Моментната картина на електоралните нагласи за предстоящите избори за Европейски парламент остава статична. ГЕРБ запазва преднината си с близо 2% пред БСП от всички запитани (3 на сто от гласуващите). ДПС категорично се утвърждава като трета политическа сила с близо 7%.

Това сочат данните от последното национално представително изследване на "Тренд" за март.*

Електоралните нагласи за "Обединени патриоти" не са тествани заедно, а за отделните партии в коалицията. Както обясняват от "Тренд", заради "засилената възможност да не се явят заедно с обща листа на предстоящите избори".

Най-голям дял от трите успява да мобилизира ВМРО с 2,5% от всички анкетирани, докато „Атака“ и НФСБ остават съответно с 1,3% и 1%.

"Демократична България" и "Воля" са с приблизително същите стойности като през февруари, респективно с 2,5% и с 1,8%.

Теренът на проучването е приключил преди обявяването на решението за общо явяване на изборите от страна на ГЕРБ и СДС, уточняват от "Тренд".

При преизчислението на процентите сред гласуващите към момента три партии със сигурност ще изпратят свои представители в Европейския парламент - ГЕРБ, БСП и ДПС. Следват "Демократична България" и ВМРО с по 4,4 на сто от гласуващите.

 

62 на сто от българите харесват ЕС

Българите остават с подчертано положително отношение към Европейския съюз. Свободното пътуване и еврофондовете са основните позитиви от членството на България в ЕС.

62% от всички български граждани имат положително отношение към Европейския съюз срещу 18%, които изразяват отрицателно. Сред най-младите (18-29 г.) се регистрират най-позитивни нагласи към ЕС, като 80% от тях декларират положително отношение, а само 6% отрицателно. Сред най-възрастните позициите са доста по-сближени (39% положително срещу 31% отрицателно).

Съответно 58% от анкетираните са на мнение, че България е спечелила от членството си в Европейския съюз, докато 20% са на обратното мнение. Най-евроскпетични са най-възрастните респонденти.

Основните позитиви за българите от приемането на страната ни като част от ЕС са: свободното пътуване, еврофондовете, възможностите за работа, възможностите за образование, свободният пазар и други. В демографските разбивки прави впечатление, че свободното пътуване е с около 10 процентни пункта по-високо ценено сред по-младите възрастови групи – между 18 и 49 години. Разбираемо -те са по-мобилни и имат повече възможност да се възползват от това.

Сред по-възрастните (над 70 години), финансовата помощ под формата на европейски фондове е водещо. 

Видимо по-лесно за респондентите е да назоват повече позитиви за България от ЕС, отколкото негативи.

34% от анкетираните отговарят с „не знам/не мога да преценя“ за позитивите, докато този процент при негативите е 46%. Сред основните негативи се посочва твърде силният контрол отвън, обедняването и по-високите цени на стоките, спадът в традиционните производства и двойният стандарт.

За 58% от всички анкетирани ролята на българските евродепутати в Европейския парламент е важна, като тук ключово се явява разпределението на отговорите по партийни електорати. Сред 81% от привържениците на ГЕРБ ролята на българските евродепутати е важна, докато сред социалистите само на 56%. Това до голяма степен се дължи на различното отношение към ЕС от страна на симпатизантите на ГЕРБ и БСП.

Социалната тематика трябва да е приоритет за следващия състав на Европейския парламент – повишаването на жизнения стандарт (11%), равнопоставеност (5%), изравняване на доходите (5%), повече работни места (4%). Десет процентни пункта събира и мигрантската тема.

Социалната тема доминира и при отговорите на въпроса в коя сфера ЕС трябва да отделя повече пари за България. Лидер с 47 процентни пункта е трудовата заетост, следвана от развитието на изостаналите региони (38%), конкурентоспособност на икономиката (28%), селско стопанство (24%), инфраструктура (20%) и образование (19%).

42% от всички запитани са на мнението, че ЕС трябва да засили контрола над политиките на отделните страни-членки срещу 29%, които са на обратното мнение. Малко над половината (52%) смятат, че ако започнат процеси на силно сближаване и интеграция между отделни страни-членки в ЕС, България трябва да участва. Само 16% споделят обратната позиция.

*Реализация на изследването: Изследователски център „Тренд“
Източник на финансиране: Вестник „24 часа“
Размер на извадка: 1005 ефективни интервюта на възраст 18+
Представителност: За пълнолетното население на страната
Метод на регистрация: Пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“
Период на провеждане: 6-13 март 2019 г.
Тип извадка: Двустепенна гнездова извадка след предварителна стратификация по региони
Размер на статистическата грешка: ±3.1%