Европа се готви за "Брекзит" без споразумение. Такива сигнали в последните два дни идват от ред нейни столици - Берлин, Париж, Лондон, Дъблин, Брюксел. Тереза Мей отложи за 21 януари гласуването на сделката за напускане на ЕС, която постигна с 27-те му държави за мъчителни 18 месеца преговори. Британската министър-председателка призна, че би изгубила вота с голямо мнозинство.

Във вторник тя се втурна на екстремна обиколка в Хага, Берлин и Брюксел с надеждата да намери подкрепа да предоговори споразумението, което не харесва нито на привържениците, нито на критиците ѝ у дома и за което всички останали в Европа твърдят, че е най-доброто и единственото възможно. Отговорът навсякъде беше един и същ: любезно и твърдо no, non, nein. 

„Ще се срещна тази вечер с Тереза Мей в Брюксел. Продължавам да бъда убеден, че сделката за „Брекзит“, която имаме, е най-добрата и единствено възможната“, написа във вторник в Туитър председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

Същото заяви преди него председателят на Европейския съвет Доналд Туск.

Мей се надяваше да получи подкрепа, най-вече в Берлин, за предоговаряне на сделката в последния момент - на срещата на върха на ЕС в четврътък и петък. И там обаче получи отказ от канцлерката Ангела Меркел.

Зевзеци писаха в социалните мрежи, че максималното, което ЕС на 27-те ѝ е обещал, е да ѝ прочете в четвъртък вечер 500-те страници на споразумението "високо, много бавно, с картинки", а ако и това не помогне, говорителка на Юнкер да ѝ го "изпее".

Докато коментатори в мрежата наричаха обиколката на Мей "национално унижение", а опозицията твърдеше, че Британия "няма функциониращо правителство" и премиерката трябва да бъде сменена, тя успя да постигне утешителен резултат - крахът на плана ѝ да бъде отложен за след Нова година и да не превърне празниците в кошмар за Обединеното кралство и Европа.

В основата на съпротивата срещу сделката е т.нар. предпазна мрежа (backstop) за Северна Ирландия. Нейната цел е да не се допусне възстановяване на физическата граница между британската провинция и Република Ирландия, която членува в ЕС. Липсата на такава граница е част от мирно споразумение от 1998 година, което сложи край на кървавия конфликт между католици и протестанти в Северна Ирландия.

За да не бъде поставено то под въпрос, Мей се съгласи Обединеното кралство да остане поне до края на 2020 година в митническия съюз на ЕС, като през този преходен период договори постоянно бъдещо споразумение за свободна търговия с него, което ще реши постоянно ирландския граничен въпрос.

Никой обаче все още не може да гарантира колко години преговори би отнело бъдещото търговско споразумение, а оттам - и колко време Британия би останала обвързана с митническия съюз на ЕС. Преходният период има опция за удължаване с една или с две години при съгласието на двете страни изразено не по-късно от юли 2020 година.

За критиците на тази сделка тя отлага неопределено пълното излизане на Британия от ЕС, за което народът ѝ гласува в референдума на 23 юни 2016 година. Докато е част от митническия съюз и единния пазар на ЕС, Обединеното кралство е задължено да спазва правилата им, без обаче да може да участва в правенето им след датата на на "Брекзит" 29 март 2019 година.

Излиза, че тогава Британия ще получи развод главно с правата си на европейска членка, но не и със задълженията си, включително - финансовите и свързаните с миграцията.

Срещу този план на Мей са не само лейбъристката опозиция и шотландските националисти. Не го одобрява и Демократичната юнионистка партия на Северна Ирландия, на която консервативното правителство дължи мнозинството си в Камарата на общините. И което е най-важно - близо 100 от 315 депутати тори са готови да гласуват "против".

Отлагайки вота, Мей призна, че би загубила със "значителна разлика", ако той се беше състоял. Това не само би взривило крехката сделка за подреден "Брекзит", но вероятно би съборило правителството ѝ. 

Според самата Мей от ситуацията има два реалистични изхода - "Брекзит" без споразумение или втори референдум за британското членство в ЕС. Тя до последно ще се опитва да убеди депутатите, че постигнатото от нея споразумение е единственият възможен начин да бъде изпълнена волята на гласоподавателите от юни 2016 година. Вътрешната опозиция в партията ѝ, която иска да я смени, без да събаря правителството, обаче предпочита "Брекзит" без споразумение.

Никой не може да каже до какво точно би довел последният, защото такова нещо ЕС никога не е преживявал в над 60-годишната си история. Съюзът досега само е приемал членки, не е изпращал такива - нито организирано, нито неорганизирано.

Това, което се знае със сигурност е, че във втория случай няма да важи нищо от договореното между ЕС-27 и Обединеното кралство досега. То засяга правата на общо 4 милиона европейски граждани в Британия и британски граждани в Европа; задълженията на Обединеното кралство към дългосрочния бюджет на ЕС до 2020 година и граничния режим в Ирландия.

Със или без споразумение Обединеното кралство ще бъде т.нар. трета страна спрямо ЕС от полунощ между 29 и 30 март догодина. Това означава, че спрямо него ЕС трябва да възстанови граничния, митническия, визовия режим, на който подлежат всички останали трети страни. Главният преговарящ от страна на ЕС Мишел Барние беше прогнозирал, че първите ефекти ще бъдат хаос, блокирани граници, полети, търговия, огромни загуби за бизнеса и на работни места.

Британската позиция по време на преговорите беше, че в случай на неизбежен хаотичен "Брекзит", страните трябва да сключат секторни мини-сделки, за да избегнат кризи, засягащи тежко нормалния живот на хората. Това обаче не беше позиция на ЕС. Той отсега е започнал "кризисно планиране" (contingency planning) за такъв случай. Подробности за него засега не са известни.