Дали в недалечно бъдеще затворите няма да се сдобият със звезди на принципа на хотелите - щом нови и нови капризи повишават все повече изискванията към тези институции, предназначени принципно за изтърпяване на наказание, но и задължени да съблюдават определени стандарти.

„Извергът Северин”, както го нарече пресата, щеше и досега да е в Германия, ако не се бе намерил затвор, удовлетворяващ в достатъчна степен европейските правила за задържане под стража. Да не говорим за други известни арестанти, които нищо чудно и балдахин да поискат като условие да се върнат в България зад решетките.

На другия полюс са предостатъчно многото свидетелства за неособено високия комфорт, който предлагат българските затвори. А дали това би се променило с влизането на частна инициатива в цялата работа? Както сочи световният опит - недържавните затвори и до днес са по-скоро екзотика, отколкото правило, но щом ги има, би трябвало да се рентират. Но - за сметка на държавата.

Уравнението е без неизвестни - щом държавата отпуска средства, все ще се намери кой да ги вземе. Но защо в такъв случай Съединените щати са почти единствената държава, в която частните затвори са нещо обичайно? Германия и Холандия са предприемали опити в тази сфера, но ефектът до момента е всякакъв друг, освен еднозначен.

А и правните норми в тези страни не допускат съществуването на изцяло частен затвор - недържавни организации могат да поемат само някои от обслужващите дейности.

Освен шампиона по частни затвори САЩ, с успехи в това направление могат да се похвалят Великобритания, Канада, Австралия, Чили и Южна Африка. В България „пикът” на идеята е през 2009, когато усилено се говори за изграждането на първи частен затвор в Плевен, но... Все пак - как функционира този механизъм и защо не се е разпространил, ако разполага с потенциал?

В Съединените щати поддържането на затвори от частни предприемачи е цяла индустрия, която обаче се оказва под сериозна заплаха непосредствено преди встъпването в длъжност на президента Доналд Тръмп - държавата заплашва да прекрати договорите с частните си партньори, поддържащи затвори. Но Тръмп печели изборите и оттам нататък опасенията, че този модел е изживял времето си, отпадат - акциите на фирмите, работещи в сферата на „затворното дело” скачат само за ден с 40 процента.

Водеща роля за това изиграва реториката на новия държавен глава и в частност намеренията за по-твърд курс спрямо нелегалните мигранти - именно той би осигурил множество нови клиенти на стопаните на  частните затвори.

Статистиката отвъд океана също е на страната на бизнесмените, които биха се впуснали в бранша на частното затвороподдържане в Америка - това е държавата, която в процентно отношение държи много повече хора зад решетките от всяка друга.

Така например - макар в Съединените щати да живеят само пет процента от световното население, 25 на сто от всички затворници по света пребивават именно в американски затвори. Дори авторитарни режими като тези в Русия, Иран или Китай държат по-малко хора зад решетките, сочат данни на американското министерство на правосъдието. И още нещо - към 10 процента от всички американски затворници са в частни пандизи, т.е. около четвърт милион души.

Но по-добре ли им е там, отколкото в държавните затвори? В никакъв случай - пак по данни на статистиката, в частните места за задържане се извършват и злоупотреби, и посегателства, и изнасилвания, и бунтове. Тоалетните били в лошо състояние, за болните затворници не се полагали необходимите грижи.

Би трябвало да има конкуренция, щом става дума за частен бизнес, но и конкурентите не се представяли изобщо по-добре - хиляди работни часове били отчетени фиктивно, а контролът върху дисциплината се поемал не от персонала, а от самите затворници. Обяснението за всичко това е съвсем елементарно - единствената възможност за печалба е чрез намаляване на разходите.

Покрай всички тези нередности правителството на Барак Обама решава през 2016 г. да сложи край на договорите с частните стопани на затвори, но валидността на тази закана е само няколко месеца - с идването си на власт Доналд Тръмп заявява, че „чрез приватизирането на затворите може да се постигне много повече”.

В Германия изцяло частни затвори няма, но някои от дейностите са отдадени в частни ръце - отново с идеята да се поспести нещо. Получава се обаче точно обратното: в четирите федерални провинции, в които се решават на тази революционна стъпка, идеята за приватизация претърпява пълен крах. 

В Мекленбург-Предна Померания през 1996 частна фирма построява затвор, за който се планира да бъде ползван от държавата в рамките на един вид лизинг в продължение на 30 години, преди да й бъде предоставен безусловно.

Междувременно таксите за ползването (започващи от четири милиона евро годишно) са нараснали до такава степен, че никой не се наема да предскаже на колко ще възлезе крайната сума през 2026, когато изтича договорът. Съществуват предположения за към 200 милиона евро, при положение, че строителството е излязло 55 милиона.

„Частният затвор за пример” в Германия (каквото се надяват да се получи) е замислен през 1999 г. в провинция Хесен, като се предвижда не само да бъде издигнат от недържавна фирма, но и тя да поеме част от дейностите. Тогавашният министър на правосъдието дори нарича концепцията „крайъгълен камък в историята на германските затвори”, но всичко това е в далечната 1996-а.

Когато през 2005 г. затворът става факт, започват една след друга да се идентифицират измами и злоупотреби в договора. Така например - медицински персонал бил ангажиран в такива часове на денонощието, в които затворниците решително нямало как да се възползват от неговите услуги. Договорът и до днес е обвит в тайнственост, а дължимите от държавата суми далеч надминават договорените. При всички случаи щетите са за милиони, единодушни са медиите.

В Баден-Вюртемберг се разминават с идеята сравнително безболезнено – и там планират частен затвор, но когато става ясно, че първоначално набелязаните параметри няма как да бъдат спазени, се отказват. Докато в Саксония-Анхалт си поемат всички последствия - тамошният частен затвор е открит през 2009-а, като оттам нататък нито са спестени толкова средства, колкото се е разчитало, нито затворът е бил достатъчно запълнен.

Единственият частично приватизиран затвор в Германия, който може да бъде определен като успех, се намира в Долна Саксония, в градчето Бремерфьорде. Договорът се изпълнява по график, разходите също са в съответствие с плановете. Министерството на правосъдието няма забележки, а партньорите-частници не без самочувствие заявяват, че всичко върви по ноти.