Ad Config - Website header

 

Article_top

Броят на студентите намалява, реализацията на завършилите се подобрява, научната активност на висшите училища се повишава. С най-добра реализация са висшистите, които завършват медицински специалности и "Военно дело", а най-високите средни доходи са за информационните и математическите специалности, добре платени са и специалистите по металургия. 

Това са част от тенденции, регистрирани в новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България (http://rsvu.mon.bg), съобщиха днес от МОН и авторите на изследването*

Според данните делът на регистрираните безработни сред завършилите през последните 5 години български висши училища спада до 2,44% през 2018 година от 2,91% през миналата година и от над 4% през 2013 година. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната спада до около 20% от близо 22% през миналата година и от над 25% през 2014 година. В същото време делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до 49,26% от 48,56% преди година и от под 46% през 2014 г. Средният осигурителен доход на завършилите също нараства - до 1151 лева през 2018 година. През 2017 г. той е бил 1075 лева и от едва 867 лева през 2014 година.

Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) има сред завършилите специалностите "Медицина", "Фармация", "Стоматология" и "Военно дело". За първи път, откакто съществува Рейтинговата система (от 2011 година насам), безработицата сред завършилите в нито едно професионално направление не надхвърля 4%. За сравнение, през миналата година безработица от над 4% е отчетена сред завършилите в 3 направления, през 2016 в 10 направления, а през 2014 година в 18 направления. Най-ниско остава приложението на придобитото висше образование сред завършилите "Туризъм" (19,67%).

Най-високи средни доходи имат хората, които са завършили:

Информатика и компютърни науки;

Математика;

Комуникационна и компютърна техника;

Металургия;

Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми;

Обществено здраве;

Електротехника, електроника и автоматика

Военно дело

Най-трудно се става лекар, стоматолог или фармацевт. Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат приетите студенти в първи курс в направленията "Медицина" (5,57), "Фармация" (5,51) и "Стоматология" (5,46).

С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в "Материали и материалознание" (4,27), както и в "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми" и "Животновъдство". (4,38). Същевременно обаче завършилите "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми" са в класацията с най-високи средни доходи.

В новото издание на Рейтинговата система за 2018 г. отново се наблюдава наличието на големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от висшето училище, от което е получена дипломата. В множество професионални направление, сред които и едни от най-масовите – "Икономика", "Администрация и управление" и "Информатика и компютърни науки" – разликите по тези показатели между завършилите различните висши училища често достигат два пъти, а в някои случаи и повече. Значително по-малки разлики между реализацията на завършилите в зависимост от конкретното висше училище се наблюдават в професионалните направления, подготвящи кадри основно за отбраната, образованието и здравеопазването. Такива са, например, направленията Медицина, Здравни грижи, Педагогика, Военно дело. При тях показателите за реализация на завършилите едно и също направление имат сходни стойности, независимо от завършеното конкретно висше училище.

Българските университети вече могат да се похвалят със значително подобряване на въздействието на научните публикации за последните 5 години.

Най-цитирани са:

Софийският университет

медицинските университети в София, Пловдив и Варна

 Химикотехнологичният и металургичен университет.

Тези висши училища са с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации в международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science.

Броят на студентите продължава да намалява

Броят на студентите във висшите училища през 2018 година намалява с близо 15% в сравнение с 2013 година. В 13 направления спадът е с над 30%. Сред тях са и най-масови специалности - "Икономика" и "Администрация и управление".

Най-голямо увеличение на броя на студентите има в направления Медицина (81%), Военно дело (52%), Стоматология (45%), Здравни грижи (37%) и Ветеринарна медицина (30%).

По брой студенти "Медицина" изпреварва "Право", класирайки се на 4-ото място сред най-масовите направления в българското висше образование с 10 885 студента, отстъпвайки само на "Икономика" (41 937), "Администрация и управление" (18 186) и "Педагогика" (13 430).

Делът на чуждестранните студенти в България се увеличава от около 4% през 2013 година до над 6% през 2018 г. Най-много от тях учат "Медицина" (близо 53% от студентите в направлението са чужденци) и "Стоматология" (39%).

В частни висши училища учат близо 13% от студентите в страната, като делът им е най-голям в "Театрално и филмово изкуство" и "Теория на изкуствата" (64% от студентите в тези направления са в частни висши училища), както и в направленията "Администрация и управление" и "Национална сигурност" (над 40%).  

*Изданието на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2018 година е актуализирано по поръчка на МОН от консорциум „ИОО-С”, съставен от Институт Отворено общество – София и Сирма Солюшънс. Рейтинговата система сравнява представянето на 51 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда. За формиране на индикаторите в стандартизираните класации в Рейтинговата система за 2018 година е използвана информация от различни източници, включително от висшите училища, Националната агенция за оценяване и акредитация, модула АдминУни в информационната система на образованието, Националния осигурителен институт, както и от международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science.

