По-малко от 2 месеца преди евровота на 26 май депутатите гласуваха последната серия поправки в Изборния кодекс днес.

Те бяха основно редакции на предишните изменения, приети през февруари, в които преференциалният вот бе обезмислен с практически непреодолим праг за пренареждане на листата. С последните промени тази част на изборния закон бе върната в първоначалния вариант - 7% праг за преференциите на парламентарния вот и 5% на изборите за Европейски парламент. Предложенията на ДПС и НФСБ за по-висок праг бяха окончателно отхвърлени.

Дебат бе предизвикан за пореден път около две искания на ДПС - да се отмени ограничението на секциите в страни извън ЕС (т.е. в Турция), които сега са до 35, да се премахме уседналостта, и да се позволи агитацията на майчин език. 

"В Конституцията на Република България, чл. 26, е записано, че гражданите на България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция", отбеляза за пореден път лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ.

И продължи с няколко други цитата от Конституцията за универсалното изборно право. Управляващите отказаха да влязат в дебат и просто отхвърлиха отново предложението.

Вечният дебат за майчиния език активизира ДПС по-сериозно. Партията излезе с пространни изказвания, но стари аргументи - че забраната за агитация на чужд език нарушава правото да ползваш майчиния си език, че трябва да има възможност, особено за евровота, да се води превод, когато гостуват чуждестранни политици. 

По темата се изказаха още Йордан Цонев и Хамид Хамид от ДПС, срещу тях излязоха Александър Сиди и Христиан Митев от ОП. "Патриоти" изтъкнаха, че на официално събитие е редно да се говори на официалния език на страната.

От ДПС изтъкнаха, че различни европейски институции препоръчват позволяване на агитацията на майчин език. 

"Те препоръчват и 31 пола, и Истанбулската конвенция. Ние видяхме много безумия какво се препоръчва в Европа, и всички глупости, които сътвориха европейските политици в Европа, и които сега ги отхвърлят", изтъкна Юлиан Ангелов.

Други патриоти отбелязаха, че българските турци са български граждани, имат конституционно задължение да знаят български език, и затова кампанията трябва да се води на български език. Дебатът се превърна в заяждания между ДПС и "Обединените патриоти".

"Вие погребвате българските патриоти. Ние сме щастливи, когато ДПС ни погребва. И какво се случи на последния парламентарен вот? Ние за пръв път отстранихме ДПС от третото място. И това се случи и на европейските, и на президентските избори. ТАКА ЧЕ НЕ ПОГРЕБВАЙТЕ ПАТРИОТИТЕ!", разкрещя се Ангелов от трибуната.

Нападките прескочиха на лично ниво и в предизборен тон - за това кой обича България, кой работи повече за България, кой работи срещу България, кой брани правата на българските граждани и кой - не. Депутатите си крещяха не само от трибуната, но и от скаймеките. Ангелов се обиди на Рамадан Аталай за обидни думи, които никой не чу, и се оплака на Караянчева. 

В крайна сметка след час разтегляне на локуми, както обикновено, предложението на ДПС бе отхвърлено. 

С абсолютно същите цитати от Конституцията Мустафа Карадайъ се изказа и за предложението на Движението за отпадане на уседналостта. Тази тема обаче не предизвика дебат и точката бе отхвърлена веднага. 

Христиан Митев излезе в защита на предложението на НФСБ да се увеличи Прага за преференциите за местния вот от 7% но 20%, като изтъкна колко лесно се пренареждат листите, когато вота и на местно ниво - със 100 гласа, което според хората на Валери Симеонов улеснява корпоративния вот. Предложениетое отхвърлено. 

Сагата с Изборния кодекс започна през ноември, като първоначално управляващите искаха да редактират частта на кодекса, засягаща машинното и електронното дистанционно гласуване. Гласуването с машини бе прието да става в до 3000 секции - по преценка на ЦИК, а електронното дистанционно за пореден път бе отложено в неясното бъдеще. Отварянето на закона типично доведе до ред други предложения - някои обичайни, други - по-иновативни, като премахване на номерът пред партиите и коалициите (предложено от ГЕРБ и ОП) и инсталиране на камери във всички секции.

В крайна сметка обезмислянето на преференциите бе прието окончателно през февруари - но това предизвика бурни обществени реакции и президентско вето. Управляващите отхвърлиха ветото на Радев, но заявиха готовност да върнат преференциите в стария им вид, т.е. да направят поправка на собствената си поправка. ГЕРБ се изтъкнаха като защитници на "мажоритарния елемент" в изборния закон.

Европейската комисия за демокрация чрез право, известна повече като Венецианската комисия, препоръчва да не се правят промени в изборния закон по-късно от 6 месеца преди избори. Управляващите нарушиха тази препоръка, но се консултираха отново с Комисията, която им препоръча да приключат последните поправки два месеца преди евровота. Днес нарушиха и тази препоръка - закъсняха с 1 ден.