От първите дни на своето съществуване Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) е обект на голямо обществено очакване. Като един величествен Дядо Коледа или всевластно божество по закон тя е призвана да възстановява чувството за справедливост в обществото.

И от управлението на Симеон Сакскобурготски, когато бе измислен първообразът на КОНПИ,  справедливостта е в процес на възстановяване. Но още от създаването си до ден днешен, въпреки разширяването на правомощията ѝ, Комисията има фундаментален проблем – има множество правомощия, но няма ясна идейна концепция за съществуването си и принципни основания за работата си.

Причините за това са, че корупцията и престъпността се борят по обвинение на прокуратурата пред съда, който монополно осъжда доказано виновните. После осъдените изтърпяват наказание, третират се негативно от държавата и обществото като осъждани, получават (евентуално) възможност за поправяне, а пред обществото се въздава справедливост и възмездие.

КОНПИ обаче не постига нито едно от тези неща поради следните причини:

- не е специализирана прокуратура, нито по наш, нито, например, по румънския модел, от който много наблюдатели у нас се възхищават (но не и авторът на този материал),

-  не е съд (макар на управляващите да им се иска да е или поне да не бъде контролирана от съда),

-  не реализира наказателна отговорност и последиците ѝ.

КОНПИ е административен апарат с три други функции:

- събира и проверява имуществените декларации на редица високопоставени лица от властта,

- при установено разминаване в имуществото или при повдигане на обвинение за редица престъпления прави проверка на имуществото на лицата и пристъпва към гражданска конфискация, ако има данни за такава,

-  произнася се за наличието или липсата на конфликт на интереси.

Тоест КОНПИ е една обикновена администрация, а относно конфискацията на имущество без наказателна санкция остава неотговорен въпросът доколко това е допустимо според българското законодателство и според правото на ЕС (очаква се произнасяне на Съда на ЕС). Липсва гаранция и че конфискацията не се прави по политически подбуди след като ръководството на КОНПИ се определя само от политически силната партия.

След като изяснихме какво е и по-важното – какво не е КОНПИ, ще коментираме следните събития отпреди дни. Само преди седмица Върховният касационен съд (ВКС) постанови тълкувателно решение, с което прие, че прекратяването на наказателното преследване е абсолютна пречка за последваща гражданската конфискация. Макар и тълкуванието да е по втория КОНПИ закон, внесен от ГЕРБ и подкрепен от тогавашното мнозинство в парламента от 2012 г., с който на практика КОНПИ стана безполезна от гледна точка на борбата с корупцията, решението събуди тревога. По-конкретно ВКС повдигна отново следните въпроси:

- доколко в българската правна доктрина е допустимо изобщо съществуването на конфискация, когато това не е съпроводено с наказателно преследване и осъждане,

- има ли незаконно придобито имущество, когато действията на придобилия го не са престъпни по своя характер?

След като няма ясен отговор на тези допълнителни два въпроса отново остава помайването какво точно е КОНПИ и за какво е възможно да се ползва, съществуването на КОНПИ под всичките ѝ форми среща сериозен юридически отпор.

Докато юристите се чудят години наред какво точно е КОНПИ, председателят на правната комисия в парламента Даниел Кирилов, ГЕРБ, ДПС и т.нар. патриоти за по-малко от седмица приеха промени в закона за КОНПИ, с които:

- бламират тълкувателното решение на ВКС,

- разширяват правомощията на КОНПИ да проверява всеки български гражданин от раждането до смъртта му,

- с обратна сила (отречен от цивилизования свят похват) обявяват, че за неприключилите преписки по старите КОНПИ закони ще се прилага новият закон и то със задна дата. Този подход, освен хаос у читателя, предизвиква хаос и в ума на правоприлагащия юрист, а и е на път да причини и държавнически хаос.

Защо се прави това ли?

Корупция се бори с ефективна прокуратура и независим съд, но това крие риск и за самите управляващи, и за близките до тях партии и бизнеси. Вместо това гласуваните законови промени навеждат на мисълта, че на управляващите по-скоро им трябва не орган за борба с корупцията, а силна бухалка за саморазправа. Публична тайна е, че от употреба на силови групировки през 90-те се премина на употреба на репресивни държавни структури – изглежда хем легитимно, хем е с пари на данъкоплатеца. А най-важното е, че по този начин съдът, който все още не е напълно политически подчинен, е заобиколен. А само подчинените институции затвърждават угодно управленческия произвол.
 

Защо е излишно ли?

Защото недекларирането на доходи и имущество може да бъде преследвано:

- като основание за проверка и ревизия от НАП,

- при съмнение за престъпление може да бъде проведено разследване и последващо повдигане на обвинение по глава седма от Наказателния кодекс „Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната системи“. Това, което КОНПИ иска да може като правомощия с него прокуратурата и НАП разполагат и се предполага да умеят да свършат по-добре.

Освен това, всеки процес за ограничаване или потенциално ограничаване на основни права и свободи спрямо личността не може да бъде без мяра, без срок и без възможност за защита при всяко действие. Това обаче депутатите от правната комисия явно не го знаят, а дори и да го знаят - не го разбират, защото отварят врата за безсрочно проверяване от КОНПИ, а с това и за безмерен произвол.

Апропо, само преди няколко дни, на 10-и декември, се навършиха 73 години от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека. Български граждани, правната комисия на избраното от Вас Народно събрание, българското политическо статукво и КОНПИ Ви поздравяват със законови промени по повода.

* Текстът е публикуван в сайта на Института за пазарна икономика. Подзаглавието е на редакцията.