Article_top

След осем часа дебати по предложените преди четири месеца изменения в Изборния кодекс (ИК), изненадващо депутатите от парламентарната комисия по правни въпроси решиха да обезсилят преференциите - както на вота за Народно събрание, така и на този за Европарламент и за местна власт. Предложението бе на ДПС и бе възприето от ГЕРБ, и Обединени патриоти (ОП), "Воля" (с един представител) се въздържа. Против бяха само представителите на БСП.

Ако сега кандидатската листа може да бъде разместена, ако даден кандидат е събрал 7 или 5 на сто (зависи от вида избори) от предпочитанията на избирателите, това вече няма да е възможно. С предложението на Движението за права и свободи, за да измести кандидат листата, той трябва да е получил толкова гласове, колкото "струва" едно депутатско, евродепутатско място или място в местния парламент.

Така на практика се въвежда долен праг на преференцията, или ако за един общински съветник е нужна подкрепата на 1000 гласоподаватели, ако кандидат е взел 999 гласа, той няма да измести листата.

Грубата сметка показва, че за да се придвижиш в листата за депутати ти трябват около 17 000 гласа, 130 000 за евродепутат и около 7000 за общински съветкник в София. Или с други думи, сега действащата преференция, с която избирателите бяха свикнали и беше на практика единственият мажоритарен елемент в изборите, умира. Пренареждането на листата става почти невъзможно.

ДПС е враг на преференцията и не го крие. Партията освобождава свои членове, които водят собствени кампании, а в този парламент изключи и един депутат (Ангел Исаев) влязъл като "15/15" и отказал да освободи депутатското място.

Иначе, за да не се повтарял феноменът 15/15, при който номерът на партията съвпада с този на кандидата и така се смята, че лицето е получило предпочитанията си заради съвпадението, бе възприето изменение в бюлетината, предложено от ГЕРБ, с което Движението се съгласи напълно: номерата на партиите да са от 1 до 100, а на кандидатите - от 101 нагоре.

Предложенията трябва да бъдат гледани в зала утре - окончателно.

Мнима пътна карта

Без електронно дистанционно гласуване на вота за Европарламент през май, без пълно въвеждане на машинно гласуване, без камери, следящи броенето на бюлетините, без регистър на избирателя, без образователен ценз за членовете на секционните избирателни комисии, без неограничен брой секции за българите във Великобритания, без забрана за обявяване на социологически проучвания в изборния ден, са част от другите решения на комисията днес.

Четири месеца откакто ГЕРБ и Обединени патриоти отвориха Изборния кодекс с цел да елиминират електронното дистанционно гласуване, което бе разписано като задължително за евровота и да продължат практиката на ограничаване на машинното гласуване (което трябваше да е въведено във всички около 12 500 секции у нас и в чужбина от 2016 г. насам, бел. ред.), депутатите от управляващите партии решиха да инсценират започване на преговори, превърнали се в наддаване относно поетапното въвеждане на машините.

А от ГЕРБ дори обявиха, че са склонни на отстъпки с цел да се направи "пътна карта" за целта. Всъщност, такава пътна карта бе очертана още преди пет години, като резултатът е видим - машини няма, а законът се погазва.

Не сме аналогови депутати

Всичко започна с обсъждането на предложението на управляващите да възложат на държавната "Информационно обслужване" изработването на машините за гласуване. От ИО многократно обясниха през изминалите месеци, а днес това направи и председателят на управителния съвет Михаил Константинов, че дружеството не може да изработи машините. Така бе възприето ИО да отговаря за "осигуряването" на устройствата.

Очаквано обаче дебатът по този конкретен въпрос прерасна в "за" и "против" машинния вот. Което бе и в същината на отварянето на Изборния кодекс за ремонт. Както е известно на всички видове избори от 2016-а насам, трябваше да гласуваме и с хартиена бюлетина, и с машина във всяка една секция, в т.ч. в чужбина. Но законът е системно погазван - машини има в ограничен брой секции. Затова и от ГЕРБ, и ОП предложиха сега ограничаването на броя секции, оборудвани с машини, да продължи - устройствата да са не по-малко от 1000, но да са в секции с поне 300 избиратели и да не се поставят в чужбина, в социални заведения, кораби и пр.

