Когато поставиш егото си над клуба

“Манчестър Юнайтед” уволни Жозе Моуриньо и сложи край на мъки, в които се гърчиха многобройните фенове на клуба в последните месеци. Личеше - не дали, а кога.

А в края на месец май 2016 г., когато Специалния получи поста, всичко изглеждаше обещаващо. Той е един от най-успешните клубни треньори в последните 20-ина години, станал е шампион с всеки един голям отбор, на който е бил начело. С два от тях спечели и Шампионската лига. Просто е обречен да побеждава, винаги намира начин. Не е за пренебрегване, че е приятел на сър Алекс Фъргюсън. Двамата си пият виното заедно.

Две години и половина по-късно Моуриньо е отпратен, като дори гигантската му неустойка не го спаси, а “Юнайтед” отбелязва антирекорди във Висшата лига. Беше спазена и една традиция, датираща от 2004-2007 г., когато португалецът за първи път стана наставник на “Челси”. Оттогава той не се задържал в клуб повече от три сезона. Или си тръгва сам, или е уволняван по време или след третата си година. 

Това му се случи в “Реал” (Мадрид), “Челси” и “Манчестър Юнайтед”.

Защо Моу се провали в “Юнайтед”, на който се обясняваше в любов още от периода в “Реал”? Какво се случи?

Специалния стана Многострадалния

Жозе Моуриньо постигна успехи с “Манчестър Юнайтед”, при това още в първия си сезон - той донесе на “Олд Трафорд” трофеите от “Къмюнити шийлд”, Купата на лигата и Лига Европа (единствената голяма купа, която “Юнайтед” не беше печелил). Отлична основа занапред, но през миналия и настоящия сезон “червените дяволи” вървяха само надолу.

На първо място е игровото поведение на отбора. “Манчестър Юнайтед” невинаги е бил успешен, играл е и във втора дивизия, дишал е прахта на другите големи в английския футбол, но никога не е играл защитно. Моуриньо опита да наложи някакъв прагматичен стил, при който отборът му дебне съперника за грешки, а не гради игра, не е агресивен, а пасивен. Провали се. Дори ако погледнем състава, “Юнайтед” не разполага с такива играчи - не е “Порто” и “Интер” (Милано), с които Жозе постигна най-големите си успехи - и у дома, и в евротурнирите.

Стигаме до отношенията на Моуриньо с футболистите. Колкото и постоянно да слагаме табелата “професионализъм”, тези хора не са роботи. Мениджърът, както е овластен в Англия, трябва да ги убеди в идеите си и накара да играят в името на реализацията им. За 30 месеца Жозе се изпокара с много от играчите си. От някои се освободи, други не успя да махне, може би защото не му стигна времето. 

Най-актуални са разправиите му с Пол Погба, Луис Антонио Валенсия, Алексис Санчес, Антони Марсиал… За такива сръдни раздува британската преса.

Положението като микроклимат в клуба - предвид външните сигнали, започна да става нетърпимо от лятото насам. По време на американското турне на отбора Жозе Моуриньо не пропускаше да се оплаква пред медиите. Че не може да разчита на игралите на Световното и късното им присъединяване, че Марсиал се прибрал в Европа за раждането на детето си, от времето, от съперниците в контролите… Но най-вече от липсата на пари за покупки. 

В трансферния период босовете на “Манчестър Юнайтед” явно отказаха да удовлетворят исканията на своя треньор, а той направи необходимото целият свят да узнае това. 

Изявленията му нямаше как да доведат до нещо добро наесен. 

“Ако не вземем поне двама-трима качествени играчи, нищо добро не ни чака. Ще бъде много дълъг и тежък сезон. С този отбор не можем да бъдем конкурентни на “Манчестър Сити”, “Ливърпул” и останалите.”

“Отдавна съм дал списък с исканите играчи, но вече загубих надежда, че ще вземем дори двама нови, а имаме огромна нужда на някои постове”… 

Представете си как ще се почувствате, ако шефът ви не спира да разправя това наляво-надясно, дори ако фирмата, в която работите, не е под такъв публичен микроскоп, какъвто е един от най-големите клубове в света.

“Ревовете” на Моуриньо продължиха цялата есен, почти до последния му ден. Той винаги изтъкваше колко титли е спечелил - показваше с пръсти на фенове и журналисти. Нито веднъж не пое отговорността за лошите резултати лично. На футболистите им липсвало желание, някои не се раздавали напълно, нямали сърце за големи неща…

Върхът на всичко (а всъщност дъно) бе пресконференцията след унизителната като игрови облик загуба от “Ливърпул” с 1:3:

“Играчите дадоха всичко от себе си и в този смисъл аз се гордея с тях. Това е таванът на техните възможности.”

Тук отново се връщаме до причините за “плача” на Специалния или както започна да го нарича пресата на Острова напоследък - Многострадалния, Изтерзания, Клетника… Липсата на пари за трансфери.

Какво сочат фактите

В “Манчестър Юнайтед” Жозе Моуриньо е изхарчил повече от 350 милиона паунда за 11 футболисти. Приблизително толкова пари са излезли от банковите сметки на “Манчестър Сити”, по-малко от тези на “Ливърпул”, “Челси”, да не говорим за “Тотнъм” и “Арсенал”. Всички те в момента изглеждат много по-силни от “червените дяволи”.

А ето и имената на взетите от Жозе на “Олд Трафорд”: Ерик Баи, Златан Ибрахимович, Пол Погба, Хенрик Мхитарян, Виктор Линдельоф, Неманя Матич, Алексис Санчес, Диого Дало, Фред, Лий Грант и Ромелу Лукаку.

