Без Тошко-Йордановци може, без лекари – не. Тази истина е съвсем аксиоматична, няма нужда от доказване и обяснение. Убягнала е само на самия Тошко Йорданов. (Много хора, особено от медицинските среди, реагираха на изказването на депутата, като започнаха да изписват името му с малки букви. Имената му в този текст са с главни букви, защото уважаваме правилата в българския език).

Народният представител от ИТН, част от управляващата коалиция, председател на ПГ на партията, зам.-шеф на формацията, чийто формален лидер все още се води Слави Трифонов, но реален е самият Йорданов, отдавна е показал, че има завидна дарба в сферата на арогантната словесна агресия, в която комбинира обиди, нападение и назидание. Той е често в позицията на последна инстанция в маниерност, която недопуска възражение и е гарнирана с постоянна морална претенция – от и в името на народа.

В своите изблици към политическите си противници Тошко Йорданов трудно може някого да изненада, но този път той някак не уцели правилно адресата (тук няма да стане дума за странните му реакции, когато опонентът му се окаже умна и привлекателна млада жена – подобно нещо наблюдавахме и в отношението му спрямо Лена Бориславова, например, сега срещу студентка и специализантка, които той избра да нарича „момичета“.). Атаките към млади лекари, призивите те да напуснат страната и заплахите за внос на евтина „лекарска“ (?!) работна ръка са нов връх на самозабравата. В общество, което е със стресиращи здравни показатели, застаряващо и болно, с ниска продължителност на живота, с огромен и задълбочаващ се недостиг на лекари, медицински сестри и медицински кадри като цяло и на фона на световна и най-вече европейска криза за персонал в здравеопазването, депутатинът от ИТН, който днес може да е в парламента, утре да го няма и никой няма да усети липсата му, реши да обвинява млади хора, че искат нормални условия на труд в една от най-сложните, отговорни и стресови професии. Просто е – лекарите спасяват животи (понякога ги и губят, за съжаление) и това означава огромно напрежение, психическо и физическо изцеждане. С какво може да се похвали Тошко Йорданов – оспорими откъм качествата им текстове за песни, още по-оспоримо политическо присъствие и убиване на протестната енергия от 2020-21 година като острие на партия ИТН.

И с тази си експертиза той решава, че може да се опитва снизходително да обяснява на „момичетата“, че искат много пари, че искат пари, повече от тези на обучителите им, че искат пари и така ще прецакат медицински сестри и фелдшери, че като са специализанти (а някои имат наглостта да са и още студенти) те не са още инстински лекари...Схемата на „разделя и настройвай отделни социални и професионални групи едни срещу други“ не е нищо оригинално в политическия ни живот, но е жалко да се прилага по тема, от която зависят – без особено преувеличение – животите ни.

Тошко Йорданов е острието на тази атака, но зад неговия гръб се крият доста хора. На първо място министърът на здравеопазването Силви Кирилов, който за тази около половин година на поста е показал единствено и само апатия, незаинтерисованост, неподготвеност и нежелание за ясна позиция по какъвто и да е проблем в системата. Кирилов е христоматиен пример за отсъстващ (не физически очевидно) министър – без инициатива, без желание, ден да мине, друг да дойде...На този фон Йорданов трябва да го брани и да действа вместо него – дали компетенциите му включват темата, няма значение. За политик от неговия ранг, който разбира в тънкости в бюджет и от конституционно право, такова дребнотемие не би му се опряло – отива, разпердушинва „момичетата". И после може би властта ще се покаже милостива и ще демонстрира, че опитва да реши въпроса, но след натяквания, обиди и заплахи – младите лекари трябва да си знаят мястото, внушава Йорданов. А съдейки по реакциите на останалите представители на управляващото мнозинство, всички са съгласни с него. Иначе много активният и гласовит шеф на здравната комисия д-р Костадин Ангелов например остана силно мълчалив по казуса, а шефът му в ГЕРБ Бойко Борисов в сряда беше доста яден, но опита да насочи медийното внимание съвсем другаде, като се измъкна с "Език мой, враг мой". Няма го и партньора Делян, на който Борисов не пропуска напоследък да благодари, няма го да излезе да каже нещо за хората, за народа – но те младите лекари, медицински сестри и т. н. колко народ са въобще...По-малко народ ли са от шофьорите в градския транспорт в София или от полицаите, например? Единствено откъм БСП се долови много стаено леко недоволно мърморене, но за тази партия могат да се кажа много негативни неща, но не и че не се придържа към благоприличието и добрия тон при говоренето. Основания за притеснения няма обаче - оттам глухото неодобрение ще бъде сподавено на фона на по-важните цели за благоденствието на коалицията.

Така че всичко е точно.

Изводът е ясен: при 9 млрд. лв. бюджет на НЗОК – отново увеличен и тази година (въпреки че беше изтъкнато от разни фактори, че между парите за Касата и възнагражденията на мадите лекари нямало никаква връзка?!?), и при непрестанни кражби и злоупотреби в сериозни размери (преди години напълно безпочвени обвинения имаше даже към Костадин Ангелов като директор на Александровска болница), на точене на средства за милиони, млади лекари, медицински сестри, фелдшери имат дързостта да искат малко по-нормални възнаграждения за труда си. Те трябва да разберат, че това е много сложно, защото болниците са търговски дружества, никой не може да ги задължи, но все пак по ръба на закона, парламентът, който е много всеотдаен, може и да направи нещо, но дали то ще се спазва, не се знае, пари няма, но и да има, пак няма да има...И т. н.  този дух. Искат да помогнат депутатите, ама дали имат желание...

Отвъд крайно безочливото отношение към медиците, вчерашният скандал произведе един страничен, още по-дразнещ ефект за управляващите – отклони поне за момента вниманието от темата за случващото се в „Продължаваме промяната“ и им отне инициативата да говорят за „корупционния скандал“ там. И успя да обедини по един въпрос иначе намиращи се на напълно противоположни позиции хора, цяло съсловие, различни организации. Така Тошко Йорданов, който остава убеден, че той винаги е прав, се оказа, че има и още една суперсила – хората сбира... срещу себе си.