Article_top

Президентът Румен Радев "пада" под границата от 50 на сто одобрение. Расте нехаресването на кабинета - едва 17 на сто са положителните оценки към дейността на властта. ГЕРБ и БСП сближават позициите си за евровота. За управляващите биха гласували 16 на сто, за соцпартията - 14,9 на сто от всички избиратели. "Обединените патриоти" се сриват, като подкрепата за тях е подобна на тази за "Демократична България" - 2,9 срещу 2,7 на сто от всички избиратели. 

Задълбочава се кризата на доверие в българското общество - към политици, партии и институции.

Това показват обобщаващо за изминалата година изследване на "Алфа рисърч". Представените данни са от проведеното в периода 14 - 19 декември 2018г. национално-представително проучване сред извадка от 1027 пълнолетни граждани.

То регистрира ярък контраст между личния оптимизъм за 2019 г. и социалната тревожност за развитието на страната. Семейството, работата, увереността в личните способности стоят в основата на позитивните очаквания на българина, докато критичните настроения и неудовлетворението надделяват в отношението към институциите и политическия елит. В навечерието на година с най-малко два вида избори (европейските през май и местни през есента) българското общество е в ситуация на задълбочаваща се криза на доверие към институции, партии, политици и очакване за приемлива политическа алтернатива, отчитат социолозите.

Ето и основните изводи от изследването:

  • Президентът Румен Радев запазва позитивен баланс в личния си рейтинг, но за период от три месеца губи 5 пункта одобрение и за първи път от встъпването му в длъжност положителните оценки за неговата дейност са под границата от 50 на сто (47% одобрение срещу 17% неодобрение). Категоричната подкрепа от широки социални групи, на която се радваше в първите две години от своя мандат, намалява и се съсредоточава предимно сред симпатизантите на БСП и ДПС.
  • В края на една година, маркирана от успешното Европредседателство, но и от вътрешнокоалиционни напрежения и скандали, регистрираме нарастваща критичност към изпълнителната власт: 17% положителни срещу 45% отрицателни оценки. Стабилно зад кабинета застават единствено привържениците на ГЕРБ, докато намалелите симпатизанти на Обединените патриоти имат силно поляризирано отношение към него, в зависимост от това, коя от партиите в малката коалиция подкрепят.

  • След юни 2018 г. настъпва обрат и в персоналния рейтинг на премиера Бойко Борисов: 30% одобрение срещу 37% неодобрение и 33% неутрални оценки. Въпреки запазващото се по-високо лично доверие в сравнение с това към коалиционния кабинет, тази тенденция вещае напрегнати месеци за правителството, което се нуждае от рестарт на общественото доверие.

Каракачанов и Горанов - срив на доверие

Оценката за работата на министрите, включително за част от определяните като най-успешни, следва същата повишена обществена критичност. Сред най-големите губещи  обществено доверие са вицепремиерът Каракачанов и финансовият министър Горанов, сочат данните на агенцията. Образователният министър Красимир Вълчев е с видим скок нагоре и заема вече четвъртата позиция сред най-одобряваните членове на кабинета.

Лидер сред членовете на кабинета остава вицепремиерът Томислав Дончев, въпреки че гасенето на няколко правителствени пожара в късната есен, водят до първи от началото на мандата спад в индекса за дейността му (от 20,3 до 16,7).

Макар че запазва втората си позиция, намалява одобрението и за спортния министър Красен Кралев (индекс от 14,5).

Съществена ерозия е налице и при двама доскоро рейтингови министри – военният Красимир Каракачанов, бележи спад от почти 9 на сто в резултат от конфликтите между лидерите на "Обединените патриоти" и скандала около Агенцията за българите в чужбина.

Аналогична е тенденцията в оценката за финансовия министър Владислав Горанов (спад от 7 пункта в индекса) след публичното тиражиране на информацията за ползваното от него жилище.

Запазва позициите си външната министърка Екатерина Захариева (индекс 8,9), а одобрението за образователния Красимир Вълчев нараства с 8 пункта (индекс 7,1) и през декември той заема вече четвърто място, непосредствено след външния министър.

  • Както показват и предишните проучвания, най-неудовлетворени остават българите от работата на парламента. Положителните оценки за дейността му се свиват до критичните 8 на сто, като дори симпатизантите на партиите от управляващото мнозинство не намират основание да смекчат силното си неудовлетворение.
  • Дефицитът на сигурност и справедливост намира отражение в устойчиво ниските оценки на съд, прокуратура и полиция: главен прокурор 9% одобрение срещу 42% неодобрение, съд - 11% одобрение срещу 50% неодобрение, полиция - 22% одобрение срещу 38% неодобрение.

