Министерството на културата предостави за обществено обсъждане Стратегия за развитие на българската култура за периода 2019 – 2029 г. Документът от 100 страници посочва основните приоритети за развитие на българската култура и изкуство, като стъпва върху няколко основни направления: културно наследство, архитектура и визуални изкуства, сценични изкуства, книги, кино, читалища и авторски права. В стратегията са посочени и областите, които ще бъдат финансирани от Фонд „Култура“ през следващите 10 години.

В документа се казва, че на всеки две години резултатите ще подлежат на мониторинг, а стратегическите цели и планове ще бъдат актуализирани.

Кино

Няколко са основните акценти в документа. Един от тях е променената политика за стимулиране на кинопроизводството в България. За насърчаване и разширяване на „творческата индустрия“ филмопроизводство – променен термин в Стратегията – се предвижда отпадане на ДДС за билетите за кино при прожекции на български и европейски филми. Същата цел има и изискването половината от програмното време на българските телевизии да е заето от европейски филми и телевизионни предавания. При услугите за видео по заявка също трябва да се насърчават европейските продукции.

Изрично е обещано създаване на интернет базирана национална стрийминг платформа за българско кино; други (видови и жанрови) стрийминг платформи; образователна (обучителна) стрийминг платформа, както и разширяване на киномрежата с профилирани артхаус киносалони; изграждане на общински миниплекси (3 кинозали, конферентна зала, кафетерия, инфраструктура) във всички областни и други по-големи градове; възстановяване на читалищни и ведомствени кинозали, оборудвани със съвременна техника. Предвидени са промени дори в образованието, свързано с киноизкуство – с въвеждане на обучение по кино в средните училища, откриване на факултети по кино в повече университети, създаване на нови учебни програми.

Образованието по култура също е във фокуса на документа. Изрично е посочена необходимостта от повишаване на квалификацията на преподавателите, но и от повишаване на социално-икономическия им статус. Категорично е заявена нуждата от допълнително финансово стимулиране на преподавателите в областта на културата на всички образователни нива.

Книги и библиотеки

За книгите и учебниците обаче, за разлика от киното, не се предвижда сваляне на ДДС. За сметка на това Министерство на културата ще започне работа по проект на Закон за книгата, „който да допринася за равноправен достъп на всички граждани до книги и информация, да регламентира отношенията по цялата верига на книгата и да гарантира качествено обслужване на читателите“.

Стратегията говори и за различна функционалност на библиотеките в страната:

„Превръщане на библиотеката от място за книги в място за хора“.

Неколкократно е подчертано, че библиотеките на национално и регионално равнище трябва да се превърнат в социални центрове, които да доставят разнообразна информация, включително да подпомагат и пазара на труда, като предоставят удобен достъп до информация за свободни работни места.

„Съвременното общество изисква библиотеките да се развиват, защото има нужда от тях. Те трябва да се превърнат в уютни места за информация и комуникация за всеки, без разлика във възраст, пол, етнос или религия. За да бъде привлекателна за хората, библиотеката трябва да предлага разнообразие от възможности – както библиотечни услуги и широк набор от услуги, свързани с технологии, така и услуги в подкрепа на общността (вкл. възможности за забавление и общуване)“, гласи Стратегията.

И тук има конкретна формулировка – „библиотеката – портал за социални контакти“.

В Стратегията не е заложено обаче създаването на фонд „Библиотеки“ или поне отчисляване на суми от фонд „Култура“ – нещо, за което отдавна се говори и е наложително.

Сценични изкуства

В областта на изпълнителските изкуства Стратегията отчита неуспеха на делегираните бюджети и предлага дотиране на прояви, които не могат да се финансират само на пазарен принцип.

„Необходимо е да се отбележи обаче, че посещаемостта, измерена единствено и само чрез количеството продадени билети, открива възможности за злоупотреби при статистическото отчитане на творческите резултати.“

Документът въвежда идеята за „развитие на публиките“ чрез специфични подходи – маркетингови, културни, административни. Идеята е да се повиши качеството на културните прояви в областта на изпълнителските изкуства.

Културно наследство

Предвидено е последователно и цялостно дигитализиране на националното културно наследство, включително и създаване на Българска дигитална библиотека. До момента, се казва в документа, електронните документи съставляват едва 0,2% от библиотечните фондове, като техният среден брой e незначителен извън регионалните библиотеки. Дигитализацията на библиотечни документи е свързана предимно с опазването и популяризирането на книжовното наследство и краеведските издания и поради това се извършва предимно в регионалните библиотеки

Отчисления от хазарта

Фонд „Култура“, се посочва в Стратегията, трябва да получи вече реално предвидените 10% отчисления съгласно Закона за хазарта и да започне да функционира ефективно. Стратегията разглежда възможността и за създаване на общински фондове „Култура“ със същата функция.

Медии

Медиите също са фокус на документа. Отбелязана е нуждата от повишаване нивото на медийната грамотност. Предвидени са данъчни облекчения за медии и пиар агенции, специализирани основно в областта на киното.

Стратегията намеква за нов Закон за спонсорството и меценатството, за изменения в Закона за обществените поръчки в областта на архитектурата, монументалните произведения и дизайна в публичните пространства, говори отново за изменение на Закона за авторското право и за регламентиране на собствеността на юридически и физически лица чрез регистрация на техните колекции. Предвижда се и създаване на национален фонд „Дигитално наследство“.

Площад Славейков