„Прокурорът е отказал да образува досъдебното производство, преди да положи всички дължими и обективно възможни усилия, за да разбере твърдят ли се данни за извършено престъпление от неговата компетентност.“

Това заключава съдията от Софийския градски съд (СГС) Мирослава Тодорова и отменя постановлението на ad hoc прокурора Даниела Талева, с което тя отказва да образува досъдебно производство срещу и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов по сигнал на БОЕЦ, съобщава специализираното издание lex.bg.

В определението си, публикувано днес от сдружение БОЕЦ (пълния му текст виж тук), съдията сочи серия от направления, в които прокурор Талева не е извършила пълен анализ и заключава, че това „е достатъчно, за да се приеме, че отказът е постановен преждевременно, т.е. в противоречие с процесуалните изисквания прокурорът в пределите на своята компетентност да вземе всички мерки, които му позволяват да установи истината за проверяваните събития“.

Мирослава Тодорова дава указания на Талева как да продължи работата по сигнала.

В определението си тя приема, че към настоящия момент Борислав Сарафов не е и.ф. главен прокурор, но изтъква, че тъй като ad hoc прокурорът разследва и зам. главните прокурори, а Сарафов е такъв по силата на поста му на директор на Националната следствена служба, то следователно проверката срещу него правилно е извършена от Талева.

От определението става ясно, че сигналът съдържа твърдения и данни за различни и разнородни обстоятелства. Самите податели посочват, че в него има „данни за престъпления от общ характер – корупция, злоупотреба с власт, престъпления срещу правосъдието и други престъпления от общ характер, извършени от Борислав Сарафов – и.ф. главен прокурор“. Една част от тях се основават на документи, за които от БОЕЦ сочат, че са от архива на избягалия от правосъдието бивш следовател Петьо Петров–Еврото. И според сигнала те съдържат данни, че Сарафов е „прикривал (разтварял чадър) над корупционни и други престъпления на депутата Делян Пеевски в Националната компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ), като е осуетявал наказателното преследване срещу него“.

БОЕЦ сочи и че има много документи, свързани с фалита на КТБ, в които също фигурирало името на Сарафов. Към сигнала са приложени десетки документи в електронен формат, както и сигнал от 2014 г. от сдружение, извършило мониторинг на НКЖИ, в който се сочат злоупотреби с десетки обществени поръчки, които според сдружението са ощетили държавата.

Оценката на съдията за работата по сигнала

„Първо прокурорът е ограничил необосновано проверката само до една част от сигнала – за преценка на това дали са налице данни за престъпления в НКЖИ, но и в този ограничен обхват е свел проверката до прочит на приложените документи и до своеобразен разпит на Георги Георгиев, от когото се е искало повече, отколкото е оправдано – да конкретизира схемите за извършване на престъпления, след като още от сигнала е ясно, че той не е в състояние да направи това“, пише съдия Тодорова.

Тя констатира, че ad hoc прокурорът е изискал справки за водените производства във връзка с дейността на НКЖИ и е изброил кои от тях са прекратени и кои са стигнали до съд.

„След като се твърди превратно правосъдие по преписките и делата за дейността на НКЖИ, т.е. че воденето на прокурорските проверки или досъдебни производства е било само формална привидност, зад която се крият престъпления по служба или корупционни престъпления, проверката не е могла да се ограничи с констатацията, че са постановени постановления от различни прокурори“, заявява СГС.

Съдът сочи, че в случая трябва не просто да се прочетат прокурорските постановления, а да се анализират целите преписки, за да се установи дали има данни за „съществени непонятни отклонения от законосъобразното водене на подобен тип разследване и от обичайната практика по администрирането му“. Като определението в тази си част съдържа обстойни разяснения как се провежда разследване на корупция или други престъпления в правосъдието.

„В постановлението всъщност няма фактология по нито един от въпросите по сигнала, поради което и изложените в него правни съображения не могат да бъдат други освен общи, съответно позволяват да бъдат квалифицирани понастоящем като произволни, защото са непроверяеми“, пише съдията, но подчертава, че не е горестоящ прокурор и не може да извърши проверката, която ad hoc прокурорът е следвало да направи.

Указанията на съда към ad hoc прокурора

СГС дава указания на ad hoc прокурора Даниела Талева как да продължи работата по сигнала. Съдът посочва, че следва да бъдат анализирани обществените поръчки в НКЖИ, които са посочени в сигнала от 2014 г., като се изследва връзката на Борислав Сарафов с водените след това наказателни производства.

„На тази основа може да се даде впоследствие и обоснован отговор, чиято правилност впоследствие да е възможно да бъде проверена, за това дали е необходимо да бъдат разпитани: длъжностните лица от НКЖИ; участниците в обществените поръчки; прокурорите и служители на МВР, споменати в документите, предоставени от ГД „БОЕЦ“ относно това указван ли им е натиск от и. ф. главния прокурор; Ахмед Доган, Цветан Василев и комисар Борислав Александров, които според сигнала били използвани от Делян Пеевски във връзка с възлагане на обществени поръчки; Иван Гешев и Сотир Цацаров – за да се установи дали им е била известна информация за връзка между Борислав Сарафов, Делян Пеевски и Петьо Петров; Любена Петрова, Илия Златанов и Теодора Георгиева за връзката на Б. Сарафов с П. Петров и за това дали им е известно Б. Сарафов да е оказвал натиск върху прокурори и разследващи“, пише в определението си Тодорова.