Партийните лидери - общ спад

  • Личното доверие към политическите лидери е един от най-големите капитали в политиката, фокусиращ променливата динамика на обществените настроения. В края на 2018-а капитал губят почти всички политически играчи - и тези от управляващото мнозинство, и тези от опозицията.

Борисов остава най-одобряваният лидер на политическа партия, но персоналният му рейтинг е в негативен тренд (спад от 32,8% до 30,1%), коментират от "Алфа рисърч".

Положителните оценки за Корнелия Нинова също намаляват, като за първи път през последните две години падат под 20 на сто (от 22,2% на 19,4%).

Логично, предвид ожесточените скандали и взаимни обвинения, най-силна е ерозията на доверието към лидерите на "Обединените патриоти":  Каракачанов губи седем пункта (от 23,4% на 16,3%), Валери Симеонов шест пункта (от 11.1% на 5.1%), Волен Сидеров също остава със силно ограничена подкрепа от 4.9%.

Повишението на цените на горивата в края на миналата година и възродената активност на лидера на "Воля" Веселин Марешки по тази тема го връща обратно и му носи одобрение от 13,8%.

  • При цялостния отлив на доверие към парламентарно представените партии и техните лидери, все по-важен става въпросът успяват ли водещите политици от извънпарламентарните формации да привлекат подкрепата на разочарованите.

Проучванията все още не открояват партия или лидер, с които широки обществени групи да свързват своите очаквания. 

Същевременно обаче, част от тях получават одобрение, идентично с това за парламентарно представени партии.

Доверие в съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов заявяват 11,3% от пълнолетните българи. Положителното отношение към другите двама съпредседатели на коалицията е 5,7% за лидера на ДСБ Атанас Атанасов и 5% за лидера на „Зелените“ Владислав Панев. Други десни лидери като Николай Ненчев на БЗНС (6,1%) и Румен Христов на СДС (5,5%) се ползват със сходни нива на подкрепа.

Може да се предполага, че разединени, също както и партиите от „Обединените патриоти“, тези формации имат доста по-ниска подкрепа, отколкото, ако изградят обща платформа и действат единно по решаването на значими проблеми, засягащи широки обществени групи, отбелязват от "Алфа рисърч".

Вляво, лидерът на АБВ Румен Петков получава одобрението на 8,1% от избирателите.

Електорални нагласи за евровота

Една ранна диагностика на състоянието на политическите сили преди ключовите за завършека на управленския мандат европейски избори, показва следната картина:

  • В края на декември готовност да гласуват за представители на България в Европарламента заявяват 48,2% от избирателите, а всеки втори или не възнамерява да участва, или не е решил как точно ще постъпи. По-ниската активност води до силно сближаване на позициите между ГЕРБ (16% от всички избиратели или между 32 и 34% от гласувалите) и БСП (14,9% от всички избиратели или около 30-32% от гласувалите). Така, към момента ГЕРБ запазва крехко предимство пред основния си опонент, но икономическата ситуация в страната, както и мотивацията на неговите разнородни избиратели, сред които има както европоддръжници, така и евроскептици, ще са ключови за крайния му резултат. БСП също не е особена убедителна в мобилизацията на своя вот, но превръщайки изборите в тест за или против правителството, успява да задържи лоялния си електорален кръг от симпатизанти.

  • ДПС се откроява като третия участник, който ще има сигурно представителство в Европейския парламент. Подкрепа за Движението за евровота заявяват 5,1% от общия брой избиратели, или между 10 и 13 на сто от гласувалите. Предвид способността му за силна електорална мобилизация, по-ниска избирателна активност може да позволи на ДПС да скъси съществено дистанцията с водещите ГЕРБ и БСП и така да пледира за връщане във властта през парадния вход. 
  • Скандалите в Обединените патриоти сриват електоралната им подкрепа с изключително бързи темпове. Дори все още формално обединени, те мобилизират едва една трета от бившите си избиратели. Антиевропейските настроения на значителна част от потенциалните им симпатизанти допълнително ги демотивират и така електоралния им ресурс пада до 2,9% от общия брой избиратели в страната. При сега заявената избирателна активност от около 48%, това е равностойно на около 5.5 - 6 на сто от гласуващите, което ги поставя на границата на бариерата, необходима за излъчване на евродепутат. 
  • На същата граница, но с положителен електорален тренд е коалицията „Демократична България“. Подкрепа за обединението заявяват 2,7% от общия брой избиратели, или около 5,5 – 5,8 % от готовите да гласуват в евроизборите. Обратно на патриотичния вот обаче привържениците на „Демократична България“ са значително по-заинтересовани и мотивирани да гласуват в изборите за членове на ЕП, което благоприятства шансовете им да излъчат там свой представител.

