ГЕРБ и Обединени патриоти отвориха Изборния кодекс шест месеца преди изборите за Европейски парламент. Мотивът: продължаващата години наред невъзможност (или нежелание) на държавата да осигури машинно гласуване във всички около 12 500 секции в страната и чужбина, както и да осигури електронно дистанционно гласуване. С предложените от тях изменения първото пак ще бъде ограничено, а второто - пратено в забвение. За левицата обаче в начина, по който се произвеждат изборите у нас, има няколко съществени проблема, с които управляващите отказват да се занимаят - т.нар. мъртви души и отчитането на резултатите. Какво ще предложи БСП в тази посока, с депутата Крум Зарков, член на комисията по правни въпроси в парламента, разговаря Отворен парламент: 

Г-н Зарков, Изборният кодекс е отворен за изменения – какви предложения ще направи левицата между първо и второ четене? Или ще предложите отделно изменение, внесено само от БСП?

- По-скоро ще направим предложения между двете четения, защото ако направим отделен закон за изменение и допълнение имаме предвид, че той може да бъде забавен при разглеждане в комисия и ще навлезем с много в индикативния срок, даден от Венецианската комисия (Комисията постановява да не се правят изменения в изборното законодателство шест месеца преди избори, б.а.).

- Какви ще са вашите предложения?

- Ще изброя по-важните - те са по три основни линии. Първото е създаването на публичен регистър на избирателя. Такъв най-накрая трябва да бъде създаден, след като задължението за това е вменено на Централната избирателна комисия (ЦИК) още през 2014 г. Ще дадем и срок – до края на февруари. За база трябва да бъдат взети гласувалите на последните парламентарни избори – около 3,6 милиона души.

Това ще е регистър на избирателите. Засега не говорим за изборните списъци, които съдържат имащите право на глас, а за регистъра – упражнилите право на глас. Идеята на публичния регистър, който трябва да бъде достъпен от разстояние, е хората, които живеят в Мелбърн например, да проверят дали не са гласували в Търговище.

Следващата стъпка е веднъж когато този регистър бъде създаден, той да започне да служи за база на изготвяне на избирателните списъци.

- Има хора, които традиционно не гласуват, но това не пречи да имат право на глас и да присъстват в избирателните списъци. В борбата с т.нар. мъртви души не е ли достатъчно само всеки да има достъп до базата данни на гласувалите, за да провери дали не е упражнил правото си на глас, без това да се е случило реално?

- Точно така. Това са две различни неща. ЦИК и ГРАО заявиха, че няма проблем да бъде създадена възможност всеки да провери от разстояние дали е гласувал. Но това, което ние искаме да направим, е след известен период от време, защото това не може да стане само с едно гласуване, да изчистим списъците.

В момента избирателният списък се прави на базата на списъците на ГРАО, а ние искаме да започне да се прави на базата на този регистър. Той трябва да се обновява след всеки вид избори. Трябва и да се направи система, позволяваща дописване. Например: някой не е гласувал на миналите избори, но до 40 дни преди следващите може да направи заявление за вписване.

На никой няма да му се отнеме правото на глас по този начин, защото дори да те няма в списъка, а имаш право на глас, можеш да отидеш в секцията си по постоянен адрес, да си гласуваш, да те допишат, че си гласувал, след което това ще отиде пак в регистъра и така той ще се актуализира. И след два или три избора най-накрая ще имаме една адекватна база данни на българските граждани, които гласуват.

- В това предложение има елемент на активна регистрация, но от друга страна не се ли приема като такава фактът, че гласуването стана задължително?

- Щеше да е така ако бяха приети преходните разпоредби, с които се правеше този регистър. Имаше такава идея. Няма нужда да говорим на избирателя за активна и неактивна регистрация, защото системата, която предлагаме, осигурява прозрачност и начин да се проверява дали не гласуват т. нар. мъртви души.

- Тази идея сондирана ли е с ГЕРБ и Обединени патриоти – може ли да се ползва с подкрепа?