"Възразявам, че сме аналогови депутати, че спираме прогреса и възпрепятстваме новите технологии. Този процес трябва да продължи, но не скокообразно, а постъпателно", заяви председателят на комисията Данаил Кирилов по повод критиките , че ГЕРБ се обявява против машините и гласуването чрез интернет. 

След въвеждането на машини във всички СИК, да се пристъпи само към машинно гласуване, настоя обаче Хамид Хамид от ДПС. От партията му предложиха за вота за евродепутати през май ЦИК да въведе поетапно машинното гласуване в определени от нея секции, но не по-малко от половината от общия брой.

И с това започна наддаването.

Наддаване

Кирилов изведнъж обяви, че е склонен да промени първоначалното си предложение за машините. Бил готов да предложи въвеждане на машини във всички секции, с изключение на тези в чужбина, специфичните секции като тези в затворите, болниците, корабите, подвижните и малките секции - с под 100 избиратели. 

"Бях склонен да предложа дори фиксирано число от порядъка на 7000-9000 машини", посочи той и допълни. - Може да увеличим с някаква стъпка за местните избори и да увеличаваме така с времето."

След което поиска да чуе от останалите партии какво предлагат - за да се намерела пресечна точка и да се начертаела пътна карта.

Така от ДПС предложиха 3000 машини на евровота през май, 8000 на местния наесен, а през 2021 година, при следващите парламентарни избори - пълно покритие с машини във всички секции.

Крум Зарков от БСП настоя за пълно въвеждане още сега, с изключение на подвижните и специфичните секции и в тези с до 100 гласоподаватели. 

"Ако добавите и чужбина ще подкрепим", даде заявка Кирилов, но от левицата не се съгласиха.

Христиан Митев (ОП) предложи 1000 секции с машини сега, 3000 за местния вот, като бройката да се увеличава с по 2000 машини за всеки друг вид избори.

След като изслуша предложенията, Кирилов прекъсна заседанието за консултация. Оказа се консултация на практика не е имало, депутатите просто са вечеряли с пица. Но пък след това бе обявено, че консенсус не е бил постигнат.

След Брекзит - гласуване в до 35 секции

Под угрозата да бъдат обвинени в дискриминация, депутатите не възприеха предложение секциите във Великобритания, след излизането й от Европейския съюз, да не бъдат ограничени до 35 - както е за всички държави извън ЕС. До това решение се стигна, след като от ДПС отново предложиха текстове, с които отпада това ограничение. То бе въведено през 2016 година след широк дебат, като целта бе да се ограничат секциите в Турция. 

"Над два милиона българи живеят в чужбина - голяма част от тях извън ЕС", мотивира предложението Хамид Хамид, без да се фиксира в южната ни съседка, а изброявайки държавите с голяма българска диаспора извън Съюза.

Кирилов предложи да се запише изключение за ограничаването на броя секции в Обединеното кралство и съгражданите ни там да могат да гласуват само на база подадени поне 60 заявления за гласуване.

"По какъв признак ще разделите Великобритания, САЩ и Канада?", попита Хамид.

"По обективен принцип - във Великобритания има голяма концентрация на български граждани", отвърна Кирилов.

"А в САЩ и Турция няма ли?", репликира на свой ред депутатът от Движението. 

И предложи вместо да се записва изключение за Великобритания, да се запише, че ограничението за 35 СИК няма да важи за страните членки на ООН.

"С оглед ескалацията на дебата оттеглям предложението си за Великобритания. Приемам, че се чуха възражения в тази посока", сложи точка на въпроса Кирилов.

И така, българите в Обединеното кралство ще могат да гласуват в само до 35 секции.Това се случи в рамките на няколко минути и без сериозен дебат за една от най-големите български общности в чужбина.

От Движението се опитаха да наложат и друго свое старо предложение - отпадането на изискването от уседналост от шест месеца за местния вот. То също не бе възприето. Предложиха и разрешаване на агитацията на майчин език - също нещо, за което отдавна настояват. Но и това не мина.