Както високото недоверие към институциите, така и високият дял избиратели, ненамиращи свое убедително политическо представителство може да доведе до два, до голяма степен противоположни сценария за изход от евровота. Първият, въпреки критичността си избирателите да не припознаят алтернатива и да подкрепят, макар и с нисък вот, водещите партии, като така запазят политическото статукво. Вторият, недоволството да издигне на върха нови политически партии. Дали това ще бъдат популисти и антисистемни играчи, или някаква друга политическа алтернатива, е най-интригуващата част от политическия съспенс.

Данните от настоящото проучване не са сравними с предишни данни на агенцията за парламентарен вот, поради три основни причини: по-ниската активност на евроизборите;  малкия брой мандати за България – 17,  който формира по-висок праг (5.88%) за спечелване на мандат в сравнение 4-процентната бариера в изборите за Народно Събрание; неяснотата кои партии и в каква конфигурация ще участват в европейските избори, уточняват от агенцията.

Характеристики на проучването: Изследването е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите нагласи на българските граждани на агенция Алфа Рисърч. Представените данни са от проведеното в периода 14 - 19 декември 2018г. национално-представително проучване сред извадка от 1027 пълнолетни граждани. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка, с подбор на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст и образование. Метод на интервюиране -  пряко стандартизирано интервю по домовете с таблети.

 

Президентът Румен Радев "пада" под границата от 50 на сто одобрение. Расте нехаресването на кабинета - едва 17 на сто са положителните оценки към дейността на властта. ГЕРБ и БСП сближават позициите си за евровота. За управляващите биха гласували 16 на сто, за соцпартията - 14,9 на сто от всички избиратели. "Обединените патриоти" се сриват, като подкрепата за тях е подобна на тази за "Демократична България" - 2,9 срещу 2,7 на сто от всички избиратели. 

Задълбочава се кризата на доверие в българското общество - към политици, партии и институции.

Това показват обобщаващо за изминалата година изследване на "Алфа рисърч". Представените данни са от проведеното в периода 14 - 19 декември 2018г. национално-представително проучване сред извадка от 1027 пълнолетни граждани.

То регистрира ярък контраст между личния оптимизъм за 2019 г. и социалната тревожност за развитието на страната. Семейството, работата, увереността в личните способности стоят в основата на позитивните очаквания на българина, докато критичните настроения и неудовлетворението надделяват в отношението към институциите и политическия елит. В навечерието на година с най-малко два вида избори (европейските през май и местни през есента) българското общество е в ситуация на задълбочаваща се криза на доверие към институции, партии, политици и очакване за приемлива политическа алтернатива, отчитат социолозите.

Ето и основните изводи от изследването:

  • Президентът Румен Радев запазва позитивен баланс в личния си рейтинг, но за период от три месеца губи 5 пункта одобрение и за първи път от встъпването му в длъжност положителните оценки за неговата дейност са под границата от 50 на сто (47% одобрение срещу 17% неодобрение). Категоричната подкрепа от широки социални групи, на която се радваше в първите две години от своя мандат, намалява и се съсредоточава предимно сред симпатизантите на БСП и ДПС.
  • В края на една година, маркирана от успешното Европредседателство, но и от вътрешнокоалиционни напрежения и скандали, регистрираме нарастваща критичност към изпълнителната власт: 17% положителни срещу 45% отрицателни оценки. Стабилно зад кабинета застават единствено привържениците на ГЕРБ, докато намалелите симпатизанти на Обединените патриоти имат силно поляризирано отношение към него, в зависимост от това, коя от партиите в малката коалиция подкрепят.

  • След юни 2018 г. настъпва обрат и в персоналния рейтинг на премиера Бойко Борисов: 30% одобрение срещу 37% неодобрение и 33% неутрални оценки. Въпреки запазващото се по-високо лично доверие в сравнение с това към коалиционния кабинет, тази тенденция вещае напрегнати месеци за правителството, което се нуждае от рестарт на общественото доверие.

