И... предстои още един, този път голям ремонт на т.нар. антикорупционен закон - четвърти поред, откакто въпросният закон бе приет и влезе в сила на 23 януари 2018 г. Тоест преди няма и година.

Този път законопроектът е с двама вносители - това са председателят на правната комисия в парламента Данаил Кирилов (ГЕРБ) и заместникът му от ДПС Хамид Хамид. За предстоящите мащабни промени Кирилов съобщи преди седмица, докато се приемаха на първо четене "спешните" текстове, целящи да неутрализират тълкувателно решение на Върховния касационен съд.

Сега вече ремонтът в 34 параграфа е внесен в Народното събрание. Гласуването му остава за догодина. 

НСО бди за шефа на КПКОНПИ

Сред "забавните" промени, предвидени от Кирилов и Хамид - да се разбира от ГЕРБ  ДПС, е това, че председателят на Комисията за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) - в случая Пламен Георгиев, ще има и специализиран транспорт - тоест кола с буркан и светлини и шофьор, но и лична охрана от НСО. Статутът му се приравнява с този на главния прокурор - в случая Сотир Цацаров. При необходимост и при пътуване в чужбина шефът на КПКОНПИ ще има лична охрана, гласи още поправката в закона за НСО, разписана в антикорупционния такъв. Идеята идва, след като управляващите отнеха колата от службата на омбудсмана - към момента Мая Манолова. Охрана за тази позиция никога не е имало по закон.

Общинските съветници не са "лица, заемащи висши публични длъжности"

Следващата любопитна поправка в закона "Кирилов - Хамид" вади общинските съветници от списъка с лица, заемащи висши публични длъжности. Въпреки че съветниците са най-големият брой пряко избираеми във властта хора - около 5400 души. Това са кадрите, вземащи решенията за управлението на всички 265 общини в страната.

Ако този текст бъде приет, то съветниците няма да имат задължение да декларират имуществото си и конфликт на интереси. Според вносителите това е оправдано така:

"С добавянето на тази категория лица ще се блокира системата за деклариране на лицата, заемащи висши публични длъжности, без да са преценени разходите за реализацията на този вид дейност, като използваните средства ще надвишат значително ползите. Ще са необхoдими много повече човешки и материални ресурси, които ще са значителни, в сравнение с постигане на някакъв конкретен положителен резултат при деклариране на тази категория лица."

Задължението да декларират имотите си и потенциален конфликт на интереси обаче остава за председателите на общинските съвети - които по същество също са общински съветници, но със статут на "пръв сред равни".

Общинарите, които бяха добавени в списъка на заемащите публични длъжности при приемането на новия антикорупционен закон през януари, вече получиха отсрочка за подаване на декларациите си за имущество и конфликт на интереси. Това стана със спешен ремонт на прясно приетия закон преди няколко месеца. Сега новият проект обезмисля този минал спешен ремонт, отменяйки го дори преди текстовете да са влезли в сила.

Спестявайки на общинарите декларациите за имущество и интереси, депутатите прибавят към задължените да подават въпросния документ шефа на Националната следствена служба и заместниците му, става ясно още от законопроекта.

Декларации ще подават и представители на администрацията на Конституционния съд и на омбудсмана, гласи дргт предложен текст.

Всички докладват на КПКОНПИ

Всички държавни институции, правоохранителните органи и тези за опазване на обществения ред и за охрана ще са длъжни да съобщят на КПКОНПИ за всеки сигнал за корупция, който достига до тях. При това незабавно - това е думата, използвана в законопроекта.
Според мотивите на вносителите целта на предложението е по-добра ефективност на КПКОНПИ. 
Ако някоя от изброените институции не докладва навреме на КПКОНПИ, "виновникът" за пропуска ще подлежи на глоба до 5000 лв.
КПКОНПИ ще получи и други разширени правомощия - например право да "обезпечава запазването на помещения или местности" с цел опазване на доказателства за проверките, които биха могли да бъдат събрани. 

Разширява се и кръгът от служители на КПКОНПИ, които имат право и на защитни средства за опазване на сигурността им, и на такива за укриване на самоличността им, гласи още проектът. С други думи - доузаконява се носенето на качулки и маски от кадри на КПКОНПИ.

Вдъхнови ли Лозан Панов промяна в закона?