Членовете на СИК - без образователен ценз

От левицата предложиха и членовете на СИК да имат придобито средно образование. В момента няма никакви изисквания към тях, което често води и до голям брой грешки при преброяването на бюлетините и отчитането на резултатите в протоколите.

От ДПС обаче възразиха, че е невъзможно да се намерят толкова много на брой хора, отговарящи на това изискване за образователен ценз. Христиан Митев (ОП) предложи да се запише поне основно образование. В крайна сметка нито едно предложение не бе възприето и така остана сегашното положение - членове на СИК могат да станат всички граждани, които имат право да гласуват в съответния вид избори и владеят български език.

Бе отхвърлено още едно предложение на левицата, което бе считано за опит за изчистване на избирателните списъци - всички гласували да влизат в регистър, който да се обновява с всеки вид избор, за да покаже реалната картина на гласоподавателите. Отделно всеки гражданин трябваше да може да провери чрез ЕГН дали е пуснал бюлетина или не.

Мярката бе предлагана вместо спорната от конституционна гледна точка активна регистрация, както и като първа стъпка към справяне с проблема с т.нар. мъртви души.

ЦИК вече няма да протака

Бе решен обаче въпросът с начина, по който ЦИК взима решенията си. Или по-точно - когато работата й се блокира от невъзможността да вземе решение. Решенията в комисията се взимат с 2/3, но когато липсва мнозинтво се счита, че решението е отхвърлено.

Ако то бъде обжалвано пред ВАС, съдът го разглежда и го връща на ЦИК с предписание. Но често срещано явление в практиката е, въпреки предписанието на ВАС, ЦИК пак да изпадне в невъзможност да вземе решение. Затова и от ГЕРБ предложиха при повторното разглеждане на казуса решенията да се взимат с обикновено мнозинство - т.е. 50 плюс 1 гласа от всички членове на ЦИК. 

Първоначалното предложение бе решенията да се взимат не с гласовете на всички членове на комисията, а само на присъстващите на съответното заседание. От опозицията възразяваха срещу това с мотива, че така решенията на ЦИК ще бъдат лесно повлиявани от политическата конюктура на деня.

Иначе според ВАС броят дела срещу "протакането" на ЦИК бил малък. Но все пак сега комисията не изпълнявала съдебни решения.

"За" предложението на ГЕРБ се обяви председателят на ВАС Георги Чолаков. Бе приведен и пример за това как ЦИК отказва да регистрира една партия като не е събрала необходимото мнозинство, партията жали пред ВАС, ВАС се произнася, че комисията трябва да регистрира въпросната партия, но ЦИК отново не успява да вземе решение и така на практика отхвърля съдебното предписание. Междувременно обаче срокът за регистриране на партии вече е изтекъл.

Кое е важно за подсъдността

Спор предизвика и друго предложение на управляващите - кои решения на ЦИК да разглежда ВАС и кои не. По думите на Чолаков по време на избори ВАС разглеждал около 200-250 казуса с решения на ЦИК и всички те в спешен порядък (ВАС има 3 дни да се произнесе) - насред дела по обществени поръчки и пр. от голям обществен интерес. А тази година имало и "бонус" - два вида избори. И сега съдът оставял голяма част от жалбите без разглеждане, обясни Чолаков, но завеждането на делото, обявяването му и т.н. отнемало излишно от времето на магистратите и администрацията.

С мотива да облекчат работата на ВАС от ГЕРБ предложиха съдът да се произнася само в ограничен кръг случаи: по назначаването на ОИК и РИК, по регистрацията на политическите формации, по заличаването им, по кандидатските листи, по местата, на които се образуват секции в чужбина и др.

В така предложения списък обаче липсаха съществени неща, по които съдът би трябвало също да да се произнася - като например да разглежда жалбите и сигналите за нарушения на изборния процес.

Последва добавяне на казуси точка по точка на принципа "това ни се струва важно" - Данаил Кирилов предлагаше, а председателят на ВАС "одобряваше" - кое решение на ЦИК подлежи на разглеждане от съда и кое не. Мнозинството подкрепи и това предложение на ГЕРБ. 

