Най-общо казано – в „ШУФА” ("Schutzgemeinschaft für allgemeine Kreditsicherung”), във Висбаден, се съхранява информацията за платежоспособността и кредитната история на физически лица и фирми. А удостоверенията, издавани от частния холдинг, са задължително необходими както при наемането на ново жилище, така и за реализацията на намеренията за нови бизнес-проекти. Да го сравним със свидетелството за съдимост, но във финансовата сфера – или си чист, или не си. Но не е само това – може да си чист като сълза, а въпреки това „ШУФА” да не ти даде добра оценка, ако по показателите възраст или пол представляваш определен източник на рискове.

Холдингът извършва на базата на данните, с които разполага, т.нар. scoring – един вид атестат съгласно определена секретна формула. И колкото е по-нисък, толкова по-голяма е вероятността дадените кредити, например, да не бъдат обслужени коректно. Атестатът се получава напълно безплатно онлайн от физическите лица, след което може да се предостави на тези, които им го изискват. ”ШУФА” трябва и да печели, във връзка с което издава и атестати срещу заплащане – например на фирми, замислили бъдещи делови връзки.Във Висбаден се съхранява информация за почти 70 милиона души и над пет милиона фирми, въз основа на която се правят прогнозите за тяхното бъдещо поведение като платци - коректни или не. Именно тези сведения са от възлово значение за решенията, които взимат банки, мобилни оператори, фирми, търгуващи онлайн и предлагащи стоки на изплащане, или наемодатели, когато преценяват дали да сключат даден договор или не.

Перфектни ли са от „ШУФА”? Както се твърди – неведнъж се е случвало данните да са грешни или непълни, но как точно функционира оценяването, извършвано от холдинга, е дълбока фирмена тайна. В опит да подръпнат завесата над цялата работа, две организации за защита на потребителските права в Германия реализират проект, в рамките на който 2 800 доброволци поискват справките за себе си и ги предоставят за ползване. Не се твърди, че резултатите от проучването са представителни, но все пак дават възможност за някои изводи: като например, че по-младите мъже биват възприемани като по-рискови от по-възрастните, или пък – че някои потребители са определени като източник на риск, макар досегашната им биография на платци да е напълно изрядна.

2 800 души се включват доброволно в проучването доколко коректна е „ШУФА”. Снимка Facebook

Неслучайно „ШУФА” бива наричана „черна кутия”, същевременно я класифицират като „най-важния и влиятелен източник на данни” за германците, макар да не е монополист – във Федералната република съществуват и други сходни организации. Данните за „ШУФА” се събират отвсякъде – като се започне оттам дали дадено лице си плаща сметките редовно, мине се през информацията за това случвало ли се е да надхвърля кредитния си лимит и се стигне до броя на сключените от него договори за ползване на мобилни телефони. Банки, кредитодатели, мобилни оператори и т.н. предоставят сведенията, с които разполагат, на „ШУФА” и тя формира рейтинга на съответната персона: ако сметките в банки или пък договорите за ползване на мобилни телефони, например, са твърде много, това може да се отрази негативно, макар разходите за обслужването им да са били плащани редовно.

Нерядко възниква въпросът – с какво право различните банки или мобилни оператори събират данните и ги предават на „ШУФА”? Но в това няма нищо нередно – по правило обстоятелството, че данните могат да бъдат предоставени на холдинга, присъства в подписваните договори със съответния доставчик на пари или мобилни услуги, макар и с възможно най-дребни буквички в самия край на документите.