Има порода политици, които, като видят зор (избори, падащ рейтинг), започват да надничат в спалните на хората и да викат: Ако направите още едно дете, ще ви дам еди-какво си. За благозвучие наричат това демографска политика.

Дал Господ примери по света и у нас. Най-пресният е в речта на руския президент Владимир Путин пред Федералното събрание в сряда. Той обеща от началото на 2020 г. да повиши заплашането на родителите при раждане на първо и второ дете.

 
Владимир Путин.

 

 
Речта беше предвидена за средата на март, но Путин я изтегли на 20 февруари. Наблюдатели видяха в това опит да спре спада на рейтинга си, свързан с вътрешни за Русия причини - непопулярна пенсионна реформа, бедност, неравенства.
 
 
Малко преди Путин в годишното си обръщение за състоянието на нацията унгарският министър-председател Виктор Орбан обяви седем мерки за насърчаване на раждаемостта. 
 
"Жените, които са родили и отгледали минимум четири деца, ще бъдат освободени от плащане на данък върху доходите на физическите лица до края на живота си", гласи една от тях.
 
Виктор Орбан.

 

Планът на Орбан предвижда още всяка жена на възраст под 40 години, която се омъжва за първи път, да има право на заем с преференциални условия до 10 милиона форинта (близо 62 000 лева). След раждането на първото дете изплащането на заема се отсрочва с три години, а след раждането на второто се разсрочва за още три години и се отписва една трета от главницата. Ако жената роди трето дете, остатъкът от заема се опрощава. Мерките включват и финансови облекчения за младите семейства да купуват жилища и коли, за отглеждане на деца и за здравеопазване.

В България БСП още през миналия юли на практика започна кампанията си за европейските и за местните избори през тази година, публикувайки т.нар. Визия за България.

Нейната първа глава е "Демография и семейство", а под рубриката "Възможни мерки" на 8 страница четем:

"Работещите родители да получават данъчни облекчения за всяко едно свое дете. Въвеждане на диференцирани ставки на ДДС за детски храни и стоки, учебници и учебни помагала. Стимулиране на осигурените родители (минимум 24 месеца назад) при раждане на второ и трето дете с еднократна помощ в размер на 12 средни работни заплати. Стимулиране на майките студентки с еднократна помощ в размер на 12 минимални работни заплати. Обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години на осигурените майки ‒ не по-ниско от размера на минималната работна заплата. „Осигурителна почивка“ за работодатели, осигуряващи заетост на родители с малки деца. Насърчителни мерки за младите семейства за придобиване на жилище."

Корнелия Нинова.

Представяйки тези мерки, председателката на БСП Корнелия Нинова каза на национално заседание с актива:

"Голяма грешка е да се смята, че мигрантите ще ни решат въпроса с работната ръка. Държавата върви по пътя на най-лекото съпротивление. Нямаме - ще си внесем. Не! Нямаме, ще си произведем - български кадри и работна ръка."

Има и обратни примери. Вицепремиерът Красимир Каракачанов предложи "Концепция за промени в политиката за интеграция на циганския (ромския) етнос в Република България и мерките за реализацията им". В нея на стр. 6 четем: 

"Разработване и прилагане на система от мерки, финансирани от държавата за доброволно ограничаване на раждаемостта на жени от маргиналните общности, които имат над определен брой родени деца, вкл. прекъсване на бременността за сметка на държавния бюджет..."

Красимир Каракачанов.

Каракачанов дори заплаши да напусне правителството, ако предложението му не мине.

Повтарящото се в тези примери е, че държавата влиза в най-интимната сфера от живота на гражданина с пачка пари от данъкоплатците и му казва: Ще ти дам еди-какво си, ако правиш/раждаш деца или ако не ги правиш/раждаш.

Фундаменталният въпрос, който следва от такова поведение, е: какво става с границата между публично и частно? Работа ли е на властта да се меси в това колко деца смята една двойка да има и да стимулира или санкционира нейния избор?

Финансовите привилегии за раждане (опростяване на данъци и на заеми и други облекчения) означават, че някой трябва да плати на бюджета или на кредиторите за загубите от тях. Следователно облекченията за едни са допълнително бреме за други.

Другият, който не откликва на патриотичния призив за размножаване, трябва да плати опростените дългове на откликващия. Не е ли това скрита форма на някогашния комунистически "ергенски данък"? За тези, които не помнят - плащаха го несемейните и семейните без деца. Така те обезщетяваха държавата, че не допринасят биологически за възпроизводството на населението й (т.е. на работната сила, данъкоплатците, наборниците за армията). Дори по обективни (например здравословни) причини да не можеха да допринесат.

Този данък беше едно от емблематичните уродства на комунизма и беше премахнат след краха на режима. "Визиите" и "концепциите", които ни заливат, обаче изглеждат като опити да бъде върнат през задната врата. Ако се плодиш - ти плащат. Ако не се плодиш - плащаш. Циганите правят изключение. На тях им плащат да не се плодят.

Добре, ама обяснете ми какво общо има това с демокрацията, с върховенството на правото, с човешките права и с Европа? (В която всички освен Волен Сидеров се кълнат).

Да допуснем, че всички българки във фертилна възраст се вдъхновят от "визията" на Нинова и се втурнат да раждат "наши български кадри". Кой ще им плаща бонусите (виж горе 12 средни месечни заплати)? Пенсионерите? Момите и ергените (стари и млади)? Международният валутен фонд? Европейският бюджет? Джордж Сорос?

Ако държавата предложи да плаща на жените от едно малцинство да абортират с предимство за нейна сметка, тя открито заявява на това малцинство, че не иска то да се възпроизвежда. Че е нежелано в пределите й. Колко стъпки има от това до открития расизъм? Просто безплатен аборт вместо стерилизация.

Представете си за миг евентуална коалция между БСП и ВМРО. Тя би решила демографските проблеми, като плаща на българките да раждат, а на циганките - да не раждат. Това е официалният ни патриотизъм. Съжалявам.

Дори комунистически Китай от 1 януари 2016 г. отмени политиката си от 70-те години на миналия век "едно семейство - едно дете". Не от хуманност - тя доведе до застаряване на населението и намали дела на трудоспособната част от него. Но дори когато тази политика беше в сила, тя предвиждаше изключения за етническите малцинства - и то в държава, която е всичко, но не и пример за човешки права и свободи. 

Не са изненада опитите на държавата да влезе в леглото ни. Не би трябвало да се изненадват особено по-възрастните, които си спомнят вездесъщата тоталитарна държава, за която нямаше граници. Изненадваща е обаче слабата и спорадична реакция срещу нейните рецидиви днес.

Ако сме достойни граждани, трябва да изритаме държавниците и политиците, които си позволяват да нахлуват с "визии" и "концепции" в личното ни пространство и се опитват да стимулират интимния ни живот с обещания да раздават чужди пари. 

Това е моментът да ги попитаме какво правят с парите, които като данъкоплатци и осигуряващи се внасяме за здравеопазване, образование, социална сигурност. Това е публичната сфера. Правенето на деца и раждането им или въздържането от тях е в сферата на частното.

Ако някой още не е разбрал как се изритват политик или държавник, припомням - с бюлетина. Идват избори.