По Коледа наистина стават чудеса. Истинско чудо е, че Европейската комисия налага глоба на „Български енергиен холдинг“ (БЕХ) и неговите дъщерни дружества за доставка на газ „Булгаргаз“ и за газова инфраструктура „Булгартрансгаз“ („групата БЕХ“) в размер на едва около 77 млн. евро.

Санкцията е за блокиране на достъпа на конкуренти до ключова газова инфраструктура в България в нарушение на антитръстовите правила на ЕС. Самата глоба не е изненада – такава беше неизбежна. Изненадващото е колко е ниска, като се има предвид, че от публикуваното прессъобщение от ЕК и изказванията на представители на българското правителство човек остава с впечатлението, че „нашият отбор” и представителите на комисията са участвали в различни преговори.

Пълното решение на ЕК още не е публикувано, но от прессъобщението става ясно следното:

„В периода между 2010 и 2015 г. групата БЕХ е блокирала достъпа до следната газова инфраструктура: вътрешната газопреносна мрежа на България, единственото газохранилище в България и единствения газопровод за внос на газ в България, който е бил изцяло резервиран от БЕХ.

Без да имат достъп до тази основна инфраструктура, за потенциалните конкуренти е било невъзможно да навлязат на българския пазар за доставки на газ на едро в България. Това е попречило на развитието на конкуренция и е осигурило почти монополно положение на Булгаргаз.

Комисията заключи, че това поведение от страна на групата БЕХ е в нарушение на член 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който забранява злоупотребата с господстващо положение на пазара. Ето защо Комисията реши да наложи глоба на дружеството.”

Независимо от това министърът на енергетиката твърди, че „наказанието не е защото се нарушават правилата, а защото има риск за достъпа на трети страни до инфраструктурата и други съмнения, които са си съмнения на Комисията”. Това е странно, защото по този начин министърът опровергава не само решението на ЕК, но и собствения си доклад до Министерския съвет, на чиято база правителството взема решение на закрито заседание да признае вина и да сътрудничи с Комисията. Единствената причина това да не се случи е решение на Народното събрание за приключване на разследването на Комисията без признаване на вина. Но това не се случва защото няма нарушение, както твърди министърът, а защото депутатите считат, че "недостатъците на "сътрудничеството" надхвърлят евентуалните ползи от него; признаване на нарушение, приемане на отговорност и финансова санкция за него би довело до сериозни финансови и репутационни последици за българската енергетика".

И ако това не е достатъчно, за да покаже абсурдното твърдение, че глобата е заради „риск”, достатъчно е да се хвърли бърз поглед към антитръстовата политика на Европейския съюз, която се основава на член 101 и член 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Те забраняват ограничаването на конкуренцията чрез сключване на споразумение между два или повече пазарни субекта или чрез злоупотреба с господстващо положение. Няма мерки срещу риск от нарушаване на конкуренцията.

Това не е първият случай, в който министърът на енергетиката се опитва да опровергае ЕК, както и самата себе си. Предният такъв случай е в резултат от запитване на народния представител в Европейския парламент Светослав Малинов до Комисията относно отношението ѝ към бъдещо строителство на АЕЦ „Белене”. В отговора си комисаря по енергетиката и климат отговаря, че „възобновяването на проекта АЕЦ „Белене“ през 2018 г. представлява нов проект по смисъла на член 41 от Договора за Евратом” и припомня, че „предишният проект за АЕЦ „Белене“ бе преустановен през 2012 г.”. Няколко дни по-късно обаче министърът на енергетиката продължава да твърди, че това е същият проект.

Последното (засега) опровержение дойде от ЕК във връзка с твърденията на българското правителство, че ЕК е настоявала за приватизиране на мрежовия оператор „Булгартрансгаз”. Според министъра на енергетиката и министър-председателя глобата е била неизбежна, но не защото има нарушение, както вече стана ясно, а защото правителството не се е съгласило с искането на Комисията за приватизиране на газопреносната мрежа. Добре, но в отговор на въпрос от online медията economics.bg пресофисът на ЕК обяснява, че Комисията категорично не е искала приватизация на газопреносната мрежа на България. В свои изказвания пред чуждестранни медии комисарят по конкуренцията обяснява, че желанието на ЕК е било разследването да приключи без санкции, но това не е било възможно, въпреки че усилията им през последните три години са били насочени именно в тази посока.

От цялата тази бъркотия могат да се направят поне две заключения:

Първото е, че въпреки присъединяването на България към Европейския съюз и действието на Третия либерализационен пакет в секторите природен газ и електроенергия, енергетиката в България продължава да работи в условия на държавни монополи, а конкуренцията на пазарите все още е по-скоро блян;

Второто е, че разминаването в изказванията по един и същи казус от страна на управляващите и на Европейската комисия навежда на мисълта, че правителството в България или е некомпетентно – не разбира защо се налагат глоби и как да бъдат избегнати, или „масажира фактите” до такава степен, че само се оплита в тях.

Резултатът и от двете е един и същ – липсата на конкуренция и адекватно управление (в лицето на правителството) води до по-ниско качество на услугите и по-високи цени, което вреди на икономиката и забавя настигането на доходите в Западна Европа. Допълнително утежняващо обстоятелство е, че правителството продължава да използва държавните компании не в обществен интерес, а в интерес на ограничен брой лица, което, естествено, води до санкции.

Това е вторият случай на антитръстово разследване срещу БЕХ от страна на ЕК след като в края на 2015 г. холдингът пое ангажименти за отваряне на пазара на едро на електрическа енергия. Тези санкции реално се плащат от данъкоплатците под формата на глоби за държавните компании или под формата на неконкурентно високи цени. Най-лошо обаче е, че управляващите не дават никакви индикации, че имат намерение да преустановят тези порочни практики.

Институт за пазарна икономика