Съдът се произнася по делото "Огнян Донев"

В петък съдът трябва да произнесе присъдата си по делото срещу изпълнителния директор на "Софарма" и издател на "Клуб Z" Огнян Донев и съдружника му Борис Борисов, след като финалните предоарии минаха днес в Софийския градски съд. 

След като две години прокуратурата протакаше делото, днес зам. градският прокурор Даниела Димитрова поиска 4 години затвор и конфискация на част или цялото имущество на Донев и Борис Борисов – изпълнителен директор на „Телсо“ АД. В качеството си на граждански ищец Министерството на финансите претендира от двамата съответно 62 779 725 лв. от Донев и 7 483 105 лв. от Борисов.

Двамата са подсъдими по чл. 255 от НК – за укриване на данъци, за 7 сделки с акции на „Софарма“ и в различни конфигурации между фирмите „Елфарма“, „Телсо“ АД, „Софстрой“, „София“ АД, „Телекомплект“ АД и „Финансово консултантска компания“ АД. Понеже продажбите са станали на нерегулиран пазар, спорът е кое подлежи на облагане като печалба. Пакетите акции са продавани по правилата с пряко договаряне между свързани лица по 1 лв. за брой, а прокуратурата пресмята в различните случаи цени по малко над 9 лв. за акция – колкото смятат, че биха стрували на свободния пазар. Така, най-общо казано, вади числото „А“ от числото „Б“ и получената разлика я претендира като евентуална подлежаща на облагане печалба.

Тъй като ревизии на НАП и Комисията за финансов надзор потвърждават, че нарушение няма, адвокат Ина Лулчева попита днес:

"Днес ние не чухме – след като НАП и Комисията за финансов надзор правилно или неправилно смятат, че законът е приложен и тези сделки не подлежат на преобразуване на финансовия резултат – защо прокуратурата и гражданският ищец твърдят, че Огнян Донев е трябвало да подозира друго.

Поне някой да каже: защо контролиращият орган в държавата казва едно - че те не подлежат на облагане, а защо те (двамата обвиняеми, б.р.) трябва да лежат по 4 години? Защото са се съгласили с това ли?"

И двете защитнички - Лулчева и Даниела Доковска, питаха - след като за същата 2007 г. в България е имало около 1,3 млрд. лв. оборот от именно такива блокови сделки, прокуратурата интересувала ли се е от другите и обявила ли ги е за престъпни?

Доковска каза:

"По това дело се разследва не деянието, а човекът. Конкретният човек е цел на това дело. А покрай него и другият човек..."

Делото бе внесено в СГС на 30 юли 2015 г. и тръгна по същество на 29 януари 2016 г. - след едно връщане, защото обвинителният акт не бил ясен и не съдържал факти.

До днес се проведоха 19 съдебни заседания.

Процесът затъна в купчина тройни, петорни и седморни съдебно-счетоводни експертизи – дали получена цена от продажба на акции е доход от дивидент, който трябва да се декларира и да се осчетоводи в годишната декларация като печалба и пр.

След първоначалния устрем делото да влезе в съд, когато прокуратурата дори искаше отвод на съдия Даниела Борисова, защото през 2015 г. тя им го върна за отстраняване на съществени процесуални нарушения, държавното обвинение рязко забави оборотите (преди това течеше 3-годишно разследване, б.а.).

Прокуратурата – в лицето първо на настоящия и.ф. шеф на Спецпрокуратурата Димитър Петров, на градската прокурорка Емилия Русинова, а днес и на зам.градската Даниела Димитрова използваше всякакви вратички и прийоми да иска нови и нови пояснения, уточнения, нови доказателствени искания.

Забележително е, че веднъж на експерт одитор, освен експертното становище, което той обяви в рамките на делото, прокурор Русинова опита да поиска отлагане на делото, за да му иска наброските на ръка, които си е водил, докато е работил по изчисление на данъците и въз основа на които е правил заключенията си.

Имаше и чисто комични моменти, като прокуратурата за всичките години не можа да посочи въз основа на коя компания - аналог на „Софарма“, например вади изводи колко би струвала една акция, т. нар. пазарна цена – към онзи момент, за да се получи твърдяната инкриминирана „укрита“ разлика. Която и би трябвало да е обложена, за да не се осъществи данъчно престъпление...

