Няколко дни след не съвсем справедливите обвинения срещу Лиъм Нийсън, провалили премиерата на новия му филм, „Студено отмъщение“ тръгва и по нашите екрани. Да обвиниш в расизъм човек, който се разкайва за расистка постъпка от младостта си, не е справедливо. Това могат да направят само хора, прочели някое подвеждащо заглавие, като „Лиъм Нийсън призна, че искал да убие чернокож“, в което липсва съществената част – разкаянието. Затова е добре да се внимава със заглавията.

За тези, които бързат и няма да стигнат до края на този текст, веднага трябва да заявим, че откакто преди десетина години ирландският актьор се утвърди като екшън звезда, това е най-добрият от всичките му десетина филма в този жанр (а както изглежда и последният).

Историята е следната. Зима, сняг, студ. Трудолюбивият Нилс Дикман управлява мощен снегорин, който почиства пътищата и планинските проходи на негостоприемния район, където живее. Часове, след като заради заслугите си е бил признат от съгражданите си за човек на годината, той разбира, че синът му е загинал от свръхдоза. Отказвайки да повярва, че синът му е бил наркоман, Нилс започва едно твърде лично, тайно разследване, за да намери убийците на момчето си. И бързо се превръща в мистериозен герой, всяващ страх в престъпния свят. Но за разлика например от „Твърде лично“, събитията в „Студено отмъщение“ се развиват далеч по-непредсказуемо.

Описанието е леко подвеждащо, защото всъщност не е писано за „Студено отмъщение“, а за норвежкия филм с оригинално заглавие „Kraftidioten“ (2014), познат у и нас като „По реда на изчезване“. Но ако заменим Норвегия с щата Колорадо и името Нилс Дикман с Нелс Коксман (шегата е в английското значение на двете фамилии), всичко останало е вярно.

Съвпаденията, разбира се, не са случайни – просто „Студено отмъщение“ е римейк на „По реда на изчезване“, при това е доста добър. А норвежецът Ханс Петер Моланд е режисьор и на двата филма. Това напълно обяснява и оправдава факта, че американският филм буквално повторя около 70% от сцените в скандинавския, но с други актьори.

Една от разликите е, че в „Kraftidioten“ има само две световни имена – Стелан Скарсгард (Нилс Дикман) и (починалият съвсем наскоро) Бруно Ганц. А в римейка, освен Нийсън, участват още няколко световно познати имена – Лора Дърн, Ейми Росъм, Уилям Форсайт, Том Бейтман.

Има и друга сериозна разлика, съвсем не в полза на римейка: на мястото на групата сръбски мафиоти от оригинала американската версия включва престъпно индианско семейство. Сърбите са подходящ обект за шеги и закачки, докато за индианците в съвременното американско кино правилото е „или добро, или нищо“. От това „Студено отмъщение“ губи хубав повод за комични ситуации.

В „Студено отмъщение“, както и в повечето си екшъни, Нийсън играе точно това, заради което днес се разкайва. Но той стана звезда с ролите на човек, който вбесен от нещо случило се с негов близък, се превръща в безмилостен отмъстител. Ролята е същата, но филмът не – той предлага нещо повече и по-различно от клишето за самотния отмъстител.

Филмът е комбинация от криминална драма и екшън, трилър и абсурдна комедия, маниакална жестокост, бял (снежен) ноар и черен хумор. Всичко това се среща и в шедьовъра на братя Коен „Фарго“, оттам идват и прототипите на някои от героите. Балансирайки по ръба между трагедията и непредсказуемото веселие, авторите на „Студено отмъщение“ сякаш се подиграват с неуморимото насилие и обезценяването на човешкия живот, което в съвременните екшъни вече придобива абсурдни измерения. Трябва да им признаем, че го правят по твърде забавен начин.

Ако решите да гледате и двата филма, първо идете на кино, а после вижте и оригинала – знаете къде да го намерите.

"Площад Славейков"