Американските и британските издания продължават да коментират кризата във Венецуела и отношението на Вашингтон и западните държави към венецуелския лидер Николас Мадуро. 

Президентът на САЩ Доналд Тръмп най-накрая се сблъска с тиранин, когото не харесва, пише в. "Ню Йорк таймс". След като се сприятели с автократи по целия свят, Тръмп очерта червена линия пред Мадуро и настоя венецуелският президент, който управлява с желязна ръка, да предаде властта на опозицията. Това предизвикателство на Тръмп е първото подобно действие в неговата политика на ненамеса в чужди държави. Това е рязко отдръпване от лозунга "Америка на първо място" във външната му политика, насочена към измъкване на Америка от задокеански тресавища и стоене настрана от международните дела на други държави.

В друг материал вестникът изтъква, че макар от известно време да е пределно ясно, че Мадуро трябва да си ходи, въпросът сега е как да бъде отстранен от властта, без да се стигне до кървава баня, при положение, че опозицията остава разделена, а армията още стои зад Мадуро.

"Политико" посочва, че решението на Тръмп да признае за легитимен лидер опозиционера и председател на Националното събрание Хуан Гуайдо може да е повратна точка за Венецуела. Според изданието, една от причините за нетърпимостта на Тръмп към Мадуро са редовните ругатни, които венецуелският лидер Николас Мадуро отправя към Америка. В сряда например Мадуро каза, че протестиращите във Венецуела са организирани от "превратаджийската празнодумска интервенционистична империя на грингосите". Освен това Венецуела не е така стратегически важна за САЩ като Саудитска Арабия или разполагащата с ядрени ракети Северна Корея. Изданието отбелязва също, че едва 6 процента от петролния внос в САЩ идва от Венецуела. Латиноамериканската страна не представлява и заплаха за сигурността на САЩ, което значи, че Тръмп разполага с по-голям набор от средства за постигане на целите си.

Лондонският "Таймс" пише в редакционен коментар, че Венецуела показва на практика социализма, за който ратува Джереми Корбин. Възхищението на лейбъристите от режим, който прахоса националните ресурси и остави народа си в крайна бедност, трябва да е като обеца на ухото, смята авторът.

"Чавес ни показа, че има друг, по-добър начин да се правят нещата. Той се нарича социализъм". Това каза човекът, който сега е лидер на Лейбъристката партия, на митинг в Лондон, припомня "Таймс" и изтъква, че "мажоретки" на режима на Мадуро като Корбин, трябва да си извадят поука от ставащото във Венецуела.

В друг материал вестникът посочва, че нещата във Венецуела ще се променят, когато генералите решат, че това трябва да стане. Макар да се предполага, че е неутрална, венецуелската армия е дълбоко вградена в лявата политическа структура на страната. Генерали ръководят ключови отрасли, включително държавната петролна компания и държавното разпределение на хранителни продукти. За мнозина от тях е известно, че щедро са се облагодетелствали от хаотичното управление на Мадуро. За военното ръководство облагите от статуквото все още надделяват над цената от напускане на сцената.

Увеличават се обаче слуховете за брожение сред низшите чинове.

Британският "Дейли телеграф" подчертава, че рухването на Венецуела е една от най-големите човешки трагедии на нашето време, а още по-лошото е, че всички части от катастрофата можеха да бъдат избегнати. Бандитското насилие е достигнало такива размери, че на практика на всеки 8 часа там убиват дете, посочва авторът. Като се прибавят и убийствата на възрастни, вече става дума за убийство на всеки 25 минути. Майки ровят в кофите за боклук, цената на храната се удвоява всеки месец, хиляди бягат в чужбина всеки ден. А до неотдавна това беше най-богатата държава в Латинска Америка. Днес обаче, стандартът й на живот е съизмерим с този на Бангладеш и Конго.