Цели заседания преминаваха в спорове от страна на прокуратурата с вещите лица за базисни неща – например кои международни счетоводни стандарти използват, за да твърдят в експертизите си, че няма нередности в данъчните декларации на двамата. И последващи дълги разяснения що са това международни счетоводни стандарти и как се прилагат у нас...

На последните две заседания например – през октомври и ноември 2018 г., държавното обвинение се възползва от правото си да изменя „в движение“ повдигнатото обвинение, като... не стана ясно с какво го изменя. Такива твърдения направиха и председателката на състава, и защитата, която не се възпротиви и дори не поиска време да се подготви по новото обвинение - след като то остана и срещу двамата същото, по същите членове от Наказателния кодекс, само с добавяне на една подточка от Данъчния кодекс, която била престъпена.

Веднага след това обаче юрисконсултките на Министерството на финансите, които водят граждански иск, искаха нови отлагания, за да се запознаят с промененото обвинение.

След поредното такова днес съдийката им даде... няколко минути да се разберат с прокурорката, с която и без това стоят на една банка, да им каже коя дреболия променя. След което отказа да отлага повече процеса.

Затова днес адвокат Даниела Доковска отбеляза, че прокуратурата открива през 2019 г. нови обстоятелства, свързани със собственото й обвинение, при положение че го води от 2012 г., а то касае действия на Донев от 2006 г. (само за Борисов – от 2008 г.).

Самата прокуратура обаче твърди в обвинителния си акт, че блокови сделки са "предварително уговорени извънборсови сделки за големи количества акции, същите нямат характер на борсови сделки и при тях предварително е договорена цената, която е по-ниска от среднопретеглената". Именно затова днес адвокат Ина Лулчева коментира, че да ги сравняваш с цените на 10 акции, изнесени днес случайно на борсата, е като да сравняваш чушки и домати.

Тя попита защо прокуратурата не е сравнила никъде тези блокови сделки с други обичайни блокови сделки. А не с борсовите, които са по съвсем други правила. И защо не е обявила всички останали такива за престъпни - в целия търговски оборот на страната.

През 2007 г. е имало за над 1,3 млрд. блокови сделки в страната, каза още Лулчева. И попита дали прокуратурата е образувала производство за всички тях, или се касае за "целенасочена активност" спрямо подзащитния им.

В пледоарията си Даниела Доковска откри дори разминавания в претендираните от прокуратурата суми:

"Според обвинението укритият данък от Донев е 62 млн. лв. и нещо... И пак според обвинителния  акт дължим данък е 26 милиона – т.е.  около 3 пъти по-малко.

За "ТЕЛСО" данъчно укритият данък е бил 7 млн. и нещо, а според заключението дължимият данък е 3 и нещо милиона , т.е . два пъти по-малко. Но натам става над 5 млн.

Нали обвинението следва да бъде доказано по несъмнен начин. Кое число от тези тук изглежда доказано по несъмнен начин?"

Тя цитира заявеното от прокуратурата в обвинението неодобрение към блоковите сделки, позволени от закона, защото „лишава всички участници на пазара да участват...“ (последното е цитат от държавното обвинение, б.р.).

"Свободният пазар в никакъв случай не означава прокуратурата да поставя изисквания към цените, на които се сключват сделките.

Друг е въпросът, че защитата на свободния пазар не е работа на прокуратурата", каза още адвокатката.

Днес в последните си думи Огнян Донев каза, че може само да говори за житейската логика:

"Ако някъде съществуваше в тоя свят възможност да ми дадат 411 млн. лв. (за толкова всъщност прокуратурата претендира, че е можел да продаде акциите си БОРСОВО и върху това изчислява данъци, б.р.), аз щях да ги взема и да им платя 62 млн. лв. данъци. Излизането на такива нива би било цел на всеки един инвеститор."

За тези години нито веднъж двамата подсъдими не пропуснаха да се явят, не изтъкнаха заболявания, отсъствие от страната или някаква друга причина да протакат делото.

И защитата, и те се съгласиха на съкратено съдебно следствие, като се отказаха да се повтарят пред съдия, а приеха безрезервно показанията на всички свидетели, дадени пред разследващите.

През 2013 г. след една година разследване прокуратурата сама прекрати срещу Огнян Донев и тогавашния му съиздател на „Труд“ и „24 часа“ Любомир Павлов друго разследване - за пране на пари. То касаеше покупка именно на дялове от Пресгрупата, след чието придобиване рязко започнаха главоболията на Донев с прокуратурата.