Германският локомотив на Европа забуксува. Немската икономика през последните две тримесечия показва първите сигнали на евентуална предстояща рецесия. Надеждите на много европейци, че правителството на Ангела Меркел ще намери бързо изход от задаващата се икономическa криза в Германия, мисля, че ще останат попарени.

Защо? Отговорът е прост – Меркел до ден днешен не реши нито един икономически проблем.

Икономическата стабилност на Германия през последните години не се дължи на смели реформи по време на кризата, а нa простия факт, че Германия не се подлъга да съсипе своите предимства, докато повечето държави от ЕС бяха твърде заети да се донабутват в дупката, в която бяха изпаднали, като няколко години се ослушваха преди да започнат реформи и съкращения на разходи в раздутите си публични сектори.

С други думи, Меркел прецени, че предимствата на немската икономика пред останалите са достатъчно и реши да не рискува с опити да „поправя“ каквото и да било. Планът й сработи – южните членки на ЕС, включително Франция, потънаха под тежестта на огромните си държавни дългове, доминиран от профсъюзни желания пазар на труда и тежка бюрокрация.

Криза след криза избухват около Европа – арабска пролет, сирийска гражданска вода, конфликтът между Русия и Украйна, т.н. На целия този фон, Германия остава един от островите на стабилност и логично към нея се стичат огромни капитали. Поради тази причина и немската икономика става единствената, която отчита съществен ръст на частното банково кредитиране по време на кризата. А където има кредитиране, има и работни места – безработицата при Меркел пада до рекордно ниски нива.

Но всяко нещо си има начало и край. Продължаващите проблеми в икономиките около Германия означава, че търсенето на нейния износ в ЕС не може да расте вечно. Притокът на бягащи капитали също не е безкраен. Лека полека, естествените предимства на немската икономика като трудолюбието, върховенството на закона, защитената частна собственост, относително слабата намеса на политиците в икономиката, изчерпват своя потенциал да привличат капитали от закъсали държави.

A и някои от държавите, преминали през кризата, започнаха реформи, които ще подобрят конкурентноспособността им. Меркел пък бе принудена да влезе в коалиция със социалистите. Които не губят никакво време и налагат анти-пазарни мерки – например, въвеждат минимална заплата, въпреки предупреждението на бизнеса, че това означава сериозно ограничаване на стажантски програми и затрудняване на прехода на младежите от училището към платена работа. Да не говорим дори за огромния демографски проблем, който ще окаже сериозен натиск върху немските социални системи през следващите 20 години.

Канцлерът Ангела Меркел се появи на точното място в точното време. Стратегията й да не прави нищо и да капитализира силните немски страни, докато (почти) всички останали около нея се сриват, бе печеливш ход и Германия спечели огромни икономически дивиденти като остров на стабилност. Но потенциалът на предимствата на немската икономика вече се изчерпва, а както всяка друга, тя също има своите недостатъци. Сегашното правителство на Германия не дава сигнали за готовност за реформи, така че немският локомотив ще продължи да забавянето на своя ход, започнало в началото на тази година.

Или простичко казано – европейци, не чакайте спасение от Берлин. Той ще бъде прекалено зает да спасява себе си – нещо, което несъмнено ще му се наложи през следващите години.