Article_top

Николас Мадуро започва втори шестгодишен мандат като президент на Венецуела. Победата му на изборите бе гневно оспорена от опозицията и международната общност. Въпреки това експерти се надяват, че ще настъпи политическа промяна.

Повод за оптимизъм е  Хуан Гуайдо - 35-годишен промишлен инженер, превърнал се в лице на венецуелската опозиция, откакто на 5 януари стана председател на парламента. Глътка въздух за институцията, почти лишена от всякаква власт заради конституционните маневри на Мадуро.

"Сякаш настъпи възраждане. Това сплоти опозицията повече отвсякога", коментира Джеф Рамзи, вицепрезидент по венецуелските въпроси в изследователския център WOLA (Вашингтонско бюро по въпросите на Латинска Америка).

"За първи път от много месеци (. . .) Мадуро е в отбранителна позиция", написа Андрес Опенхаймер, уважаван журналист и експерт по латиноамериканските проблеми.

Хуан Гуайдо постигна много за малкото седмици като председател - Националното събрание обяви президента Мадуро за узурпатор, а преизбирането му - за измама. То също обеща "амнистия" на правителствените служители и военните, които откажат подчинение на силния човек в Каракас.

Младият държавник вдигна залозите дори повече със статия, поместена във вторник в американския всекидневник "Вашингтон пост". Той припомни конституционните положения, призоваващи венецуелците да отхвърлят всеки режим, който не зачита демократичните ценности.

Гуайдо заяви, че "е в състояние и желае да поеме временно функциите на президент, за да организира свободни и честни избори".

Според Майкъл Шифтър, шеф на мозъчния тръст "Междуамерикански диалог", председателят на парламента има законното право да отстрани Мадуро.

"Това, което става във Венецуела, не е държавен преврат" , заяви той. "Националното събрание и сегашният му ръководител Гуайдо са напълно легитимни, законодателството и конституцията са на тяхна страна", допълни Шифтър.

Но според анализатора скоро силата на опозицията може да бъде поставена на изпитание.

Парламентът ще трябва да се изправи срещу Върховен съд, тъй като мнозинството от съставящите го магистрати са лоялни на режима и анулират решенията му..Според Майкъл Матера, директор на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), Националното събрание ще трябва да разчита на три възможни опори.

"Подкрепата на армията, венецуелският народ и международната общност ще са от ключово значение, за да може Гуайдо официално да заеме президентския пост, който днес Мадуро се мъчи да задържи с незаконни средства", каза той.

С оглед на това парламентът смело протегна ръка на армията, като обеща амнистия на всички, които съдействат за възстановяване на конституционния ред в страната.

Според Рамзи за Хуан Гуайдо обаче ще е нужно да получи подкрепата и на умерените привърженици на Уго Чавес - покойния предшественик на Мадуро, смята Рамзи.

Международният натиск върху Каракас расте, откакто през май бе преизбран човекът, управляващ с желязна ръка. Но той определено се засили, щом крайнодесните поеха властта в Бразилия - популистът Жаир Болсонаро споделя мнението на американския си колега Доналд Тръмп, че Николас Мадуро е "диктатор".

Последният го нарече в отговор "Хитлер на новото време".

В четвъртък бразилският лидер се срещна в столицата Бразилия с председателя в изгнание на венецуелския Върховен съд, назначен от парламента - Мигел Анхел Мартин. Присъства и генералният секретар на Организацията на американските държави (ОАД) Луис Алмагро, който смята Хуан Гуайдо за "временен президент".

А външният министър на Бразилия Ернесто Араужо разговаря в същия ден с венецуелски опозиционери, представители на САЩ и Групата от Лима, включваща 14 страни от американския континент.

В резултат на този разговор министерството заяви, че Бразилия се стреми да подпомогне "временното президентство" на Гуайдо.

"При все че Николас Мадуро има неколцина съюзници в Латинска Америка и останалия свят, в по-голямата си част международната общност би приветствала преход към демокрация във Венецуела", смята Шифтър.

По думите му, "този процес трябва да се ръководи умело и много прозорливо, да се преценяват препятствията по пътя".

Анализът е на Анна Диесте и е публиван в Франс прес. Преводът е на БТА.