 

Броят на студентите намалява, реализацията на завършилите се подобрява, научната активност на висшите училища се повишава. С най-добра реализация са висшистите, които завършват медицински специалности и "Военно дело", а най-високите средни доходи са за информационните и математическите специалности, добре платени са и специалистите по металургия. 

Това са част от тенденции, регистрирани в новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България (http://rsvu.mon.bg), съобщиха днес от МОН и авторите на изследването*

Според данните делът на регистрираните безработни сред завършилите през последните 5 години български висши училища спада до 2,44% през 2018 година от 2,91% през миналата година и от над 4% през 2013 година. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната спада до около 20% от близо 22% през миналата година и от над 25% през 2014 година. В същото време делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до 49,26% от 48,56% преди година и от под 46% през 2014 г. Средният осигурителен доход на завършилите също нараства - до 1151 лева през 2018 година. През 2017 г. той е бил 1075 лева и от едва 867 лева през 2014 година.

Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) има сред завършилите специалностите "Медицина", "Фармация", "Стоматология" и "Военно дело". За първи път, откакто съществува Рейтинговата система (от 2011 година насам), безработицата сред завършилите в нито едно професионално направление не надхвърля 4%. За сравнение, през миналата година безработица от над 4% е отчетена сред завършилите в 3 направления, през 2016 в 10 направления, а през 2014 година в 18 направления. Най-ниско остава приложението на придобитото висше образование сред завършилите "Туризъм" (19,67%).

Най-високи средни доходи имат хората, които са завършили:

Информатика и компютърни науки;

Математика;

Комуникационна и компютърна техника;

Металургия;

Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми;

Обществено здраве;

Електротехника, електроника и автоматика

Военно дело

Най-трудно се става лекар, стоматолог или фармацевт. Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат приетите студенти в първи курс в направленията "Медицина" (5,57), "Фармация" (5,51) и "Стоматология" (5,46).

С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в "Материали и материалознание" (4,27), както и в "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми" и "Животновъдство". (4,38). Същевременно обаче завършилите "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми" са в класацията с най-високи средни доходи.

В новото издание на Рейтинговата система за 2018 г. отново се наблюдава наличието на големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от висшето училище, от което е получена дипломата. В множество професионални направление, сред които и едни от най-масовите – "Икономика", "Администрация и управление" и "Информатика и компютърни науки" – разликите по тези показатели между завършилите различните висши училища често достигат два пъти, а в някои случаи и повече. Значително по-малки разлики между реализацията на завършилите в зависимост от конкретното висше училище се наблюдават в професионалните направления, подготвящи кадри основно за отбраната, образованието и здравеопазването. Такива са, например, направленията Медицина, Здравни грижи, Педагогика, Военно дело. При тях показателите за реализация на завършилите едно и също направление имат сходни стойности, независимо от завършеното конкретно висше училище.

Българските университети вече могат да се похвалят със значително подобряване на въздействието на научните публикации за последните 5 години.

Най-цитирани са:

Софийският университет

медицинските университети в София, Пловдив и Варна

 Химикотехнологичният и металургичен университет.

Тези висши училища са с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации в международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science.

Броят на студентите продължава да намалява

Броят на студентите във висшите училища през 2018 година намалява с близо 15% в сравнение с 2013 година. В 13 направления спадът е с над 30%. Сред тях са и най-масови специалности - "Икономика" и "Администрация и управление".

Най-голямо увеличение на броя на студентите има в направления Медицина (81%), Военно дело (52%), Стоматология (45%), Здравни грижи (37%) и Ветеринарна медицина (30%).

По брой студенти "Медицина" изпреварва "Право", класирайки се на 4-ото място сред най-масовите направления в българското висше образование с 10 885 студента, отстъпвайки само на "Икономика" (41 937), "Администрация и управление" (18 186) и "Педагогика" (13 430).

Делът на чуждестранните студенти в България се увеличава от около 4% през 2013 година до над 6% през 2018 г. Най-много от тях учат "Медицина" (близо 53% от студентите в направлението са чужденци) и "Стоматология" (39%).

В частни висши училища учат близо 13% от студентите в страната, като делът им е най-голям в "Театрално и филмово изкуство" и "Теория на изкуствата" (64% от студентите в тези направления са в частни висши училища), както и в направленията "Администрация и управление" и "Национална сигурност" (над 40%).  

*Изданието на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2018 година е актуализирано по поръчка на МОН от консорциум „ИОО-С”, съставен от Институт Отворено общество – София и Сирма Солюшънс. Рейтинговата система сравнява представянето на 51 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда. За формиране на индикаторите в стандартизираните класации в Рейтинговата система за 2018 година е използвана информация от различни източници, включително от висшите училища, Националната агенция за оценяване и акредитация, модула АдминУни в информационната система на образованието, Националния осигурителен институт, както и от международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво очаквате да се случи на новодомците от ГЕРБ?