Този петък предстои обществено обсъждане на бюджета на столицата. През 2019 година София ще разполага с 1,5 милиарда лева. Въпреки че дискусията е насрочена за 15 ч, време в което хората обикновено са на работните си места, от гражданското сдружение "Спаси София" вече са депозирали някои предложения - едно от най-съществените от които е "изсветляването" на дейността на Центъра за градска мобилност (ЦГМ).

В основата си предложенията поставят въпроса как столицата да инвестира приходите от Синя и Зелена зона в подобряването на уличната и транспортната инфраструктура. Както е известно, ЦГМ е едно от най-мистериозните общински дружества. Показа го и последният доклад на Сметната палата (за периода от 1 януари 2014 г. до 30 юни 2016 г.), от който стана ясно, че има неуредици почти по всички направления на дейността на Центъра.

"През 2014 г. ЦГМ е използвал едва 12.8% от планираните средства от платено паркиране за финансиране на градския транспорт, а през 2015 г. – 22.7%, без да посочи причина за разминаването", цитират се одиторите.

От "Спаси София" отчитат, че приходите от платеното паркиране се увеличават, което се дължи на разширяването на Синя и Зелена зона и в кварталите и следователно повече пари могат да бъдат влагани в подобрение на средата.

Варианти

"От 1 ноември м.г., общият брой платени места достигна над 28 000. Приходите от Синя и Зелена зона нарастват всяка година. Не само заради механичното разширяване на зоните, но и поради нарастващия брой автомобили в столицата, които търсят места. През 2016 г. (преди зоната да бъде разширена в кварталите "Лозенец" и "Оборище") приходите бяха 23,5 млн. лв., а след разширяването се увеличиха с допълнителни 12 млн. лв. Плануваното през 2018 г. разширение с "Горен Лозенец", "Оборище" и "Красно село" пък ще донесе още най-малко 12 млн. лв. ежегодни приходи за ЦГМ. А като към всичко това добавим и наскоро прехвърлените за управление към ЦГМ буферни паркинги при метростанциите, стигаме до колосалната сума от близо 50 млн. лв. годишни приходи от платено паркиране", изчисляват от "Спаси София".

И предлагат вариант за разпределянето на тези средства, като предложението вече е внесено в деловодството на Столична община:

34% от приходите да се инвестират за изграждане на нови подземни или етажни паркинги, както в центъра, така и в кварталите;

33% от приходите да се инвестират за подобрения в градския транспорт – по-голяма транспортна задача и по-редовен градски транспорт;

33% от приходите да се инвестират в изграждане и ремонт на тротоарите, улиците и уличното осветление в районите, където има Синя или Зелена зона.

Паркинги

Според организацията общината трябва да осигури подземни или етажни паркинги. Такива могат да се построят под големите училищни дворове, градски пространства или площади.

"Бул. "Македония", пл. "Руски паметник", пл. "Възраждане" и бул. "Стефан Стамболов" са идеални локации за тази цел. Етажни гаражи могат да бъдат направени на мястото на недовършените сгради в комплекса на Медицинска академия, с което веднъж завинаги да бъде решен проблемът с паркирането около болниците. Недовършените подземни паркинги при метростанциите "Централна гара" и "Стадион "Васил Левски"" пък трябва да са част от Синята зона, а не от системата на буферни паркинги, тъй като се намират в центъра на града", дават пример от организацията.

В кварталите проблемът е още по-сериозен, тъй като често зелените площи, тротоарите, междублоковите пространства и даже детските площадки са превърнати в кални паркинги. Затова от "Спаси София" предлагатда се изготви програма за строителство на етажни паркинги от лека конструкция.

По спирките

От "Спаси София" смятат и че 15 млн. лв. допълнително може да отидат за цялостен ремонт на уличната инфраструктура в районите с платено паркиране. 

"От години транспортната задача (общият брой километри, които градския транспорт извървява) се намалява, заради което все по-малко превозни средства обслужват линиите, а интервалите се увеличават. В резултат често по основни линии се чака и по над 20 минути. За сравнение, годишната транспортна задача през 2012 г. е била над 74 млн. км., а през 2017-а под 60 млн. км., въпреки новите удължения на метрото", изчисляват още от гражданската организация и предлагат вариант за инвестиция от други 15 милиона лева:

"С подобна сума може да се увеличи транспортната задача с около 4 млн. км. годишно или около 6,66% увеличение на общия годишен пробег. Това осезаемо ще намали времето за чакане по спирките и ще позволи разкриването на нови линии. Алтернативно, всяка година може да се купуват по 5 нови модерни трамваи или около 30 модерни съчленени автобуси, които да направят пътуването по натоварените линии (111, 204, 72) далеч по-комфортно."