“През изминалите десетилетия руският президент Владимир Путин тихичко махна с ръка на градската средна класа, която някога в значителна степен го поддържаше. Вместо това той се опита да укрепи легитимността си чрез подкрепата на консервативната прослойка в руските градове и села. На тази група от населението той предложи стабилност, външнополитически успехи, като завладяването на Крим от Русия, както и социални бонуси – в отговор на лоялността им”, пише в своя публикация за “Foreign Policy” Александър Баунов, старши научен сътрудник на Центъра Карнеги в Москва и главен редактор на сайта Carnegie.ru.

„Този договор беше развален през 2019 г. Путин демонстрира трудно прикривано разочарование от пасивността на ключовите му избиратели. Тези гласове много му допадаха, когато всичко, което искаше, беше приемственост. Сега обаче руският президент иска по-активна обществена подкрепа с оглед излизането от властта през 2024 г., когато ще се ознаменува края на четвъртия му президентски мандат и вероятно не знае къде да я намери”, посочва авторът.

“Понятието “стабилност” вече не заема централно място в публичната лексика на Путин. На ежегодната си пресконференция, проведена на 20 декември 2018 г., Путин употреби четири пъти думите “стабилен” и “стабилност” и то когато не визираше себе си. Използва ги, говорейки за Китай, за международното положение и политиката на Централната банка. В речта си, произнесена на конгреса на партията “Единна Русия” на 8 декември м. г., нито един път не употреби подобна дума”, припомня Баунов.

Според него това е кардинална промяна:

“През изминалото десетилетие руските лидери използваха думата “стабилност” като синоним на Русия на Путин в противовес на бурното минало в съседна Украйна или нестабилността в други части от света. Сега този термин го понижиха в ранг.”

Баунов стига и по-далеч:

“Когато политически режими се сблъскват с кризи, често говорят, че на народа му е стигнало до гуша от тях, но този процес може да има и обратен ход. Действително съвременна Русия се приближава до онази точка, при която по думите на Бертолд Брехт на лидерите много им се иска да уволнят цял един народ и да го заменят с друг.”

Когато казвали на Путин, че младото поколение проявява недоволство, че подкрепя опозиционния лидер Алексей Навални или публикува злобни постове в социалните мрежи, Путин имал стандартен отговор  - в Русия има други, съзидателни млади хора, които не излизат на улицата, за да протестират, а учат и запретват ръкави. И то не само млади хора.

“Путин непрестанно обрисува Русия като страна, изпълнена с трудолюбиви, безропотни и лоялни граждани. Проблемът на Путин е, че действително все по-малко руснаци се вписват в този стереотип. И все по-често той влиза в стълкновение с истинските руснаци, които се жалват от политиката на неговото правителство. През миналия септември, когато посети корабостроителния завод “Звезда” в Далечния Изток, президентът влезе в спор с работниците относно възнагражденията им”, се посочва в публикацията.

Впоследствие на сайта на Кремъл бил публикувал запис от разговора, при който Путин значително е подценил оплакванията.

И през 2015 г. политоложката Татяна Становая отбеляза:

“Путин престана да е адвокат на народа, превърна се в адвокат на елита.”

Напоследък обвини професионалните шофьори в безделие, застана зад завишаването на възрастта за излизане в пенсия и се застъпи за по-високи възнаграждения за топмениджърите, вместо за тези на работниците.

“Проблемът с тази нова база е, че и тя не оправдава очакванията. Тези хора гласували със “за”, но не са активни поддръжници на режима. Заинтересовани са от стабилност, но само докато им е от полза. В противен случай те се застъпват за преразпределяне на икономическите ресурси. Те искат да са капиталистически потребители в общество със социалистическо ниво на равенство. Те не са заинтересовани от затягане на коланите при забавяне темпа на икономическия ръст. Те все още искат социална справедливост и преразпределяне на богатствата за сметка на богатите капиталисти в страната”, е мнението на Баунов.

Според него не това иска да чува Кремъл:

“Сега по-голямата част от икономиката се намира под контрола на държавата и ако бъдем точни – под контрола на приятели на Путин, близки до Кремъл бизнесмени и патриотично настроени мениджъри, понасящи загуби от наложените западни санкции. То е като да им пуснеш кръв, ако се даде повече на тружениците. Никой не говори за властимащите.”

Александър Баунов резюмира:

“С други думи сега Путин търси нов електорат, който би му дал подкрепата си. “Активно малцинство” от граждани доброволци, готови да го подкрепят, когато е на финалната права. Но съществува ли в действителност многоброен електорат? И дали ще получи онова, което иска в замяна? Какъвто и да е отговорът, вероятно няма да е стабилност.”