Дори ако от този списък извадим Погба - според някои писания французинът бил трансфериран без изричното желание на Моуриньо, а от бизнес интерес, всеки, който следи поне донякъде футбола, може да си направи сметка колко от изредените по-горе играчи са успешни в “Театъра на мечтите”. 

Отговорът е ясен - най-много двама, Ибрахимович, който дойде като “свободен агент”, и Матич.

Факт е, че Жозе Моуриньо многократно поставяше егото си над името на клуба, чиято емблема защитаваше. А нито един треньор или футболист не е по-голям от клуба си. Дори Алекс Фъргюсън, който има основна заслуга “Юнайтед” днес да е толкова популярен и успешен - напоследък само като бизнес.

Моуриньо много пъти наруши един от принципите, за които четем в книгите на сър Алекс - че каквото и да става, не бива да вадиш мръсните тайни и проблемите на показ. Може да критикуваш играчите и да им викаш, да ги правиш “на нищо”, но не и пред медиите.

Португалецът допусна същите грешки в “Реал” (Мадрид) и “Челси”. На “Бернабеу” се изпокара с Икер Касияс, Серхио Рамос, Кристиано Роналдо… Изкара се по-велик дори от “Реал” и Флорентино Перес просто нямаше друг избор, освен да му посочи вратата. Стана шампион на Испания и за кратко прекъсна доминацията на “Барселона”, но не спечели нищо в Европа, а знаете коя купа зачитат най-вече “мадридистите”.

Завърна се в “Челси”, отново стана №1 в Англия, но и там “изгуби съблекалнята”, най-вече Еден Азар, и на 17 декември 2015 г. Роман Абрамович го освободи. Три години и един ден по-късно същата съдба го споходи и в “Манчестър Юнайтед”. Случайност?

Има една стара истина, която гласи, че един треньор си личи по отбора.

Всичко това кара много анализатори тези дни да се питат дали пък Жозе Моуриньо е изгубил усета си и прословутата способност за кратко време да извлича най-доброто от отборите, които тренира? Рано е за такива присъди. Следващото назначение ще е показателно, а то може да е… “Реал” (Мадрид). Особено ако до края на сезона Сантяго Солари не убеди Перес, че е способен за по-големи неща от това да ръководи втория отбор. “Байерн” (Мюнхен) също може да се окаже възможност при преждевременно “изпращане” на Нико Ковач, макар че това ще е изненада.

Ами “Юнайтед?

Повече от ясно е: проблемите не идват само от треньора. Те са на по-високо ниво и ако клубът не ги анализира и направи опит да отстрани, наследникът на Жозе Моуриньо може да попадне в същата ситуация, дори да няма такова его, да се разбира с играчите, да има философия за атрактивен футбол и да прави по-добри трансфери. Тук стигаме до името на Ед Удуърд, който напрактика ръководи оперативно “Юнайтед” под собствениците от семейство Глейзър.

Удуърд наследи суперуспешния Дейвид Гил (онази вечер го видяхме заедно със сър Алекс на “Анфийлд”), но поне досега не е показал, че има нюха и способностите на своя предшественик. Засега няма изгледи, че изпълнителният директор също ще бъде отпратен. Междувременно - още от лятото, 20-кратните шампиони на Англия търсят спортен директор. Докато не бъде намерен такъв и следващият треньор може да се окаже във вакуум.

Самият факт, че Моуриньо беше назначен издава, че в “Юнайтед” не са съвсем наясно накъде са тръгнали. Португалецът е безспорен победител, но именно фактът, че никъде не се задържа повече от 2-3 сезона трябваше да накара шефовете на “Олд Трафорд” да премислят дали той е човекът. Отделно, че отборите му играят скучно, а в "Театъра на мечтите" това няма как да се приеме. Интересът пада, зрителите оредяват, падат акциите, губят се пари...

Най-големите мениджъри в историята на клуба - Мат Бъзби и Алекс Фъргюсън, имаха поглед върху всичко, като се почне от академията. Почти всички най-значими  имена на “червените дяволи” са собствени юноши. Жозе не работи така. Той поема клуб, на втория сезон (или първия - “Челси”) вече е шампион и се отправя към ново предизвикателство. Няма търпение за млади футболисти и за това да гради клубна философия и имидж. Не казвам, че това е грешен маниер. Просто е различен, не е за “Юнайтед”.

Лоша новина за феновете на клуба е, че двама треньори, които много повече се доближават до описания по-горе профил, са заети - Юрген Клоп и Пеп Гуардиола. Има и един трети, “пращан” на “Олд Трафорд” дори преди уволнението на Моуриньо - наставникът на “Тотнъм” Маурисио Почетино. “Шпорите” ще искат гигантска неустойка, ако аржентинецът въобще склони. Доскоро се твърдеше, че най-близо до назначение е Зинедин Зидан, който е безработен.

Имена, варианти - още много ще се изредят в следващите месеци. Остават обаче проблемите с управлението, посоката, философията и времето, за което клубът може да се върне на верния път.

И понеже започнахме с егото на уволнения треньор, нека свършим с егото на един от футболистите, който може също да си мисли, че е по-велик от клуба. Пол Погба. Някои случки със закупения за 105 млн. евро френски национал през лятото на 2016 г. ни навеждат на мисълта за липсата на ред и добро управление след оттеглянето на сър Алекс.

Халфът беше в открит конфликт с Моуриньо. В интервюта той загатваше, че не играел на позицията си, затова и се представял различно с екипа на Франция и с червения на “Юнайтед”. Вчера, след като гръмна новината за уволнението на треньора, Погба публикува снимка в стил “Мона Лиза” с ироничен кратък текст в Инстаграм. После я свали. Заговори се, че ще бъде глобен. Според Би Би Си, футболистът се оправдал, че публикацията била рекламна.

А на какво е рекламата? Може би на егоцентризъм, който е вън от всякакво приличие.