Каракачанов и Горанов - срив на доверие

Оценката за работата на министрите, включително за част от определяните като най-успешни, следва същата повишена обществена критичност. Сред най-големите губещи  обществено доверие са вицепремиерът Каракачанов и финансовият министър Горанов, сочат данните на агенцията. Образователният министър Красимир Вълчев е с видим скок нагоре и заема вече четвъртата позиция сред най-одобряваните членове на кабинета.

Лидер сред членовете на кабинета остава вицепремиерът Томислав Дончев, въпреки че гасенето на няколко правителствени пожара в късната есен, водят до първи от началото на мандата спад в индекса за дейността му (от 20,3 до 16,7).

Макар че запазва втората си позиция, намалява одобрението и за спортния министър Красен Кралев (индекс от 14,5).

Съществена ерозия е налице и при двама доскоро рейтингови министри – военният Красимир Каракачанов, бележи спад от почти 9 на сто в резултат от конфликтите между лидерите на "Обединените патриоти" и скандала около Агенцията за българите в чужбина.

Аналогична е тенденцията в оценката за финансовия министър Владислав Горанов (спад от 7 пункта в индекса) след публичното тиражиране на информацията за ползваното от него жилище.

Запазва позициите си външната министърка Екатерина Захариева (индекс 8,9), а одобрението за образователния Красимир Вълчев нараства с 8 пункта (индекс 7,1) и през декември той заема вече четвърто място, непосредствено след външния министър.

  • Както показват и предишните проучвания, най-неудовлетворени остават българите от работата на парламента. Положителните оценки за дейността му се свиват до критичните 8 на сто, като дори симпатизантите на партиите от управляващото мнозинство не намират основание да смекчат силното си неудовлетворение.
  • Дефицитът на сигурност и справедливост намира отражение в устойчиво ниските оценки на съд, прокуратура и полиция: главен прокурор 9% одобрение срещу 42% неодобрение, съд - 11% одобрение срещу 50% неодобрение, полиция - 22% одобрение срещу 38% неодобрение.

Партийните лидери - общ спад

  • Личното доверие към политическите лидери е един от най-големите капитали в политиката, фокусиращ променливата динамика на обществените настроения. В края на 2018-а капитал губят почти всички политически играчи - и тези от управляващото мнозинство, и тези от опозицията.

Борисов остава най-одобряваният лидер на политическа партия, но персоналният му рейтинг е в негативен тренд (спад от 32,8% до 30,1%), коментират от "Алфа рисърч".

Положителните оценки за Корнелия Нинова също намаляват, като за първи път през последните две години падат под 20 на сто (от 22,2% на 19,4%).

Логично, предвид ожесточените скандали и взаимни обвинения, най-силна е ерозията на доверието към лидерите на "Обединените патриоти":  Каракачанов губи седем пункта (от 23,4% на 16,3%), Валери Симеонов шест пункта (от 11.1% на 5.1%), Волен Сидеров също остава със силно ограничена подкрепа от 4.9%.

Повишението на цените на горивата в края на миналата година и възродената активност на лидера на "Воля" Веселин Марешки по тази тема го връща обратно и му носи одобрение от 13,8%.

  • При цялостния отлив на доверие към парламентарно представените партии и техните лидери, все по-важен става въпросът успяват ли водещите политици от извънпарламентарните формации да привлекат подкрепата на разочарованите.

Проучванията все още не открояват партия или лидер, с които широки обществени групи да свързват своите очаквания. 

Същевременно обаче, част от тях получават одобрение, идентично с това за парламентарно представени партии.

Доверие в съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов заявяват 11,3% от пълнолетните българи. Положителното отношение към другите двама съпредседатели на коалицията е 5,7% за лидера на ДСБ Атанас Атанасов и 5% за лидера на „Зелените“ Владислав Панев. Други десни лидери като Николай Ненчев на БЗНС (6,1%) и Румен Христов на СДС (5,5%) се ползват със сходни нива на подкрепа.

Може да се предполага, че разединени, също както и партиите от „Обединените патриоти“, тези формации имат доста по-ниска подкрепа, отколкото, ако изградят обща платформа и действат единно по решаването на значими проблеми, засягащи широки обществени групи, отбелязват от "Алфа рисърч".

Вляво, лидерът на АБВ Румен Петков получава одобрението на 8,1% от избирателите.

