийната шахматна дъска е обречена на коалиционно управление. Кабинетът „Орешарски“ разчиташе в краткия си живот на ДПС и на „златния пръст“ на лидера на „Атака“ Волен Сидеров. „Автентичното“ дясно си беше разбило вече главата с поредния разкол между ДСБ на Иван Костов и СДС на Емил Кабаиванов, и осъзнаваше, че раздробени малките градски десни партии няма да помиришат не само управлението, но и сградата на парламента. 

Политическият маркетинг се понесе в създаването на дясна алтернатива на рухналия кабинет на БСП и ДПС. Малките вдясно – ДСБ, СДС, Движение „България на гражданите“, НПСД на Касим Дал (после на Корман Исмаилов), БЗНС на Николай Ненчев, се събраха под лозунга на „реформацията“. Специално създаденият Институт за дясна политика, инкубатор за кадри на ГЕРБ, венча малките десни с голямата партия на Бойко Борисов. 

Самите „реформатори“ влязоха в парламента със силни антибойкоборисовски послания. Но се включиха във втория му кабинет с идеята да превъзпитават лидера на ГЕРБ. Последваха поредица от „цехови схизми“ както между самите реформатори, така и с Борисов и неговото обкръжение. Много мостове бяха изгорени заради изказвания като „бай хуй“, а Борисов ги „убиваше с мълчание“. 

Днес, макар и повечето лидери на многопартийния Реформаторски блок да са пратени в политическия фризер, ГЕРБ е изправена пред невъзможността да търси в тях отново коалиционен партньор. 

Защото бяха изгорени всички мостове

Политическото трио „Демократична България“, което беше създадено след поредния първороден грях вдясно – „множим се чрез делене“, се припознава като алтернатива на партията на Борисов, а самия него го наричат „политическото представителство на олигархията“.

Тази седмица социология на „Маркет линкс“ окрили активистите на „Демократична България“ като ги вкара в парламента, без да има реална изборна ситуация. Големият въпрос е дали в името на „десния път“ на България днешните критици на ГЕРБ няма да станат отново съдружни на „вредното управление“ на Бойко Борисов. Защото и бившият здравен министър Петър Москов беше отявлен критик на ГЕРБ, но в последствие съпартийците му от ДСБ го изхвърлиха с обвинението, че е „наемник на Борисов“. 

Всеки консерватор с партия, всяка консерва със скумрия

От няколко месеца Петър Москов, който получи обвинения от прокуратурата за времето му като здравен министър, събира съмишленици за нов политически проект. Прихванали модерния сленг на консервативната идея (евродепутатът Николай Бареков също търси свое място там), вече се тестват политически алианси, които могат да бъдат новата вярна коалиционна патерица на ГЕРБ.

В ефира на БНТ тези дни Петър Москов обяви, че е в добри отношения и с Валери Симеонов.

„Аз харесвам хора, които могат да стоят зад действията си“, каза Москов.

Той обясни, че „алтернативата трябва да бъде наистина с дясна икономическа политическа програма, с отказ от продължаване на либералния разказ за социалното и мултикултурно общество и с ясна защита на националния интерес.“ И добави: „проевропейски настроените патриоти имат място в такова обединение“.

Затова използва и ласкави думи за лидера на ВМРО Красимир Каракачов. 

Дали ще се заложи на проекта на Москов - ще разберем, ако се усилят неговите медийни участия в телевизионния „праймтайм“. От включването му в завера с Красимир Каракачанов и Валери Симеонов имат интерес и НФСБ, и ВМРО, които ще се ребрандират за новия политически маратон. И този съюз има потенциал да бъде крепежен елемент на управляващия механизъм на ГЕРБ. 

БСП чака своята потециален партньор

За разлика от партията на Бойко Борисов, в БСП са изправени пред още по-трудна ситуация, защото те дори нямат и възможност за избор. От евровота през 2014 г. ДСП е нежелан партньор. Партийното ръководство около Корнелия Нинова се скара както с партията на Георги Първанов – АБВ, така и никога не е било в добри отношения с „Движение 21“ на Татяна Дончева. Затова БСП, която напоследък се плъзна по линия на социалпопулизма – смесица между модерен консерватизъм (антиджендърска реторика, шумни протести около чумата) и класически социализъм („държавата да купи ЧЕЗ“), трябва да си създаде своя патеричка. 

Автентичното ляво е в криза

Корпоративизмът на БСП не се припознава от потенциалните леви избиратели. АБВ и „Атака“ не успяват да оберат и пълния потенциал на русофилските настроения в България – а те имат енергиен заряд за печелене на периферни гласове. Тук е вероятно тази ниша да се запълни в следващите месеци от нова лява партия. 

Политиката на плаващите мнозинства

„Стабилността“ на управляващото мнозинство винаги се крепи от ДПС. Към момента Движението е най-верният коалиционнен партньор в сянка и на БСП, и на ГЕРБ. Политиката на плаващите мнозинства непрекъснато създава интересни парламентарни обединения около прокарването на лобистки законопроекти или защита на някакво статукво (на плоския данък, например). Все още на полусъединител се държи и потенциалният проект на Слави Трифонов. Разговорите на диванчето не са финалният акорд на неговото политическо шоу.

И колкото и да се опитваме отсега да сглобим готова политическа картина, към момента опитите звучат по-скоро като пожелание, отколкото реалност. Поне докато няма реална изборна ситуация и не видим кои ще бъдат новите политически патерички на ГЕРБ и БСП. Първият сигурен тест е евровотът.