Станахме свидетели в последните дни на един позабравен сюжет. А именно - ГЕРБ го играят евроатлантици, а БСП - евразийци. Не сме гледали този сюжет от последните парламентарни избори насам.

Ето историята. Първо президентът Румен Радев призова България да се въздържи от позиция за случващото се във Венецуела. Това бе разтълкувано като подкрепа за левия президент Николас Мадуро, който се подкрепя от Русия, Турция и др. От другата страна е опозиционният лидер Хуан Гуайдо, който има подкрепата на големите западни държави.

На следващия ден Съветът по сигурността към МС, който се председателства от премиера Бойко Борисов, излезе със следната позиция:

"България изразява подкрепа за партньорите си в Европейския съюз и международната общност, които признават председателя на Националната асамблея на Боливарска република Венецуела Хуан Гуайдо като временно изпълняващ функциите на държавен глава с оглед скорошно провеждане на демократични избори за мирно разрешаване на кризата, предотвратяване на хуманитарна катастрофа, възпиране на по-нататъшна ескалация на напрежението и възможно масово насилие в страната".

Веднага след това от БСП заявиха позиция, сходна с тази на президента - "не е работа на БСП да казва кой е президент на друга държава". Ден по-късно МС излезе с нова позиция:

"Министерският съвет на Република България одобри позицията на българската страна за изразяване на подкрепа за Хуан Гуайдо в качеството му на временно изпълняващ функциите на държавен глава на Боливарска република Венецуела".

За капак всеизвестният у нас Леонид Решетников накрая заяви, че позицията на президента е била разумна.

Би било чудесно, ако поне едната от двете най-големи партии у нас е категорично проевропейска. Но ако си припомним миналото, ще видим, че поведението на ГЕРБ обаче повече прилича на предизборно поставяне на европейски смокинов лист върху евразийските срамотии. С безценната помощ на БСП, президента и Решетников.

Първото становище по казуса, което изпълнителната власт произведе, не беше чак толкова категорично, но да не издребняваме. По-важното е друго. През миналата година, когато не предстояха избори, от ГЕРБ се държаха по коренно различен начин при подобни казуси. Правителството не изгони руски дипломати заради казуса "Скрипал", а проектът АЕЦ "Белене" бе рестартиран. Лично Борисов записа една от най-унизителните страници в българската история, като в прав текст се извини на Путин, че България е спряла "Южен поток" - проект, който не отговаряше нито на българските интереси, нито на европейските изисквания, защото достъп до тръбата щеше да има само Русия.

През всичкото това време БСП, която иначе се води люта опозиция, ръкопляскаше с възторг на правителството. Корнелия Нинова дори направи няколко изказвания в стил "аз нали ви казах". Настоящото разделение между ГЕРБ и БСП по линията на евроатлантизма има само едно обяснение - идват избори.

Нинова вече направи подобна услуга на ГЕРБ преди последните парламентарни избори. Тогава тя разясни колко много ни е отнела демокрацията и обяви, че ако стане премиер, ще иска от ЕС да премахне санкциите срещу Русия. Това донесе на ГЕРБ допълнителни 300 хил. гласа и те прескочиха психологическата граница от 1 млн. избиратели. Изказването на Нинова допринесе и за това, че нито една формация от автентичната десница/демократичната общност не прескочи бариерата от 4%. Заради това изказване мнозина от техните избиратели заложиха на сигурно и гласуваха за ГЕРБ, макар и с отвращение. А формациите от тази десница/общност, при всичките им недостатъци, са единствените последователни защитници на евроатлантическата ориентация на България.

България (все още) е свободна държава и всеки има право да гласува за когото си иска. Но едно е сигурно - всеки, който иска да гласува за евроатлантическата ни ориентация, не би трябвало лековерно да пуска бюлетина за ГЕРБ. В третия си мандат Борисов направи няколко сериозни евразийски завоя. Всичко това се случи твърде скоро, за да бъде забравено дори от най-късопаметните избиратели. Твърде вероятно е Борисов да продължи с тези завои, когато изборите отминат.