Лице, което не се яви лично да даде обяснения по проверка на КПКОНПИ без уважителни причини, да подлежи на глоба от 100 до 2000 лв. при първи случай и от 500 до 5000 лв. при повторно неявяване, гласи друг текст в законопроекта. А при редовно "призоваване" и отказ да се яви пред КПКОНПИ лицето да бъде принудително доведено за обяснения - с помощта на органите на МВР според правилата по Закона да МВР, предлагат още депутатите. Принудителното довеждане ще се осъществява "през деня, освен ако не търпи отлагане", а преценка дали това е нужно ще правят централните или местните ръководства на антикорупционната комисия. 
Правилата за призоваване пък ще си ги напише самата КПКОНПИ - в собствения си правилник. 

Досега публично известен е един случай, в който лице, заемащо висша публична длъжност, е било повикано за обяснения в КПКОНПИ, но не се е явило. И това е председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов. Той е на мушката на КПКОНПИ заради имуществената декларация, която подаде в Инспектората на Висшия съдебен съвет, вместо пред Сметната палата, чието звено за деклариране на имущество вече е част от антикорупционната комисия. Случаят с Панов е от времето, когато законодателството се променяше. Панов получи глоба, която обжалва пред съда. КПКОНПИ обаче намери основания да го привика за обяснения. Според Панов, тъй като работата на КПКОНПИ подлежи на съдебен контрол, призоваването за обяснения на председателя на ВКС е нарушение на принципа за независимост на властите. 

Сагата "Пламен Георгиев vs Лозан Панов" тече в епистоларен вид от няколко седмици и засега няма окончателна развръзка.

Деклариране на странични доходи - вече с праг 5000 лв.

По-високи прагове за деклариране на странични доходи, за предсрочно погасяване на кредити, което подлежи на деклариране, за старт на данъчна проверка при несъответствия - това предвиждат още поправките "Кирилов - Хамид" в закона. Досега публичните фигури декларираха допълнителни приходи над 1000 лв., вече прагът ще е 5000 лв. Прагът за деклариране при погасяване на вземания предсрочно също се фиксира на 5000 лв., пише в законопроекта, внесен в парламента. Проверка на доходи и имущество ще следва при констатирани разминавания от над 10 000, а не над 5000, както е сега, ако предложените текстове бъдат приети. 

По-широк достъп до регистрите на БНБ и търговска тайна

По-широк достъп до информационната система на БНБ за паричните задължения на клиенти, както и до регистъра за номера на банковите сметки, техните титуляри и упълномощените да се разпореждат с тях, до инфорацията за наличие на запори по сметки, както и за лицата, наематели на сейфове в банки, и техните пълномощници ще получи още КПКОНПИ според законопроекта. Разширява се и достъпът до данъчноосигурителна тайна при работата на комисията, става ясно още от поправките и мотивите към него. Дава се и допълнителна възможност за разкриване и на търговска тайна, и на банкова тайна с искане до компетентен съд.

И още...

Давността за възможност за отнемане на придобито имущество към момента спира да тече, когато самото производство на КПКОНПИ стигне до съда. С новите текстове в закона се предлага давността да спира да тече от започването на производство от КПКОНПИ на база обосновано предположение.

В момента КПКОНПИ има задължение в 3-месечен срок сред края на проверката си да внесе в съда искове за отнемане на имущество. Новият срок, предложен от Кирилов и Хамид, е двойно по-дълъг - 6 месеца. Тази поправка идва в комбинация с друго предложение - но по "спешните" промени в закона заради търкувателното решение на ВКС. А именно - в момента КПКОНПИ има срок от 1 година с право на еднократно удължаване до 6 месеца за извършване на проверка на имущество. Според настоящата власт този срок е пожелателен, а не задължителен, но Данаил Кирилов предлага в закона изрично да се запише, че нарушаването му не е основание за прекратяване на дела за отнемане на имущество.

Хамид пък има и още една идея - срокът за проверката да се удължи до 1 година и 6 месеца, а допустимото удължаване с до 6 месеца да стане до 18 месеца в случаите, в които се очаква предоставяне на информация от друга държава.

Депутатите от ГЕРБ и ДПС искат да предоставят и още една извънредна привилегия на КПКОНПИ - а именно институцията да е освободена от всички държавни такси при водене на дела - независимо от резултата от тези дела.