"Оле е на кормилото, кажи ми какво е чувството" (ВИДЕО, СНИМКИ)

Who's at the wheel? ("Кой е на кормилото"?)

Ole's at the wheel,

tell me how does it feel.

We've got Sanchez, Paul Pogba and Fred,

Marcus Rashford, a Manc born and bred.

Duh du, du du du du du

Duh du, du du du du du,

The greatest of English football,

we've won it all.

"Оле e на кормилото,

кажи ми какво е чувството.

При нас са Санчес, Пол Погба и Фред,

Маркъс Рашфорд - роден и отгледан е тук.

Най-великите на английския футбол,

спечелили сме всичко."

Това е най-популярната запалянковска песен в Англия от края на декември насам. И с двата знака, разбира се. Феновете на "Манчестър Юнайтед" я пеят почти непрестанно, а тези на другите отбори вече я намразиха, още повече - "червените дяволи" все бият напоследък и куплетът се носи като ода на радостта за манчестърци.

Обикновено някой от агитката задава с провикване горния въпрос и се започва. Понякога се и тактува - "едно, две, три, четири... Олеее е на кормилото..." Ако още не сте обърнали внимание на този рефрен, заслушайте се на следващия мач на "Юнайтед", който гледате по телевизията. 

Оле Солскяр е ясен - това е човекът, който върна радостта не само в съблекалнята на гранда, но и по трибуните. Направи го отново, както и преди близо 20 години на онзи финал на Шампионската лига срещу "Байерн" (Мюнхен). Засега той е човекът на кормилото - израз, който понякога използваме и в България за старши треньора, но все по-рядко. Остаря. 

Големият въпрос е какво, по дяволите, правят имената на Алексис Санчес и Фред в тази "ода"? Чилиецът е разочарование повече от година, след като бе привлечен от "Арсенал". А бразилецът Фред е загадка все още. Но онази вечер срещу "Кристъл Палас" се видя защо Солскяр го пуска само тогава, когато просто няма на кой друг да заложи. Може би са поставени за благозвучие и рима - Фред пасва идеално на bred, което се отнася за клубната рожба Маркъс Рашфорд. "Манк" се употребява за някой, който е от Манчестър. 

А откъде е мелодията за тази песничка? Клуб Z се порови и реши да ви разкаже една история за футбол, фенове и музика. За няколко групи и техните лидери - свързани с играта, родена и отгледана преди много време в Англия. Да си британец и да обичаш едновременно футбола и музиката - няма нищо по-нормално от това. По-скоро обратното е ненормално.

"Стоун Роузес" и тяхната Waterfall. А защо?

Ако се вълнувате от британския "ъндърграунд" в музиката, със сигурност сте чували за манчестърската банда "Стоун Роузес". Рефренът е от тяхната Waterfall ("Водопад", долу). Използван е вторият куплет, в който се пее следното: Now you're at the wheel. Tell me how, how does it feel? So good to have equalized. To lift up the lids of your eyes.

"Водопад" е сред най-големите хитове на манчестърските "рози". Със сигурност е една от най-комерсиалните им песни - останалите не са толкова лесно смилаеми. Почитателите на "Юнайтед" забързват ритъма, така става по-лесно и ударно за скандиране, иначе би звучало прекалено мелодично - не точно като за възглас по стадионите.

Изборът на група не е случаен - лидерите на "Стоун Роузес", вокалистът Йън Браун (голяма фигура в музикалния бизнес на Острова), китаристът Джон Скуайър и басистът Мани са запалени фенове на "червените дяволи". Друг голям техен хит - This is the One, звучи на всеки домакински мач на "Олд Трафорд", малко преди двата отбора да излязат на терена.

"Олд Трафорд" - Театъра на мечтите, моля, приветствайте "Ливърпул" иии... "Манчестър Юнайтееед"..."

Един дикторски глас прави това съобщение, а This is the One продължава да се лее от колоните, докато съперниците се подреждат преди първия съдийски сигнал. 

Нещо важно - първи рефрен по Waterfall почват да пеят почитателите на "Юнайтед ъф Манчестър" - алтернативния клуб, създаден от привърженици, опълчили се на покупката на "Манчестър Юнайтед" от страна на щатското семейство Глейзър. Там се пее за свобода.

"Мадчестър"

"Мадчестър" идва от mad и е манчестърско течение в британската музика - едно цяло явление, което трае кратко, но оказва огромно влияние. Избухва в края на 80-те, а в началото на 90-те отшумява. Неговите най-ярки представители са групи като "Стоун Роузес", "Хепи Мъндейс", "Дъ Шарлатанс", "Джеймс"...

Ще се спрем на последната банда - знаковата и недооценена "Джеймс". Един от основателите й, и до днес единственият музикант, който никога не я е напускал - басистът Джим Глини (на когото всъщност е кръстена), е бил луда глава от агитката на "Манчестър Сити". Една от най-великите песни на "Джеймс" - Sit Down, често звучи по стадионите, особено когато английските отбори гостуват из Европа. Който е ходил - знае това. Диджеите подгряват с нея (долу).

Първо, защото звучи като химн и много, ама много те пали, и второ - в припева й вокалистът Тим Буут пее следното:

Oh sit down, oh sit down, oh sit down, sit down next to me, sit down, down, down, down, down in sympathy...

