Българинът е странен човек. Ето само два примера:

1. Българинът чува, че в една детска градина в Швеция правят някакви експерименти, и веднага се втурва да си пази детето в градината до блока. Да не би експериментът рязко да прелети няколко хиляди километра и да цопне при нас.

2. Българинът чува, че във Франция някакъв депутат предлага някаква промяна на документи и рязко се възпалява. Започва да се обижда на майка. И на баща. И тръгва да прави протести. Сякаш с полиция ей сега са му забранили да се нарича както си иска.

Това много силно напомня на стария виц:

"Пешо, тичай, че жена ти ти изневерява с комшията!" Тича човекът и си мисли: Добре де, защо тичам? Нито имам жена, нито се казвам Пешо..."

Напомня ми и на една полувицова случка:

В едно село в Странджа чули по някакво радио, че ще махат паветата от центъра на София. И това толкова ги възмутило, че две денонощия правили протест и блокирали селото си. За да не допуснат да им сменят паветата на центъра. Поседели два дена, и тъй като никой даже не се сещал за тях, разотишли се по къщите...

В същото време българинът търси опора и утеха в стари, често измислени традиции като топене в ледена вода, газене върху въглени, пиене на руйно вино и преповтаряне на уж достоверни исторически факти.

Така се лашка българинът. Между измисленото героично минало и фиктивното глобално бъдеще. Между "есе" и "цена?".

Ако макар и половината емоции и нерви се хвърлят по някои текущи казуси като:

- да накараме политиците да си спазват обещанията;

- да накараме администрацията да работи по-добре;

- да има повече и по-добре оборудвани линейки;

- да има полицай във всяко населено място;

- да падне ограничението за "маловажно престъпление";

- да има реформа в здравеопазването;

- да не се увеличават административните глупости върху фирми и НПО-та;

- да може човек спокойно да се разхожда, без да се страхува, че ще го набият на улицата;

- и още много...

Може би животът на всички ни щеше да стане по-добър.

Финален щрих. Българинът слага цветя на Паметника на Левски днес (коментарът е писан на 19 февруари, б.р.), въпреки че знае, че вярната дата е вчера. Но не намира сили даже това да промени...

Странни приоритети. Както казах, българинът е странен човек...

Усмихнат ден! 

---

Бел. ред.: Коментарът е от профила на Любомир Аламанов във фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.