Електорални нагласи за евровота

Една ранна диагностика на състоянието на политическите сили преди ключовите за завършека на управленския мандат европейски избори, показва следната картина:

  • В края на декември готовност да гласуват за представители на България в Европарламента заявяват 48,2% от избирателите, а всеки втори или не възнамерява да участва, или не е решил как точно ще постъпи. По-ниската активност води до силно сближаване на позициите между ГЕРБ (16% от всички избиратели или между 32 и 34% от гласувалите) и БСП (14,9% от всички избиратели или около 30-32% от гласувалите). Така, към момента ГЕРБ запазва крехко предимство пред основния си опонент, но икономическата ситуация в страната, както и мотивацията на неговите разнородни избиратели, сред които има както европоддръжници, така и евроскептици, ще са ключови за крайния му резултат. БСП също не е особена убедителна в мобилизацията на своя вот, но превръщайки изборите в тест за или против правителството, успява да задържи лоялния си електорален кръг от симпатизанти.

  • ДПС се откроява като третия участник, който ще има сигурно представителство в Европейския парламент. Подкрепа за Движението за евровота заявяват 5,1% от общия брой избиратели, или между 10 и 13 на сто от гласувалите. Предвид способността му за силна електорална мобилизация, по-ниска избирателна активност може да позволи на ДПС да скъси съществено дистанцията с водещите ГЕРБ и БСП и така да пледира за връщане във властта през парадния вход. 
  • Скандалите в Обединените патриоти сриват електоралната им подкрепа с изключително бързи темпове. Дори все още формално обединени, те мобилизират едва една трета от бившите си избиратели. Антиевропейските настроения на значителна част от потенциалните им симпатизанти допълнително ги демотивират и така електоралния им ресурс пада до 2,9% от общия брой избиратели в страната. При сега заявената избирателна активност от около 48%, това е равностойно на около 5.5 - 6 на сто от гласуващите, което ги поставя на границата на бариерата, необходима за излъчване на евродепутат. 
  • На същата граница, но с положителен електорален тренд е коалицията „Демократична България“. Подкрепа за обединението заявяват 2,7% от общия брой избиратели, или около 5,5 – 5,8 % от готовите да гласуват в евроизборите. Обратно на патриотичния вот обаче привържениците на „Демократична България“ са значително по-заинтересовани и мотивирани да гласуват в изборите за членове на ЕП, което благоприятства шансовете им да излъчат там свой представител.

Както високото недоверие към институциите, така и високият дял избиратели, ненамиращи свое убедително политическо представителство може да доведе до два, до голяма степен противоположни сценария за изход от евровота. Първият, въпреки критичността си избирателите да не припознаят алтернатива и да подкрепят, макар и с нисък вот, водещите партии, като така запазят политическото статукво. Вторият, недоволството да издигне на върха нови политически партии. Дали това ще бъдат популисти и антисистемни играчи, или някаква друга политическа алтернатива, е най-интригуващата част от политическия съспенс.

Данните от настоящото проучване не са сравними с предишни данни на агенцията за парламентарен вот, поради три основни причини: по-ниската активност на евроизборите;  малкия брой мандати за България – 17,  който формира по-висок праг (5.88%) за спечелване на мандат в сравнение 4-процентната бариера в изборите за Народно Събрание; неяснотата кои партии и в каква конфигурация ще участват в европейските избори, уточняват от агенцията.

Характеристики на проучването: Изследването е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите нагласи на българските граждани на агенция Алфа Рисърч. Представените данни са от проведеното в периода 14 - 19 декември 2018г. национално-представително проучване сред извадка от 1027 пълнолетни граждани. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка, с подбор на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст и образование. Метод на интервюиране -  пряко стандартизирано интервю по домовете с таблети.

Коментари

Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

А ПЪК НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

в следващото изследване ще е счупило НАЙ-НИСКИЯ процент доверие в ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ни вече 30 годишна история.. На един процент веч са от него..
Може би затова за ПАРЛАМЕНТА никъде нищичко не са съобщава от агенциите, от анализаторите..
Тъй де! За мъртвите или добро, или нищо...
sokrat sokraj's picture
sokrat sokraj
sokrat41

Ами, добре....

Ами, добре....
Сега е януари, ще дойде и краят на май...
Тогава какво ли ще си дрънкате?

Успех на ДБ!!!

ДБ Още са малък "играч", но така представеното заглавието звучи обещаващо и обнадеждаващо...
Трябва да се направи и ново, истинско
ЕВРО-ВМРО, защото сегашното - Каракачанов е срам и позор за Организацията!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какъв ще е резултатът от първия тур на изборите в София?