Чували сте тази фраза, нали? Обикновено е съпроводена от жалба по светлото социалистическо минало, когато страната е имала заводи и е изнасяла електрокари, компютри и други световно признати продукти на местната индустрия. Или пък следва сравнение с развитите страни на запад от нас, които произвеждат и изнасят „стоки с висока добавена стойност”, за разлика от България, която можела да се похвали само със суровините си. Ще каже човек, че страната е класическа суровинна икономика ала латиноамериканските страни.

Всъщност икономическата статистика е съвсем прозаична. Данните на БНБ (1) показват, че делът на суровините и материалите в износа на страната стабилно пада – от 53,1% през 1995 г. (най-старата година, за която БНБ е публикувала данни за външната търговия) до 39,0% през 2017 г. Това идва да покаже, че преди 22 години повече от половината износ на стоки от България е бил суровини и материали (в стойностно изражение), а сега това се отнася за по-малко от 40%. Т.е. очевидно по-голямата част от износа на страната вече не е суровини.

Това преструктуриране в стоковия износ върви ръка за ръка с още един изключително положителен процес, а именно – увеличаване на дела на инвестиционните стоки. Този дял нараства като трайна тенденция, от 13,9% през 1995 г. до 25,2% през 2017 г. Именно инвестиционните стоки традиционно стоят зад клишето „стоки с висока добавена стойност” – тук влизат машините, уредите и апаратите; електрическите машини; транспортните средства; резервните части и оборудването и други. 

Всички подгрупи на инвестиционните стоки бележат ръст в дела си от общия износ, като при някои – резервните части и оборудването и другите инвестиционни стоки - той е дори повече от двоен.

Извън суровините и инвестиционните стоки другите две големи групи в износа – потребителските стоки и енергийните ресурси показват по-колеблива динамика. При енергийните ресурси също се вижда нарастване на дела спрямо 1995 г., докато при потребителските стоки, въпреки известно нарастване в началото на хилядолетието, делът остава почти без промяна спрямо базовата 1995 г.   

Като цяло, промените в структурата на българския износ на стоки са изключително позитивни през последните 2-3 десетилетия. Те показват ясна тенденция на преструктуриране към все по-голям дял на инвестиционните стоки, които са с висока степен на преработка, за сметка на все по-малък дял на суровините и материалите (т.е. стоки с ниска степен на преработка).

Този процес е огледален на сериозните инвестиции в българската индустрия, но и отразява нейната добра експортна конкурентоспособност – ако промишлеността, произвеждащата инвестиционни стоки, не беше конкурентна, трудно щеше да увеличи стойността на износа си с 1212% (т.е. повече от 13 пъти) от 1995 г. насам. За сравнение, общият износ на стоки е нараснал в стойностно отношение около два пъти по-бавно - със 628% или с повече от 7 пъти. Всъщност инвестиционните стоки са групата в износа на стоки с най-силния ръст от 1995 г. насам спрямо всички останали групи, което също е достатъчно показателно за доброто представяне на местна индустрия на чуждите пазари.

Въпреки всичко това, мантрата, че страната изнася най-вече суровини, продължава да се напява, включително и от преподаватели по икономика и други т.нар. експерти.

[1] Именно данните на БНБ за външната търговия по начин на използване групират стоките по степента на преработка, която ни интересува от гледна точка на това до каква степен България изнася суровини.

*Заглавието е на редакцията

Институт за пазарна икономика