Article_top

Новата антикорупционна комисия има законовата рамка и ресурсите, за да се бори с корупцията, но се избира на практика от управляващото мнозинство и това води до силна зависимост от една институция.

Това са част от заключенията в доклада "Противодействие на корупцията - 2018: Обществени очаквания и постигнати резултати" на асоциация "Прозрачност без граници" (Transparency International) и фондация "Фридрих Еберт", представен днес в София.

Изборът на членове на КПКОНПИ е направен по-публично от избора на предишните антикорупционни органи като КОНПИ и КПУКИ, се отбелязва в доклада. Но това е за сметка на субектите, които участват в избора - а именно Народното събрание и председателя на комисията. Проблем е , че няма паритет на политическите сили в КПКОНПИ, а председателят й, на практика избран от управляващото мнозинство, има право да допълва останалите места в комисията сам.

От законова гледна точка са направени съществени промени, така че КПКОНПИ да може ефективно да разследва случаи на корупция, да прави нужните проверки на имущество, да установява и отнема незаконно придобито такова. И именно в тази посока са най-съществени акции на антикорупционния орган, посочва още докладът.

КПКОНПИ е похвалена и за активна политика за присъствие в публичното пространство, както и за използване на различни форми за информация и контакт с гражданите. Но има и проблем:

"Редица примери от нейната медийна активност отразяват липсата на единни стандарти и на равен достъп на медиите до информация относно нейната работа."

В доклада се отбелязва и дефицит на обобщени данни, периодични отчети и анализи за резултатите от свършената работа. Освен това, макар КПКОНПИ да има добра система за отчетност и почтеност, липсва публично достъпна информация по какъв начин се прилагат етичните правила и какви са резултатите от действието на тази система.

Ситуацията от гледна точка на обществените очаквания и нагласи не показва съществени промени през 2018 г. Според ползваното проучване (национално представително изследване, осъществено в периода 17-25 юни 2018 г. сред 1016 граждани от агенция "Алфа Рисърч" по инициатива на "Прозрачност без граници" и фондация "Фридрих Еберт") едва 13,5% от гражданите биха подали сигнал срещу корупцията в КПКОНПИ.

Вместо това хората предпочитат да подават сигнали до медиите - 24,5%, и до полицията - 20% от анкетираните. 

Ключово обаче е, че този въпрос е насочен към хората, които биха съобщили за корупция. А 41,5% от анкетираните не биха го направили. 33,6% не биха съдействали на КПКОНПИ, само 9,4% биха съдействали винаги. Останалите искат гаранции за защита и анонимност, че това няма да им навреди на работата, бизнеса. Особено се притесняват от това служителите в администрацията и частните предприемачи.

От КПКОНПИ хората очакват най-вече разследване на корупция на най-високо политическо ниво (71,2% посочват това като приоритет), разследване на корупцията в местната власт (63,7%) и разследване на корупция сред служителите в централната администрация (58,5%). Най-слабо популярна е идеята да се провеждат тестове за интегритет на служителите в администрацията - едва 11,2% смятат това за добра идея. Особено против това са били хората от частния бизнес, които се опасяват от външно вмешателство без ясни гаранции за отчетност и ефективност.

 

Новата антикорупционна комисия има законовата рамка и ресурсите, за да се бори с корупцията, но се избира на практика от управляващото мнозинство и това води до силна зависимост от една институция.

Това са част от заключенията в доклада "Противодействие на корупцията - 2018: Обществени очаквания и постигнати резултати" на асоциация "Прозрачност без граници" (Transparency International) и фондация "Фридрих Еберт", представен днес в София.

Изборът на членове на КПКОНПИ е направен по-публично от избора на предишните антикорупционни органи като КОНПИ и КПУКИ, се отбелязва в доклада. Но това е за сметка на субектите, които участват в избора - а именно Народното събрание и председателя на комисията. Проблем е , че няма паритет на политическите сили в КПКОНПИ, а председателят й, на практика избран от управляващото мнозинство, има право да допълва останалите места в комисията сам.

От законова гледна точка са направени съществени промени, така че КПКОНПИ да може ефективно да разследва случаи на корупция, да прави нужните проверки на имущество, да установява и отнема незаконно придобито такова. И именно в тази посока са най-съществени акции на антикорупционния орган, посочва още докладът.

КПКОНПИ е похвалена и за активна политика за присъствие в публичното пространство, както и за използване на различни форми за информация и контакт с гражданите. Но има и проблем:

"Редица примери от нейната медийна активност отразяват липсата на единни стандарти и на равен достъп на медиите до информация относно нейната работа."

В доклада се отбелязва и дефицит на обобщени данни, периодични отчети и анализи за резултатите от свършената работа. Освен това, макар КПКОНПИ да има добра система за отчетност и почтеност, липсва публично достъпна информация по какъв начин се прилагат етичните правила и какви са резултатите от действието на тази система.

Ситуацията от гледна точка на обществените очаквания и нагласи не показва съществени промени през 2018 г. Според ползваното проучване (национално представително изследване, осъществено в периода 17-25 юни 2018 г. сред 1016 граждани от агенция "Алфа Рисърч" по инициатива на "Прозрачност без граници" и фондация "Фридрих Еберт") едва 13,5% от гражданите биха подали сигнал срещу корупцията в КПКОНПИ.

Вместо това хората предпочитат да подават сигнали до медиите - 24,5%, и до полицията - 20% от анкетираните. 

Ключово обаче е, че този въпрос е насочен към хората, които биха съобщили за корупция. А 41,5% от анкетираните не биха го направили. 33,6% не биха съдействали на КПКОНПИ, само 9,4% биха съдействали винаги. Останалите искат гаранции за защита и анонимност, че това няма да им навреди на работата, бизнеса. Особено се притесняват от това служителите в администрацията и частните предприемачи.

От КПКОНПИ хората очакват най-вече разследване на корупция на най-високо политическо ниво (71,2% посочват това като приоритет), разследване на корупцията в местната власт (63,7%) и разследване на корупция сред служителите в централната администрация (58,5%). Най-слабо популярна е идеята да се провеждат тестове за интегритет на служителите в администрацията - едва 11,2% смятат това за добра идея. Особено против това са били хората от частния бизнес, които се опасяват от външно вмешателство без ясни гаранции за отчетност и ефективност.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво ще товари и разтоварва новото пристанище на Ахмед Доган?