- Не, не е говорено с управляващите. Но и не разчитаме на някаква подкрепа от тяхна страна. Знаков за нежеланието им да водят диалог е фактът, че не дойдоха на дискусията миналата седмица, посветена на изборното законодателство, организирана от президента. Не виждам никакви признаци, че управляващите живо се интересуват от решаването на най-важните проблеми в Изборния кодекс. А те са неадекватните списъци и проблемите с броенето на гласовете и отчитането на протоколите. Това ако решим, другото е лесно.

- Имахте идея и за създаване на т. нар. изборен адрес, за какъвто отдавна настояват и редица изборни експерти. Още ли е актуална?

- Това е класическата активна регистрация – държавата ти изпраща подканящо писмо, за да й върнеш писмо и ти, с което да се заяви: да, аз живея на този постоянен адрес. Няма смисъл от това обаче, тъй като е възможно да изпратим писмо до адрес, на който никой не живее от 20 години, или човек да получи писмо, което може и да не върне. Но ако избирателят отиде в деня за гласуване, не може да му бъде отказано правото да упражни вота си. Активната регистрация би имала за цел да се изчистят списъците на първо време, но според нас това може да се постигне много по-лесно и по-бързо с този регистър на избирателите, който сега предлагаме. Няма нужда да натоварваме допълнително избирателя, който и без това напоследък не е много склонен да гласува, с допълнително искане. В крайна сметка много малко хора ще върнат тези писма.

- Споменахте и проблемите с отчитане на гласовете. Имате ли предложения и в тази посока?

- Да. Първото, което трябва да се направи, е да отпаднат двата оригинални протокола. Сега се изпращат два такива до Секционните избирателни комисии (СИК). Искаме да има само един оригинал и повече чернови.

Логиката за това е следната: наличието на два оригинала е предпоставка за измами. Знаем, че има случаи, когато и двата протокола се подписват още в началото на изборния ден докато са празни. Впоследствие единият се попълва след броенето на гласовете, но какво се случва с втория – оригинален и подписан, един Господ знае. Като добавим към това сигналите за подмамени, купени и пр. членове на СИК, то рискът от злоупотреби става значителен. Членовете броят бюлетини и нанасят нещо по единия протокол, а другият остава подписан и празен. И двата протокола обаче имат еднаква стойност. Следва подмяна на страниците от единия протокол с тези на другия, драскане по изборните книжа и т.н.

За да се пресекат възможности за такива злоупотреби, ще настояваме за един оригинал и множество чернови. Защото накрая „Информационно обслужване“ АД (ИО) обработва данните от протоколите, а не се броят повторно бюлетините, които си заминават със запечатаните чували и се отварят само при специални условия, с решение на съда.

- Драскането по оригиналните протоколи и големият брой грешки често се дължи и на недостатъчна подготовка на членовете на СИК.

- Да. Затова смятаме да предложим и задължителен образователен ценз за тях. Сега има такъв за Централната избирателна комисия и за Районните избирателни комисии (РИК), но няма за СИК. А там е ключово хората да могат да четат и броят. Ще искаме да имат поне средно образование. Искаме и да се затегне задължението за обучение на секционните комисии. Като цяло идентифицираме СИК като основното слабо звено.

- БСП не е съгласна и с предложените изменения относно машинното гласуване. Ще опитате ли поне да надградите предложенията на ГЕРБ и Обединените патриоти?

- Ще се борим с всички сили за масовото въвеждане на машинното гласуване – това е третият голям проблем след СИК и избирателните списъци. Но не смятаме да правим предложения, за да избавим управляващите от сегашната ситуация – в стил да не са най-малко 1 000 секциите с машини, а да са 2 000. Не е в това въпросът. Има законодателно решение, гласувано през 2014 г., с ясен период на внедряване на машините в изборния процес. Работено е, проведени са експерименти и изведнъж – отказ. Това е неприемливо и трябва да бъда спряно, а не надграждано.

