Вероизповеданията в България да могат да се финансират и от чужди държави. Това потвърди парламентът отново, отхвърляйки предложението религиите у нас, които получават държавна субсидия, да нямат право да получават дарения от чужди държави или чужденци.

Предложението за това бе на "Обединени патриоти" - както и при предишния ремонт на Закона за вероизповеданията.

"Това предложение иска да гарантира ненамесата на чужди държави във вътрешната не само религиозна, но и политическа дейност", заяви от парламентарната трибуна Юлиян Ангелов от "Обединени патриоти".

Той изрази недоумение и от факта, че Българската православна църква е срещу това предложение.

Йордан Цонев (ДПС) припомни, че текст за забрана на финансирането от чужбина е имало не само в проекта на "Обединени патриоти", но и в този, подписан от Мустафа Карадайъ, Цветан Цветанов и Корнелия Нинова. Всички вероизповедания обаче - с изключение на мюсюлманското, били против и затова текстът е отпаднал.

Депутатите разсрочиха задълженията на вероизповеданята, натрупани към държавата до 31 декември 2018 г. Отсрочката ще бъде за период от 10 години, а идеята за нея дойде от ГЕРБ, след като първоначалното предложение за цялостна финансова амнистия срещна широко обществено недоволство.

По данни на финансовото министерство регистрираните вероизповеданията у нас имат натрупани задължения от над 8,2 млн. лева. Около 8 млн. лв. от тях са дългове само на Главното мюфтийство.