И сега 70 процента от употребените опаковки подлежат на преработка и се оползотворяват, но това вече се приема за недостатъчно – набелязаните цели са до 2022 година квотите за рециклиране да стигнат 90 процента за стъклото, хартията и метала, за т.нар тетрапак-опаковки – 80 процента, а за изхвърлената пластмаса – 63 на сто.

Изходната точка: огромното количество опаковки, които всеки германец изхвърля годишно – 220 килограма по данни от 2016-а, или общо над 18 милиона тона. Начинът на живот на съвременния човек „осигурява” струпването на толкова много отпадъци: от чашите за кафе и кутиите със салата за обед през пакетираните малки порции за домакинствата на несемейните до поръчваните в интернет хранителни продукти, които се доставят по домовете.

Важността на опаковките (за производители и търговци) определено е значителна, а и става дума за бизнес с доста големи мащаби, който не се поддава лесно на ограничения и не е да не им се противопоставя, но тъй като в случая става дума за влезлия в сила нов закон за опаковките, предвиждащ сериозни санкции, изискванията му би трябвало да се спазват. Редовите потребители ще бъдат по-малко засегнати и почти няма да усетят нововъведенията, но фирмите и преработвателният бранш вече ще трябва да играят по нови правила.

От специалните табели в супермаркетите, обозначаващи точно кои шишета са за еднократна и кои – за многократна употреба, през регистрирането и облагането с лицензионни такси на опаковките от продаваните онлайн стоки до стимулирането (чрез по-ниски налози) на този амбалаж, който изцяло подлежи на рециклиране – всичко това е включено в новия закон. Предприятията ще трябва да му се подчиняват, а контролът ще се осъществува от специална централа, където всички производители на опаковани продукти ще трябва да се регистрират. Неспазването на изискванията може да бъде санкционирано с глоба до 200 000 евро. Шефката на новосформираната централа Гунда Рахут очаква удвояване на регистриралите се до момента 70 000 производители на опаковани продукти, тъй като доскоро мнозина са се занимавали с този вид бизнес „на тъмно”.

Защитниците на околната среда логично приветстват закона, но не и Германският институт по опаковките. „При положение, че стойността на един опакован продукт далеч надхвърля разходите за неговия амбалаж, опаковането си заслужава както в икономически, така и в екологичен и социален план”, гласят аргументите на защитата.