 

Николас Мадуро започва втори шестгодишен мандат като президент на Венецуела. Победата му на изборите бе гневно оспорена от опозицията и международната общност. Въпреки това експерти се надяват, че ще настъпи политическа промяна.

Повод за оптимизъм е  Хуан Гуайдо - 35-годишен промишлен инженер, превърнал се в лице на венецуелската опозиция, откакто на 5 януари стана председател на парламента. Глътка въздух за институцията, почти лишена от всякаква власт заради конституционните маневри на Мадуро.

"Сякаш настъпи възраждане. Това сплоти опозицията повече отвсякога", коментира Джеф Рамзи, вицепрезидент по венецуелските въпроси в изследователския център WOLA (Вашингтонско бюро по въпросите на Латинска Америка).

"За първи път от много месеци (. . .) Мадуро е в отбранителна позиция", написа Андрес Опенхаймер, уважаван журналист и експерт по латиноамериканските проблеми.

Хуан Гуайдо постигна много за малкото седмици като председател - Националното събрание обяви президента Мадуро за узурпатор, а преизбирането му - за измама. То също обеща "амнистия" на правителствените служители и военните, които откажат подчинение на силния човек в Каракас.

Младият държавник вдигна залозите дори повече със статия, поместена във вторник в американския всекидневник "Вашингтон пост". Той припомни конституционните положения, призоваващи венецуелците да отхвърлят всеки режим, който не зачита демократичните ценности.

Гуайдо заяви, че "е в състояние и желае да поеме временно функциите на президент, за да организира свободни и честни избори".

Според Майкъл Шифтър, шеф на мозъчния тръст "Междуамерикански диалог", председателят на парламента има законното право да отстрани Мадуро.

"Това, което става във Венецуела, не е държавен преврат" , заяви той. "Националното събрание и сегашният му ръководител Гуайдо са напълно легитимни, законодателството и конституцията са на тяхна страна", допълни Шифтър.

Но според анализатора скоро силата на опозицията може да бъде поставена на изпитание.

Парламентът ще трябва да се изправи срещу Върховен съд, тъй като мнозинството от съставящите го магистрати са лоялни на режима и анулират решенията му..Според Майкъл Матера, директор на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), Националното събрание ще трябва да разчита на три възможни опори.

"Подкрепата на армията, венецуелският народ и международната общност ще са от ключово значение, за да може Гуайдо официално да заеме президентския пост, който днес Мадуро се мъчи да задържи с незаконни средства", каза той.

С оглед на това парламентът смело протегна ръка на армията, като обеща амнистия на всички, които съдействат за възстановяване на конституционния ред в страната.

Според Рамзи за Хуан Гуайдо обаче ще е нужно да получи подкрепата и на умерените привърженици на Уго Чавес - покойния предшественик на Мадуро, смята Рамзи.

Международният натиск върху Каракас расте, откакто през май бе преизбран човекът, управляващ с желязна ръка. Но той определено се засили, щом крайнодесните поеха властта в Бразилия - популистът Жаир Болсонаро споделя мнението на американския си колега Доналд Тръмп, че Николас Мадуро е "диктатор".

Последният го нарече в отговор "Хитлер на новото време".

В четвъртък бразилският лидер се срещна в столицата Бразилия с председателя в изгнание на венецуелския Върховен съд, назначен от парламента - Мигел Анхел Мартин. Присъства и генералният секретар на Организацията на американските държави (ОАД) Луис Алмагро, който смята Хуан Гуайдо за "временен президент".

А външният министър на Бразилия Ернесто Араужо разговаря в същия ден с венецуелски опозиционери, представители на САЩ и Групата от Лима, включваща 14 страни от американския континент.

В резултат на този разговор министерството заяви, че Бразилия се стреми да подпомогне "временното президентство" на Гуайдо.

"При все че Николас Мадуро има неколцина съюзници в Латинска Америка и останалия свят, в по-голямата си част международната общност би приветствала преход към демокрация във Венецуела", смята Шифтър.

По думите му, "този процес трябва да се ръководи умело и много прозорливо, да се преценяват препятствията по пътя".

Анализът е на Анна Диесте и е публиван в Франс прес. Преводът е на БТА.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Защо само Иван Гешев е номиниран за главен прокурор?