На 18 септември шотландците ще отидат до урните за най-важното си политическо решение от векове – дали да останат част от Великобритания, или да прекратят съюза, просъществувал над 300 години.

Историята

Референдумът за независимост на Шотландия не е нова идея. През 70-те години, чрез набиращата сила Шотландска национална партия (ШНП), се заражда предложението за деволюция – или отделянето на вътрешната власт на страната от тази на Великобритания. Първият референдум, през 1979 г., се проваля заради правило, подобно на това, което провали родното ни допитване за АЕЦ „Белене“ – гласуващите „Да“ трябвало да са над 40% от всички.

През 1997 г. има нов референдумът, този път той се провежда успешно, и две години по-късно Шотландия вече е със собствен парламент.

По време на вота през 2007 г. ШНП дава обещание – ако спечели изборите, ще задвижи референдум за независимост през 2010 г. Партията действително идва на власт, но успява да състави само правителство на малцинството. Така се проваля в опитите си в последвалите години да прокара предложението за референдум за независимостта на Шотландия .

През 2011 г. обаче ШНП събира впечатляващите 50% и две години по-късно обявява дата за референдума – 18 септември 2014 г.

Дълго време везните клонят в посока „Не“ – шотландците не искат да изгубят ценната си връзка с Великобритания. Икономиката им, инфраструктурата, финансовата система са дълбоко обвързани с Англия и Ирландия дори след деволюцията от 1998 г.

Но сега, в последните дни, нещата висят на косъм – като едно от последните изследвания от началото на месеца показа превес на положителния отговор„Да, искаме независимост“.

Кампанията

Още през 2010 г. се разработва добре планиран и обмислен метод за провеждане на кампанията. Всяка партия получава лимит на бюджета, независимо коя страна подкрепи, а двете отделни кампании – „Да, Шотландия!“ и „По-добре заедно“ са ограничени до 1,5 милиона паунда. Това, разбира се, не спира заможни привърженици на едната или другата кауза да се включват с дарения. Понякога доста солидни. През 2012 г. авторката на „Хари Потър“ Джоан Роулинг дарява 1 милион на „По-добре заедно“, което бързо лишава очилатия магьосник от по-патриотичните му шотландски фенове. „Грант и синове“, трети по производство на уиски в страната, също даряват 100 000 паунда.

Съществена промяна е, че вече го няма правилото за „минимум 40%“. Друга стъпка е намаляването на възрастта за гласуване на 16 години, но само за референдума – така според шотландския парламент ще се даде шанс на тези, чийто живот най-много ще бъде повлиян от решението, да участват във вземането му.

Ако 50%+1 от гласуващите кажат "Да", това ще е достатъчно, за да бъде Шотландия независима страна на 19 септември.

На страната на „Да, Шотландия!“ застават, разбира се, Шотландската национална партия, както и Зелените, и Шотландската социалистическа партия, а против независимостта са лейбъристите, консерваторите и либерал-демократите, тоест всички останали партии в Обединеното кралство.

Планът е добър, и кампанията тръгва гладко, с ожесточени, но културни дискусии, форуми за информиране на обществото, онлайн и телевизионни дебати, публични обсъждания на всяка възможна страна на проблема.

В последните месеци обаче агресивният национализъм взима връх. Телевизионният дебат между лидера на ШНП и премиер на страната Алекс Салмонд и бившия финансов министър на Обединеното кралство Алистър Дарлинг, подкрепящ „По-добре заедно“, се превърна в грозен спор, изпълнен с обиди, сочене с пръст и крясъци в студиото. Лейбъристкият депутат Джим Мърфи пък бе замерван с яйца по време на обиколката си в страната.

Властите в Лондон са разтревожени, и редуват обещания със заплаха. Премиерът на Великобритания Дейвид Камерън е готов да даде ново ниво на деволюция и още свобода на шотландския парламент, но другите управляващи в Уестминстър подчертават, че Шотландия почти със сигурност ще загуби правото да използва паунда. Това редуване на „морков и тояга“ още повече настървява шотландците, и може би дори влияе на качващата се подкрепа за „Да“.

Последствията

Шотландия е дълбоко свързана с другите нации на острова. Планинците нямат собствено разузнаване, нито собствена армия. Образованието и здравеопазването също ще трябва да се „преработят“ изцяло. На практика голяма част от институциите в страната трябва да се създадат наново – нещо, което ШНП смята за напълно постижимо, и дори по-добро за Шотландия.

Но дали на 19 септември, ако „Да, Шотландия“ надделее, ще имаме 29-а на страна членка  Европейския съюз? Този спор се води от години, но по всичко изглежда, че поне за известно време Шотландия ще остане извън Европа. Няма прецедент, но според Жозе Барозу, вече бивш президент на ЕК, Шотландия ще трябва да подаде молба за членство. Която, твърди той, ще бъде „почти невъзможна“ за приемане.

Причината? Създаване на друг прецедент. Приемането на държава в ЕС изисква съгласието на всички други членове на съюза. А държава като Испания, в която има подобни на Великобритания настроения сред баските и каталунците, няма да иска да създаде този прецидент. През ноември 2013-а испанският премиер Мариано Рахой подчертава, че всеки, отделил се от страна-членка на ЕС автоматично се отделя и от самия съюз. Въпреки това обяви, че няма да блокира бъдеща молба на Шотландия да влезе обратно в ЕС.

Един от основните доводи на ШНП за независимост е доста парадоксален. Според партията на Салмонд Великобритания смята да напуска ЕС в бъдеще, и е генерално евроскептична (второто е факт, първото – спекулация). Затова и най-добре ще бъде ако Шотландия се отдели, преди Лондон да скъса връзката със съюза, която шотландците предимно одобряват. Но както предупреждават специалисти от ЕС, Шотландия може да почака дълго време, преди да се върне обратно.

Друг проблем идва и от желанието на Шотландия да запази подобни изключения, с които се ползва цялото Обединено кралство – да не приема еврото, да не става част от Шенген, и други. 

Последният проблем е с валутата – Англия вероятно няма да позволи създаването на финансов съюз, в който Шотландия би могла да ползва паунда по същия начин. Доводите на Лондон са солидни – това ще обвърже шотландският дълг с английския, ирландския и този на Уелс, ще създаде подобна на колониална връзка между двете страни, и ще произведе цялостен финансов хаос при разделени икономики, но еднаква валута.

До 2000 г. ШНП подкрепя идеята Шотландия да мине към еврото, но след кризата в ЕС бързо я забравят. Друг вариант е създаването на изцяло шотландска валута. Трети – неофициално използване на паунда, подобно на начина, по който Панама, Еквадор и Ел Салвадор успешно използват американския долар – според някои финансисти, подобна система може да доведе до добра финансова среда.

Сред феновете на Шон Конъри, който подкрепи "Да, Шотландия", се върти друг спор - ще си запази ли той рицарската титла от английската кралица, ако Шотландия стане независима? 

Хералдистите пък умуват какво ще стане с трицветния флаг на Обединеното кралство - и най-големият им проблем е, че без синьото на Шотландия ще трябва да комбинират червено с ирландско зелено.

„Да“ или „Не“?

Каквото и да реши Шотландия на 18 септември, едно е сигурно – отношенията между нея и останалите държави в кралството, най-вече Англия, никога няма да бъдат същите. Отговорът „Да“ със сигурност ще доведе до поне кратка криза в страната, докато успее да се изправи сама на два крака. Отговорът „Не“ може да убие една патриотична идея за независимост, но със сигурност ще запази държавата стабилна.

Във всеки случай, вотът ще бъде исторически.