Няма нужда от превод. Тази песен не е писана за футбол, а за други неща, но това няма значение в случая.

Културното явление "Мадчестър" оказва влияние върху групи като "Оейзис" и "Блър", които имаха много по-голям комерсиален успех. "Оейзис" е от Манчестър - това е всеизвестно. Братята Лиъм и Ноел Галахър са луди по "Манчестър Сити". Откакто са скарани, тя сядат на различни места в ложите на "Етихад". Ноел не пропуска да подкача "Юнайтед" и когато гостува в студия за двубои, все се заяжда с величия на големия съперник като Гари Невил и Рио Фърдинанд - тв анализатори.

"На-на-на-на, Ерик Кантона"

Няма как да подминем един музикант, който малцина знаят и слушат в България - Тери Хол. Правил е песни и албуми с Дейвид Стюърт, "Бананарама", Шиниъд О'Конър, "Горилас", Лили Алън... И с "Лайтинг Сийдс".

Последната група изживя нова слава миналото лято, когато си припомнихме хита "Трите лъва", писан за английските национали. Дето "футболът си идва, ли идва у дома", ама пак не си дойде, но здраве да е... Йън Броуди, вокалист, китарист и продуцент на "Сийдс" (и не само на тях) е прочут фен на "Ливърпул". Той почти не пропуска мач на "Анфийлд", активен е, включва се в инициативи и т.н.

Тери Хол не е от Манчестър, а от Ковънтри, но е много предан на "Юнайтед". Това не пречи двамата с Броуди да са приятели. През 1992 г. Йън и Тери написват парчето Sense ("Смисъл"). Красива любовна песен. Тя влиза във втория албум на "Лайтинг Сийдс". Към края на 1994 г. Хол вади своя версия в соло тава и като сингъл.

На 25 януари 1995 г. Ерик Кантона прави онзи "кунг-фу" ритник в главата на запалянко на мача "Кристъл Палас" - "Манчестър Юнайтед". Случаят излиза от рамките на спорта и става почти политически. Чуват се гласове - не само от трибуните, как французинът трябва да бъде депортиран от Великобритания и да му се забрани да стъпва отново там.

В онези времена MTV е много гледана телевизия - от мало и голямо. Една от култовите й рубрики е MTV Unplugged, в която музиканти изпълняват хитовете си акустично. 

Тери Хол гостува в предаването, за да изпее "Смисъл". В припева, вместо "турурутуту-турурутуту", той вади от гърлото си "На-на-на-на, Ерик Кантона". Разчува се - как иначе. Онези, които искат депортация за Кантона (и/или изваждане от футбола), го заклеймяват. "За какъв се мисли този? Възпява един престъпник!?"

В очите на феновете на "Юнайтед" обаче Тери придобива почти легендарен статут. Рефренът от парчето му ехти из пъбове в Манчестър. В едно интервю, което лесно можете да откриете в YouTube, талантливият музикант разказва как е пребивавал в Барселона за онзи финал на 26 май 1999 г. Отишъл е на "общо основание", спал е по парковете, някак си е намерил билет и е влязъл на "Камп Ноу".

А от звездите в шоубизнеса, които не са почитатели на "червените дяволи" на "общо основание", трябва да споменем лидера на "Симпли Ред" Мик Хъкнъл - личен приятел на Алекс Фъргюсън.

"Ти си моето слънце"

Докато шефовете на "Манчестър Юнайтед" може би още се чудят дали трайно да поверят поста на Оле Солскяр (в интерес на истината, на норвежки се произнася Солшар, но в България фамилията на Оле отдавна се е наложила като Солскяр, бел. авт.), хитът на "Стоун Роузес" също изживява малък ренесанс.

Десетки хиляди повече са преглежданията на "Водопад" в "тубата" от Коледа насам. "Още някой да е тук заради "Оле на кормилото"? Това може да се прочете в коментарите отдолу.

А Солскяр е един от малцината, за които има повече от една песен в репортоара на феновете на "Юнайтед". В нощта на 26-и срещу 27 май 1999 г. в Барселона се роди "кавър" на You're My Sunshine на Джони Кеш. Една от най-прочутите любовни песни. 

Във варианта на манчестърци се пее следното:

You are my Solskjaer,

my Ole Solskjaer,

you make me happy,

when skies are grey...

И тук няма нужда от превод, а продължението има два варианта. В единия "с добро" се споменава Алън Шийрър.

А както продължава чуденето на шефовете на "Юнайтед", "Олд Трафорд" също се радва на ренесанс. В миналото някои от най-големите в историята на клуба са критикували собствените си фенове за липсата на достатъчно подкрепа и са давали за пример "Анфийлд" с онова, което устройват запалянковците на "Ливърпул".

Напоследък не е така. При гостуванията почитателите на "Юнайтед" винаги са много задружни и гласовити, а вече и "Олд Трафорд" е не така гостоприемен за противника. Най-яркият пример бе точно сблъсъкът с "Ливърпул" миналата неделя.

Това е просто още една история от футболния живот в Англия. Там, където песни и възгласи се раждат по време на самите мачове, а футболното хулигантство като цяло е в историята.

И така, да се върнем на въпроса: who's at the wheel?