Свободно за социологията

На косъм - с 9 гласа "за" (на ГЕРБ и "Воля"), 3 "против" и 4 "въздържал се", бе прието предложението на ГЕРБ да отпадне забраната за обявяване на резултати от социологически проучвания 24 часа преди вота, както и в хода на самия изборен ден. Сега е разрешено резултатите да се обявяват след 20 ч, въпреки че всички агенции правят екзитполове пред секциите, тези междинни данни изтичат към медиите, които за да не нарушат закона ги публикуват под формата на музикални или филмови класации и пр.

Според ДПС, БСП и ОП обявяването на междинни данни може да доведе до изкривяване на резултата. Аргумент против поправката е, че голяма част от избирателите проявяват конформистко поведение - т.е. гласуват за този, който със сигурност ще влезе в парламента например. И ако резултатите в хода на деня покажат, че партията на която симпатизират няма шансове, бързо се преориентират към победителите.

 

След осем часа дебати по предложените преди четири месеца изменения в Изборния кодекс (ИК), изненадващо депутатите от парламентарната комисия по правни въпроси решиха да обезсилят преференциите - както на вота за Народно събрание, така и на този за Европарламент и за местна власт. Предложението бе на ДПС и бе възприето от ГЕРБ, и Обединени патриоти (ОП), "Воля" (с един представител) се въздържа. Против бяха само представителите на БСП.

Ако сега кандидатската листа може да бъде разместена, ако даден кандидат е събрал 7 или 5 на сто (зависи от вида избори) от предпочитанията на избирателите, това вече няма да е възможно. С предложението на Движението за права и свободи, за да измести кандидат листата, той трябва да е получил толкова гласове, колкото "струва" едно депутатско, евродепутатско място или място в местния парламент.

Така на практика се въвежда долен праг на преференцията, или ако за един общински съветник е нужна подкрепата на 1000 гласоподаватели, ако кандидат е взел 999 гласа, той няма да измести листата.

Грубата сметка показва, че за да се придвижиш в листата за депутати ти трябват около 17 000 гласа, 130 000 за евродепутат и около 7000 за общински съветкник в София. Или с други думи, сега действащата преференция, с която избирателите бяха свикнали и беше на практика единственият мажоритарен елемент в изборите, умира. Пренареждането на листата става почти невъзможно.

ДПС е враг на преференцията и не го крие. Партията освобождава свои членове, които водят собствени кампании, а в този парламент изключи и един депутат (Ангел Исаев) влязъл като "15/15" и отказал да освободи депутатското място.

Иначе, за да не се повтарял феноменът 15/15, при който номерът на партията съвпада с този на кандидата и така се смята, че лицето е получило предпочитанията си заради съвпадението, бе възприето изменение в бюлетината, предложено от ГЕРБ, с което Движението се съгласи напълно: номерата на партиите да са от 1 до 100, а на кандидатите - от 101 нагоре.

Предложенията трябва да бъдат гледани в зала утре - окончателно.

Мнима пътна карта

Без електронно дистанционно гласуване на вота за Европарламент през май, без пълно въвеждане на машинно гласуване, без камери, следящи броенето на бюлетините, без регистър на избирателя, без образователен ценз за членовете на секционните избирателни комисии, без неограничен брой секции за българите във Великобритания, без забрана за обявяване на социологически проучвания в изборния ден, са част от другите решения на комисията днес.

Четири месеца откакто ГЕРБ и Обединени патриоти отвориха Изборния кодекс с цел да елиминират електронното дистанционно гласуване, което бе разписано като задължително за евровота и да продължат практиката на ограничаване на машинното гласуване (което трябваше да е въведено във всички около 12 500 секции у нас и в чужбина от 2016 г. насам, бел. ред.), депутатите от управляващите партии решиха да инсценират започване на преговори, превърнали се в наддаване относно поетапното въвеждане на машините.

А от ГЕРБ дори обявиха, че са склонни на отстъпки с цел да се направи "пътна карта" за целта. Всъщност, такава пътна карта бе очертана още преди пет години, като резултатът е видим - машини няма, а законът се погазва.

Не сме аналогови депутати

Всичко започна с обсъждането на предложението на управляващите да възложат на държавната "Информационно обслужване" изработването на машините за гласуване. От ИО многократно обясниха през изминалите месеци, а днес това направи и председателят на управителния съвет Михаил Константинов, че дружеството не може да изработи машините. Така бе възприето ИО да отговаря за "осигуряването" на устройствата.

