"Вземи панелите, трабанта, но въздуха ми остави..."

Помните ли го това? Беше преди някакви си 25 години. Една четвърт от столетие! 

Тогава демокрацията бе млада, лъчезарна и наивна. Струеше от усмивката на Лияна Панделиева, синьото лъвче и изправените два пръста нагоре. Тогава за демокрацията се пишеха песни. Такива, за които се сещаш с носталгия и след години.

Леко гадничък вкус остава в устата като си спомниш колко време всъщност е минало, но още повече се вгорчава, когато си помислиш, че и сега си говорим за панелки без изобщо да помислим за въздуха. Явно вече не сме млади и наивни.

При откриването на предизборната кампания на ГЕРБ, което би трябвало да се разшифрова като Граждани за европейско развитие на България, Бойко Борисов обеща щедро саниране на панелки и нова дограма. Които хем ще създадат трудова заетост, хем ще ни спестяват от сметките за ток, хем блоковете от "Люлин" и "Надежда" ще станат като нови.

Другото, което ми направи впечатление, бе, че каквото и да се кажеше за Реформаторския блок все бе заклеймяване и охулване. Грубичко и елементарно, но срещащо одобрителните ръкопляскания на претъпканата до козирката с фенове на бъдещите управляващи "Арена Армеец".

Самият лидер на ГЕРБ дори не се опита да смени тона за песента, къпейки се във верността на актива. 

Безспорно ходът с панелките, е удар в десятката за Борисов. Популисткото обещание да оправи жилищата на 2 милиона българи за 2 години със сигурност ще му вдигне рейтинга в жилкомплексите. И може да се каже, че Борисов вече направи коалиция с Панелния блок. За сметка на Реформаторския.

Нищо лично! Само бетон и арматура! Без въздух!