За да се опитаме да разберем какво се случва в държавата, или по-точно защо на моменти сякаш се намираме в средновековен феодализъм и не виждаме реформи или напредък в много сфери, предлагам да направим един мисловен експеримент:

Представете си, че Корнелия Нинова, Стефан Данаилов, Кирил Добрев, Бриго Аспарухов, Валери Жаблянов, Драгомир Стойнев, Калоян Паргов, Крум Зарков, Антон Кутев и още много членове на БСП напуснат днес партията.

Всички те заминават за два месеца в чужбина на почивка;

Връщат се в България;

Регистрират нова партия;

Кръщават я Европейци за Гражданско Българско Развитие (ЕГБР). Например;

Започват да говорят как са десни консерватори;

И ценят християнските ценности;

Подават молба за членство в Европейската народна партия и обещават пълна подкрепа за гласуване на ръководството;

Започват да вдигат данъците и да събират повече пари за централно разпределение;

Уволняват специалистите в държавната администрация и назначават бивши полицаи или военни на тяхно място;

Ако някой попита Нинова дали не я е срам от миналото й, тя отговаря: „Е, то, тогава, всички бяхме комунисти…“;

По никакъв начин не говорят срещу Путин и Русия;

Но с удоволствие коментират грешки в решенията на евро-институциите;

Започват да говорят как комунизмът е най-жестокият режим на света;

И как те са най-репресираните и най-големите борци против комунизма;

Обещават огромно повишение на заплати и пенсии;

Не правят реформи в обществените системи;

Непрекъснато се оправдават с предишните, макар и много години да са минали;

Държат арестантите в нечовешки условия, заради които най-вероятно страната ще бъде осъдена, защото арестите са препълнени и 10 години не могат един ремонт да направят;

Живеят в огромни апартаменти, предоставени им от Кръстника, защото се страхуват от земетресения;

Дават партийни препоръки за назначаване на държавни постове;

Не чувстват и грам вина за блатото, в което потъва страната, а непрекъснато използват пропагандния модел да твърдят, че стабилността е най-важна и затова никой не трябва да говори срещу властта;

Отказват да гласуват основни конвенции и декларации на ЕС, предназначени да бранят човешките права;

От време на време лидерът им се обажда лично на главни редактори, за да ги пита дали им оказва натиск;

И т.н.

И като във всеки мисловен експеримент, идва основният въпрос:

Ще им повярвате ли, че това е нова, демократична, дясна, реформирана, про-европейска партия?

Ако отговаряте с Да, то всичко е точно. Всеки има право на вярвания.

Ако отговаряте с Не, то защо на други вярвате?

А ако виждате някакво противоречие във всичко това, то какво чакате?

Както казах в началото, това е само мисловен експеримент. И всяка прилика с някои партии и политици е напълно случайна…

Усмихнат ден!