Очаквано обаче дебатът по този конкретен въпрос прерасна в "за" и "против" машинния вот. Което бе и в същината на отварянето на Изборния кодекс за ремонт. Както е известно на всички видове избори от 2016-а насам, трябваше да гласуваме и с хартиена бюлетина, и с машина във всяка една секция, в т.ч. в чужбина. Но законът е системно погазван - машини има в ограничен брой секции. Затова и от ГЕРБ, и ОП предложиха сега ограничаването на броя секции, оборудвани с машини, да продължи - устройствата да са не по-малко от 1000, но да са в секции с поне 300 избиратели и да не се поставят в чужбина, в социални заведения, кораби и пр.

"Възразявам, че сме аналогови депутати, че спираме прогреса и възпрепятстваме новите технологии. Този процес трябва да продължи, но не скокообразно, а постъпателно", заяви председателят на комисията Данаил Кирилов по повод критиките , че ГЕРБ се обявява против машините и гласуването чрез интернет. 

След въвеждането на машини във всички СИК, да се пристъпи само към машинно гласуване, настоя обаче Хамид Хамид от ДПС. От партията му предложиха за вота за евродепутати през май ЦИК да въведе поетапно машинното гласуване в определени от нея секции, но не по-малко от половината от общия брой.

И с това започна наддаването.

Наддаване

Кирилов изведнъж обяви, че е склонен да промени първоначалното си предложение за машините. Бил готов да предложи въвеждане на машини във всички секции, с изключение на тези в чужбина, специфичните секции като тези в затворите, болниците, корабите, подвижните и малките секции - с под 100 избиратели. 

"Бях склонен да предложа дори фиксирано число от порядъка на 7000-9000 машини", посочи той и допълни. - Може да увеличим с някаква стъпка за местните избори и да увеличаваме така с времето."

След което поиска да чуе от останалите партии какво предлагат - за да се намерела пресечна точка и да се начертаела пътна карта.

Така от ДПС предложиха 3000 машини на евровота през май, 8000 на местния наесен, а през 2021 година, при следващите парламентарни избори - пълно покритие с машини във всички секции.

Крум Зарков от БСП настоя за пълно въвеждане още сега, с изключение на подвижните и специфичните секции и в тези с до 100 гласоподаватели. 

"Ако добавите и чужбина ще подкрепим", даде заявка Кирилов, но от левицата не се съгласиха.

Христиан Митев (ОП) предложи 1000 секции с машини сега, 3000 за местния вот, като бройката да се увеличава с по 2000 машини за всеки друг вид избори.

След като изслуша предложенията, Кирилов прекъсна заседанието за консултация. Оказа се консултация на практика не е имало, депутатите просто са вечеряли с пица. Но пък след това бе обявено, че консенсус не е бил постигнат.

След Брекзит - гласуване в до 35 секции

Под угрозата да бъдат обвинени в дискриминация, депутатите не възприеха предложение секциите във Великобритания, след излизането й от Европейския съюз, да не бъдат ограничени до 35 - както е за всички държави извън ЕС. До това решение се стигна, след като от ДПС отново предложиха текстове, с които отпада това ограничение. То бе въведено през 2016 година след широк дебат, като целта бе да се ограничат секциите в Турция. 

"Над два милиона българи живеят в чужбина - голяма част от тях извън ЕС", мотивира предложението Хамид Хамид, без да се фиксира в южната ни съседка, а изброявайки държавите с голяма българска диаспора извън Съюза.

Кирилов предложи да се запише изключение за ограничаването на броя секции в Обединеното кралство и съгражданите ни там да могат да гласуват само на база подадени поне 60 заявления за гласуване.

"По какъв признак ще разделите Великобритания, САЩ и Канада?", попита Хамид.

"По обективен принцип - във Великобритания има голяма концентрация на български граждани", отвърна Кирилов.

"А в САЩ и Турция няма ли?", репликира на свой ред депутатът от Движението. 

И предложи вместо да се записва изключение за Великобритания, да се запише, че ограничението за 35 СИК няма да важи за страните членки на ООН.