- Какво е отношението на левицата към предложението за премахване на номера на партията в бюлетината?

- Първо предлагат и приемат нещо на първо четене, като после ти казват, че това, което предлагат и приемат няма да е същото. От премахване на номера, станаха номера от 0 до 100 за партиите и от 100 нагоре за кандидатските листи.

Предложения по тези текстове няма да имаме, защото нашата логика е следната: огромен проблем в изборния процес са недействителните бюлетини. Имаме почти пет процента недействителни бюлетини на последните парламентарни избори – тоест това е една партия, която би могла да надхвърли 4-процентовата бариера за влизане в Народното събрание. Това е огромен процент. Всяка промяна в начина, по който изглеждат бюлетините, или усложнение създава нова предпоставка за още повече недействителни бюлетини – просто от грешка, от това че хората не са свикнали.

За да се смекчи този риск, е хубаво да има някаква устойчивост на правилата. Затова бюлетините трябва да останат както са, няма да предлагаме варианти. Казусът 15/15 се появи първия път, когато въобще имаше преференции, но избор след избор хората се научиха и грешките са все по-малко.

И още нещо – въвеждането на машини за гласуване практически ще елиминира феноменът „недействителна бюлетина“. Просто софтуерът не отразява глас, който не е подаден правилно и приканва избирателя да поправи грешката си. Няма да ги има и споровете между членове на СИК брои ли се дадена бюлетина ако Х – чето излиза малко от квадратчето и т.н. Това също е голям плюс на този тип гласуване.

- Възприемате ли идеята за преброителни центрове, за каквито настояват някои изборни експерти?

- Много зависи какви са. Ако са от типа „Арена Армеец“… Аз съм готов да застъпя такава теза, но трябва добре да се обмисли – къде ще бъдат, колко ще са на брой, колко секции ще обработват и т.н. Засега нямаме такъв анализ, за да предложим конкретни текстове.

- Съгласни ли сте с тезата по отношение на машините, че просто няма кой да ги произведе в такъв мащаб и срокове, за да бъдат въведени навсякъде?

- По някаква причина ЦИК от години бяга от машините. Сега искат да се разтоварят от отговорността от тази обществена поръчка за тези машини и търсят вариант по линия на най-малкото съпротивление – да им е най-лесно. И ето го тук държавното дружество „Информационно обслужване“ АД, на което ще прехвърлим отговорността. Но от ИО заявиха, че не могат да изпълнят подобна задача и това ще е поредният камък, който ще спъне повсеместното въвеждане на машините в секциите. След една година ще се окаже пак невъзможно – и пак наново.

- От ДПС отново искат вдигане на прага за преференциите, което на практика би ги обезсмислило. Готови ли сте да обсъждате такава идея?

- Не. Преференцията се наложи и работи. Хората свикнаха с нея и я търсят, кандидатите също – правят си индивидуални кампании и ние нямаме никакво намерение да се подвеждаме по тази писта.

- Нова мода стана въвеждането на видеонаблюдение в секциите, без за това да има разчети колко ще е ефективно или колко би струвало, отделно от въпросите относно тайната на вота и контролирания вот покрай камерите. Как ще гласува БСП за това предложение?

- Ще подкрепим това предложение. След като в момента на отварянето на урните и броенето на бюлетината се констатира проблем, то трябва да се търси и решение. Без да бъде панацея видеонаблюдението е добро средство за дисциплиниране на членовете на СИК. Тайната на вота не ще бъде засегната ако камерите се включват след последния избирател, в момента на броенето. Колкото до цената, тя също ще е незначителна, доколкото изборите се провеждат в училищата, повечето от които вече са снабдени с такива устройства. По-важно е да се уточни къде ще се съхраняват записите и каква ще бъде доказателствената им стойност. Последното е от особено значение, защото се нагледахме на изтекли филмчета с фрапантни изборни нарушения, но от тях освен кратко възмущение не произтече нищо съществено.