Тя подчертава, че естеството и съдържанието на сигнала са такива, че Талева следва да провери дали наистина документите, предадени ѝ от БОЕЦ, са от архива на Петьо Еврото.

„Необходимо е да бъде даден отговор от прокурора по чл. 411а, ал. 4 НПК след събиране на необходимата информация и относно това дали представеният архив и наведената допълнителна публично разпространена информация изискват преосмисляне на изводите му, направени в рамките на друго производство, че „Елидикс“ ООД и „Юнион Ивкони“ ООД са плащали дължими суми на близките на Борислав Сарафов по действителни трудови договори с реално изпълнение, като бъдат изложени мотиви защо приема за неоснователни твърденията, че тези суми са били достигнали до и. ф. главен прокурор чрез подставени лица и на привидно правно основание“, указва още СГС.

Отказът на съдията да си направи отвод

В началото на седмицата Борислав Сарафов поиска отвод на Мирослава Тодорова от делото. Най-общо той изложи три групи аргументи защо според него тя не следва да се произнася по него – защото в архива на Петьо Еврото има документи, които се отнасят до нея, защото е член на Съюза на съдиите, който му поиска оставката и защото се е забавила с произнасянето си след законовия срок.

Тодорова отказва да се отведе, като обосновава това в няколко страници. Тя напомня, че при контрола на постановлението за отказ да бъде образувано досъдебно производство съдът дава указания само за прилагането на закона, а не и за конкретен резултат при решаване на делото.

„Съдът не може да дава обвързващи указания относно това каква оценка прокурорът може да прави по доказателствата, съответно резултатът от съдебния контрол не предопределя резултата от оценката на доказателствения материал, както и изводите по същество и съдържанието на прокурорския акт. Прокурорът, на когото евентуално е върнато делото за продължаване на разследването, е овластен да разреши тези въпроси суверенно, т.е. самостоятелно по свое вътрешно убеждение, като, разбира се, това не представлява субективно усмотрение, а се основава съгласно чл. 14 НПК на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и закона“, пише съдията.

Освен това Тодорова сочи, че Сарафов не е процесуално легитимиран да иска отвод на съда по това дело, а законът дава това право само на подателя на сигнала или съобщението и на пострадалия от престъплението. Тя обяснява, че именно понеже не е образувано досъдебно производство, постановлението за отказ не е било съобщено на и.ф. главния прокурор и НПК го третира по същия начин, по който третира всички останали граждани, срещу които е подадено съобщение за извършено престъпление, когато е постановен отказ да се образува досъдебно производство.

Въпреки това, понеже искането за отвод с наведени съмнения за нейната безпристрастност беше огласено публично от прокуратурата, Тодорова заявява, че не може да го игнорира.

„Съдът намира за изначално несъстоятелно разбирането, че може да се обосновава отвод въз основа на членство в съсловна съдийска организация, създадена в обществен интерес. Без правно значение е какви позиции съсловната съдийска организация е изразявала – одобряващи или критични към дейността на административните органи в съдебната власт. Това е така, защото тези позиции не са свързани с правораздаването по конкретни дела и не обуславят интерес от тяхното решаване“, пише съдията от СГС.

И подчертава, че дължимото етично поведение на съдиите и прокурорите е да формират и изразяват позиции по всички съществени съдоустройствени проблеми. Тодорова посочва, че правораздавателната функция на никой съдия не може да бъде дискредитирана нито на основание на упражненото му право на членството в съдийска организация, нито на основание на това, че изразява остро критични позиции по въпросите, свързани със защита на съдебната независимост. И допълва, че няма данни за близки или враждебни нейни отношения с Борислав Сарафов.

Тодорова отхвърля и довода, че следва да се отведе от делото понеже не се е произнесла в инструктивния срок и напомня, че колко време ще отнеме произнасянето зависи от сложността на делото, а в случая има огромен обем материали, което е накарало и ad hoc прокурора да поиска удължаването на срока на проверката.

Искане за удължаване на проверката до зам.-главен прокурор

На искането на Даниела Талева за удължаване на срока на проверката по сигнала срещу Сарафов, отправено до една от заместничките му (не се посочва коя), е посветен остър коментар от страна на съдията.

Тя посочва, че НПК изрично определя кой може да контролира дейността на ad hoc прокурора и това няма как да е зам.-главен прокурор, а Талева е приложила недопустима аналогия на закона, като е поискала удължаване на срок от зам.-главен прокурор.

„Това действие не съответства на целта на създадените особени правила, доколкото не обезпечава институционалната дистанция на прокурора с особена компетентност от кръга на лицата, които той има правомощие да разследва“, заявява съдия Тодорова. И илюстрира недопустимостта на подобно искане, като довежда приложението на аналогията до абсурд, в случай че при отправяне на такова искане, заместникът на главния прокурор не разреши удължаване на срока на проверката.

„При това положение би се достигнало до ограничаване на суверенната компетентност на прокурора по чл. 411а, ал. 4 НПК да прецени дали да образува досъдебно производство срещу административния ръководител на съответния заместник, въпреки че не е извършил проверката, която сам е намирал за абсолютно необходима, за да прецени дали действително са налице достатъчно данни за извършено престъпление. Точният разум на правната уредба на особените правила несъмнено изключва възможността лицата, които могат да бъдат разследвани, да имат достъп до материалите по разследването и да могат да блокират неговия ход“, заявява съдията.

Определението е окончателно.