"С оглед ескалацията на дебата оттеглям предложението си за Великобритания. Приемам, че се чуха възражения в тази посока", сложи точка на въпроса Кирилов.

И така, българите в Обединеното кралство ще могат да гласуват в само до 35 секции.Това се случи в рамките на няколко минути и без сериозен дебат за една от най-големите български общности в чужбина.

От Движението се опитаха да наложат и друго свое старо предложение - отпадането на изискването от уседналост от шест месеца за местния вот. То също не бе възприето. Предложиха и разрешаване на агитацията на майчин език - също нещо, за което отдавна настояват. Но и това не мина.

Членовете на СИК - без образователен ценз

От левицата предложиха и членовете на СИК да имат придобито средно образование. В момента няма никакви изисквания към тях, което често води и до голям брой грешки при преброяването на бюлетините и отчитането на резултатите в протоколите.

От ДПС обаче възразиха, че е невъзможно да се намерят толкова много на брой хора, отговарящи на това изискване за образователен ценз. Христиан Митев (ОП) предложи да се запише поне основно образование. В крайна сметка нито едно предложение не бе възприето и така остана сегашното положение - членове на СИК могат да станат всички граждани, които имат право да гласуват в съответния вид избори и владеят български език.

Бе отхвърлено още едно предложение на левицата, което бе считано за опит за изчистване на избирателните списъци - всички гласували да влизат в регистър, който да се обновява с всеки вид избор, за да покаже реалната картина на гласоподавателите. Отделно всеки гражданин трябваше да може да провери чрез ЕГН дали е пуснал бюлетина или не.

Мярката бе предлагана вместо спорната от конституционна гледна точка активна регистрация, както и като първа стъпка към справяне с проблема с т.нар. мъртви души.

ЦИК вече няма да протака

Бе решен обаче въпросът с начина, по който ЦИК взима решенията си. Или по-точно - когато работата й се блокира от невъзможността да вземе решение. Решенията в комисията се взимат с 2/3, но когато липсва мнозинтво се счита, че решението е отхвърлено.

Ако то бъде обжалвано пред ВАС, съдът го разглежда и го връща на ЦИК с предписание. Но често срещано явление в практиката е, въпреки предписанието на ВАС, ЦИК пак да изпадне в невъзможност да вземе решение. Затова и от ГЕРБ предложиха при повторното разглеждане на казуса решенията да се взимат с обикновено мнозинство - т.е. 50 плюс 1 гласа от всички членове на ЦИК. 

Първоначалното предложение бе решенията да се взимат не с гласовете на всички членове на комисията, а само на присъстващите на съответното заседание. От опозицията възразяваха срещу това с мотива, че така решенията на ЦИК ще бъдат лесно повлиявани от политическата конюктура на деня.

Иначе според ВАС броят дела срещу "протакането" на ЦИК бил малък. Но все пак сега комисията не изпълнявала съдебни решения.

"За" предложението на ГЕРБ се обяви председателят на ВАС Георги Чолаков. Бе приведен и пример за това как ЦИК отказва да регистрира една партия като не е събрала необходимото мнозинство, партията жали пред ВАС, ВАС се произнася, че комисията трябва да регистрира въпросната партия, но ЦИК отново не успява да вземе решение и така на практика отхвърля съдебното предписание. Междувременно обаче срокът за регистриране на партии вече е изтекъл.

Кое е важно за подсъдността

Спор предизвика и друго предложение на управляващите - кои решения на ЦИК да разглежда ВАС и кои не. По думите на Чолаков по време на избори ВАС разглеждал около 200-250 казуса с решения на ЦИК и всички те в спешен порядък (ВАС има 3 дни да се произнесе) - насред дела по обществени поръчки и пр. от голям обществен интерес. А тази година имало и "бонус" - два вида избори. И сега съдът оставял голяма част от жалбите без разглеждане, обясни Чолаков, но завеждането на делото, обявяването му и т.н. отнемало излишно от времето на магистратите и администрацията.

С мотива да облекчат работата на ВАС от ГЕРБ предложиха съдът да се произнася само в ограничен кръг случаи: по назначаването на ОИК и РИК, по регистрацията на политическите формации, по заличаването им, по кандидатските листи, по местата, на които се образуват секции в чужбина и др.

