Българската политика е истерична. Има кой да се грижи за това.

Истерията около бития командос във Войводиново обаче минава допустимите граници за европейска демокрация.

Днес се очаква тя да се излее в протест на колеги на Валентин Димов под наслов “Не на циганизацията на държавата”.

Военните също са български граждани и като такива имат право на протест.

Поради специфичната им роля обаче това право не е неограничено. Те са деполитизирани.

Проблемите с насрочения отзарана протест са два: първо, той е политически, второ – обявен е под открито расистки лозунг.

Съчетани, тези два проблема могат да доведат страната ни до сериозни неприятности, по-сериозни, отколкото можем да си представим.

Ако у нас имаше истинско гражданско общество, то вече трябваше да пита настойчиво авторите на лозунга какво точно разбират под “циганизация”.

Това, че циганите се плодят по-бързо от българите? Че заемат постове, които не заслужават, или че се ползват от необосновани привилегии?

Ако протестиращите казват “не” на “циганизацията”, би трябвало да обяснят какво точно разбират и под това.

Да бъде ограничен броят на циганите у нас? Да бъдат кастрирани? Да ги отделим зад стени? Да им бъдат отнети права? Да им бъдат наложени други ограничения? Какви?

От изясняване се нуждаят и средствата на въпросната “де-циганизация”. Ще се въздържа от исторически примери в името на здравия разум и социалния мир.

Опасявам се обаче, че между лозунга на предстоящия протест, който телевизиите безкритично цитираха, и най-мракобесните тоталитарни идеологии няма дори и една крачка.

Чух, че министърът на отбраната, чиито думи преди дни подпалиха истерията, казал, че проблемът с ромите бил мирогледен. Напълно е прав.

Въпросът е дали хора с тоталитарен мироглед, или поне с тоталитарни рефлекси или забежки, имат място в управлението на демократична европейска държава.

Симптоматично е, че върховният главнокомандващ, който е генерал в оставка, мълчи пред предизвестения протест на военните и пред лозунга му.

Той му предоставя идеален случай да направи любимото си нещо – да нападне правителството. Но президентът Румен Радев мълчи. Той не изглежда толкова загрижен за европейските принципи и ценности, колкото е бил друг път.

Може би в отношението си към конкретния случай е единодушен с министъра на отбраната? Ако е така, и Радев трябва да обясни какво разбира под “Не на циганизацията”.

Гневът не само на военните, но и на цялото българско общество спрямо престъплението във Войводиново е справедлив.

Няма съмнение, че извършителите на побоя трябва да отговарят пред закона.

Но ако престъпността в гетата е по-висока, отколкото е другаде, и по-често остава ненаказана, от което страда цялото общество, кой е отговорен за това?

Ако се сблъскваме с фрапиращо беззаконие, защо протестът не е срещу него, а срещу “циганизацията”?

Справедливият гняв се отклонява във фалшива посока и от това има заинтересовани.

Лъжат се тези, които очакват, че, разпалвайки “патриотична” истерия срещу едно малцинство, ще си вдигнат рейтинга.

Последното проучване на “Алфа рисърч” показа, че той пада. И че вероятно министърът Красимир Каракачанов трябва да се замисли над съдбата на доскорошния си колегата в правителството Валери Симеонов.

Най-вероятно е антиромската истерия в последна сметка да налее вода в мелницата на ДПС.