Френското правителство ще защити днес плана си за изход от кризата пред Националното събрание, ден след обявените мерки, целящи да се успокоят протестиращите "жълти жилетки" и да се предотврати опасността от нов уикенд на насилие, предаде Франс прес.
Премиерът Едуар Филип ще излезе днес следобед пред депутатите с декларация "за екологичната данъчна система и нейното отражение върху покупателната способност".

Едуар Филип.

Същото изявление е предвидено за утре пред Сената.
Вчера правителството обяви отлагане с 6 месеца на екотаксата за горивата, замразяване на цените на тока и битовия газ през зимния период и отказ от засилване на техническите проверки на автомобилите поне до лятото.
Мерките представляват отстъпление за правителството, което до последно изтъкваше твърдата си решимост да запази курса към фискална система на екологичния преход.
Президентът Еманюел Макрон и премиерът в крайна сметка решиха, че това е необходимо след три седмици блокади в цяла Франция и две съботи на размирици, най-вече в сърцето на Париж.
Засега обаче продължават призивите в интернет за нова мобилизация и тази събота.
Отлагането на екотаксите подхранва съмненията в способността на Франция да ограничи бюджетния си дефицит под определения от ЕС праг от 3 процента от БВП през 2019 година, отбелязва АФП.

Доналд Тръмп.

Във Вашингтон президентът на САЩ Доналд Тръмп се изказа иронично по адрес на френския си колега Макрон заради отстъпките пред "жълтите жилетки", изтъквайки, че това доказва, че парижкото споразумение за климата е обречено на неуспех.

Президентът Доналд Тръмп заяви, че решението на Еманюел Макрон да отложи повишаването на данъка върху горивата след масовите протести оправдава собственото му решение да изтегли САЩ от международното снпоразумение за климата, предаде Асошиейтед прес.

"Радостен съм, че моят приятел Еманюел Макрон и протестиращите в Париж стигнаха до същия извод, който аз направих преди две години", иронично заяви той в туит късно снощи. "Парижкото споразумение за климата е фатално лошо, защото повишава цената на енергията за отговорните страни и замазва вината на някои от най-големите замърсители", написа Тръмп в профила си в Туитър.

Британски и американски издания се спират на развоя на протестите срещу повишаването на данъците във Франция и отстъпките, направени от правителството на премиера Едуар Филип. 

Еманюел Макрон плаща за високомерието си, пише в коментар лондонският в. "Таймс". Президентът се домогна до властта като радетел за френско възраждане, вярвайки, че е миропомазан да изхвърли стария ред, пише изданието. Забързан да прави реформи, новият президент допусна, че победата му с 66 процента от гласовете му дава мандат да промени Франция по модерен и либерален начин. Вчера обаче Макрон се огъна под натиска на триседмичния бунт, но отстъпките, които направи, бързо бяха отхвърлени от протестиращите, които заявиха, че все още планират демонстрация в събота.
Британският в. "Гардиън" пише, че кризата на Макрон във Франция е опасна за цяла Европа. Екстремистките сили ликуват заради затрудненото положение на президента, коментира изданието. А крайната им цел е да поемат управлението на целия континент. В името на Европа, Макрон се нуждае от помощ, а не от презрение или омраза, подчертава всекидневникът. Според него, младият реформистки лидер, обещал "европейски ренесанс", се бори на кормилото на държава, която бързо се превръща отново в "болния човек на Европа". Многозначителен момент миналата седмица беше, когато през почивните дни протестиращите обезобразиха лицето на статуята на Мариана - символът на републиката, до Триумфалната арка в Париж, припомня вестникът. Ако тези страсти се разгръщат във Франция, ще бъде засегнат и целият континент, а не само политическата кариера на един човек, смята авторът на "Гардиън".

В. "Файненшъл таймс" отбелязва, че Макрон не е успял да преодолее уклона на френските президенти да правят резки завои, макар че често е обвинявал предшествениците си, че като са се съгласявали прекалено лесно да правят обратни завои, не са позволили Франция да модернизира икономиката си и социалната държава и са причина за общественото презрение срещу политическите елити. Сега обаче Макрон направи своето отстъпление, за да спаси програмата си от реформи и вероятно и президентството си. 

В."Вашингтон пост" изтъква, че протестиращите във Франция са част от глобална ответна реакция срещу данъците, свързани с климатичните промени. Единственото най-ефективно оръжие в борбата срещу промените в климата са данъците - налагане на разходи на онези, които увеличават парниковия ефект, смятат икономистите. Но както научи през последните три седмици френският президент Еманюел Макрон, въвеждането на такива данъци може да се превърне в политическа експлозия. Макрон едва ли е сам в безсилието си. Лидери в САЩ, Канада, Австралия и навсякъде по света се изправиха пред яростна опозиция в усилията си да наложат цени на въглеродните емисии. Но френският обрат беше особено обезсърчителен за специалистите по промените в климата, защото се случи точно когато делегати от цял свят се събираха в Катовице за голяма конференция, за да дадат тласък на мерките за опазване на климата. "Както навсякъде другаде, въпросът във Франция е как да се съчетаят екологията и равенството", посочи Брюно Котре - изследовател от Парижкия институт за политически проучвания. Стане ли дума за околната среда, гражданите виждат най-вече наказателни политики, още и още данъци. Никой няма решение, и само можем да наблюдаваме бедствието, случило се във Франция заради това".

БТА