В така предложения списък обаче липсаха съществени неща, по които съдът би трябвало също да да се произнася - като например да разглежда жалбите и сигналите за нарушения на изборния процес.

Последва добавяне на казуси точка по точка на принципа "това ни се струва важно" - Данаил Кирилов предлагаше, а председателят на ВАС "одобряваше" - кое решение на ЦИК подлежи на разглеждане от съда и кое не. Мнозинството подкрепи и това предложение на ГЕРБ. 

Свободно за социологията

На косъм - с 9 гласа "за" (на ГЕРБ и "Воля"), 3 "против" и 4 "въздържал се", бе прието предложението на ГЕРБ да отпадне забраната за обявяване на резултати от социологически проучвания 24 часа преди вота, както и в хода на самия изборен ден. Сега е разрешено резултатите да се обявяват след 20 ч, въпреки че всички агенции правят екзитполове пред секциите, тези междинни данни изтичат към медиите, които за да не нарушат закона ги публикуват под формата на музикални или филмови класации и пр.

Според ДПС, БСП и ОП обявяването на междинни данни може да доведе до изкривяване на резултата. Аргумент против поправката е, че голяма част от избирателите проявяват конформистко поведение - т.е. гласуват за този, който със сигурност ще влезе в парламента например. И ако резултатите в хода на деня покажат, че партията на която симпатизират няма шансове, бързо се преориентират към победителите.

Коментари

Срам и позор!

Хайде да правим референдуми! Аз предлагам да няма избори, а депутатите да се назначават от сегашното Народно събрание!
Гоце Доганов's picture
Гоце Доганов
Гоце Доганов Будов

Демократична България добави

Демократична България добави събитие.
8 часа ·

По предложение на ДПС и с подкрепата на ГЕРБ, т.нар. "патриоти" и "Воля" на заседание на Правната комисия са приети предложения за промени в Изборния кодекс, които практически унищожават преференцията.
Промените започват да се гледат днес от парламента.
Призоваваме всеки, който не желае правото му да гласува за предпочитан от него политически представител да бъде заличено, да протестира.
ГЕРБ се съюзи открито с ДПС срещу свободния избор на гражданите, а т. нар. "патриоти" са обикновени фигуранти в заговора срещу избирателите.
Трябва да ги спрем!
Да излезем и да защитим възможността да избираме най-достойните кандидати.

Протестът започва сутринта. Нека посрещнем депутатите подобаващо. Елате преди да отидете на работа. Минете и в обедната си почивка. Само с натиск можем да защитим правото си да посочваме предпочитания от нас кандидат в бюлетината и да запазим мажоритарния елемент в изборите.
В момента
Протест: Да спрем унищожаването на преференцията
Гоце Доганов's picture
Гоце Доганов
Гоце Доганов Будов

Демократична България добави

Демократична България добави събитие.
8 часа ·

По предложение на ДПС и с подкрепата на ГЕРБ, т.нар. "патриоти" и "Воля" на заседание на Правната комисия са приети предложения за промени в Изборния кодекс, които практически унищожават преференцията.
Промените започват да се гледат днес от парламента.
Призоваваме всеки, който не желае правото му да гласува за предпочитан от него политически представител да бъде заличено, да протестира.
ГЕРБ се съюзи открито с ДПС срещу свободния избор на гражданите, а т. нар. "патриоти" са обикновени фигуранти в заговора срещу избирателите.
Трябва да ги спрем!
Да излезем и да защитим възможността да избираме най-достойните кандидати.

Протестът започва сутринта. Нека посрещнем депутатите подобаващо. Елате преди да отидете на работа. Минете и в обедната си почивка. Само с натиск можем да защитим правото си да посочваме предпочитания от нас кандидат в бюлетината и да запазим мажоритарния елемент в изборите.
В момента
Протест: Да спрем унищожаването на преференцията
Емил Станоев's picture
Емил Станоев
Емил Станоев

чл1

Напарво да гласуват и член 1 от Конституцията ! - определят гербавите за несменяеми и готово. Така ще могат да крадат пожизнено.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията