С историческа загуба за турския президент Реджеп Тайип Ердоган приключиха местните избори в южната ни съседка. Избори, на които Ердоган бе победен там, където започва неговата политическа кариера. Въпреки, че успя да спечели местния вот в страната, Ердоган загуби перлите в своята корона - Истанбул и Анкара. Победата му е вгорчена. Оттук нататък той е длъжен да се съобрази с този факт.

Езикът на омразата, противопоставянето и разединението, приложени от Ердоган по време на предизборната кампания, е губещ на изборите. Победител се оказа езикът на любовта, толерантността и диалога. Сиреч нормалността.

Шамар за турския президент

Ердоган проведе една абсурдна предизборна кампания, като обяви избирателите на всички опозиционни партии за терористи и врагове. За вътрешнополитическа употреба успя да намери и свои външни врагове. За да гарантира своето политическо бъдеще поведе "освободителна война" по площадите и от телевизионния екран.

Но посланието на турските избиратели беше повече от звучен шамар за турския президент и лидер на управляващата партия АКП. Турските избиратели ясно посочиха, че искат една нормална държава, която да се върне към своите демократични устои, да цари върховенството на закона, а не всеки опозиционен представител да бъде набеден за терорист. Избирателите ясно посочиха, че не одобряват водената от Ердоган политика на разделение, противопоставяне и демонизиране на своите политически противници. И най-вече посланието бе, че в страната се проведоха местни избори, а не се води война за оцеляване на Турция или "освободителна война".

Гласоподавателите отправиха ясни послания към управляващите начело с Ердоган и опозиционните партии.

На вота избирателите пожелаха тяхната воля да бъде зачитана и да е гаранция, че няма да бъде подменена. Уважаемият читател си спомня, че към края на 2017 г. по волята на Ердоган бяха сменени избраните през 2014 г. кметове на Истанбул и Анкара - Кадир Топбаш и Мелих Гьокчек. Последните двама се подчиниха и подадоха оствки, а на техните места президентът посочи послушни на него и партия кадри. Имаше и други сменени кметове на АКП.

Освен това положението с кметовете в Югоизточна Турция, където кюрдите са мнозинство, беше още по трагично. Десетки кметове в този район бяха на прицел на управляващите и сменени, като една част от тях попаднаха в затвора.

Грешки в крачка

До загубата на Ердоган доведе и стратегическата грешка при избора на кандидат-кметовете. Управляващите заложиха на верни на президента лица в Истанбул и Анкара - Бинали Йълдъръм и Мехмет Йозхасеки. Това са лица, на които най-силните им качества са, че са верни на Ердоган. Бинали Йълдъръм е неотлъчно до турския президент още от годините, когато спечели кметския пост в Истанбул. Стана министър, премиер и председател на Меджлиса не по собствена воля, както той самият е посочвал публично. Мехмет Йозхасеки е бивш кмет на Кайсери и министър в кабинета на Ердоган. И двамата кандидати олицетворяваха турския президент на местния вот и като такива бяха наказани от избирателите.

Икономическите проблеми също са сред най-важните причини за получения вот. Управляващите получиха наказателен вот и от своите симпатизанти, които очакваха обещанията на Ердоган, че Турция като стане "президентска република от турски тип" ще литне, да се сбъднат. Увеличаващата се безработица, инфлацията, поскъпването на стоките от първа необхдимост удрят еднакво и симпатизанти, и противници на Ердоган. А икономическите кризи неведнъж са решавали съдбите на много правителства.

Свободата на медиите е неизменна част от демократичните общества. Въпреки създадената пропагандна машина в страната, управляващите не успяха да убедят избирателите. Въпреки тоталния контрол на медии (според наблюдатели 95% от медиите в страната се контролират от Ердоган) и неотразяването на предизборната кампания на опозицията (не бяха отразени дори и платените репортажи и предизборни клипове) управляващите не успяха да скрият своите грешки.

Нови сили за опозицията

Като резултат опозиционните избиратели и наказателния вот успяха на местните избори да предупредят Ердоган и управляващите. Показаха политическо инжинерство. Надеждите на опозицията се съживиха, възможност получават и управляващите да поправят своите грешки.

Бъдещето на турския политически живот зависи от това доколко посланията на избирателите са били разчетени правилно от управляващите и дали опозицията ще съумее да доразвие успешния ход от постигнатата коалиция.
Твърдя, че успехите и силата на Ердоган произтичат от слабостта на политическата опозиция в страната.

Сегашната политическа ситуация много си прилича със ситуацията от преди четири години. Тогава на парламентарните избори на 7 юни 2015 г. опозицията имаше уникалния шанс да спре едноличния режим на Ердоган. Тогава неговата партия въпреки, че спечели изборите, за първи път в своята история загуби парламентарното мнозинство в Меджлиса. Коалицията не влизаше в сметките на Ердоган. А опозиционните партии не съумяха да загърбят своите различия и да съставят кабинет.

За тази своя грешка платиха солено. Лидерът на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) Селяхаттин Демирташ бе вкаран в затвора, а лидерът на Партия за националистическо действие (ПНД) Девлет Бахчели се превърна от остър критик в патерица на едноличния режим на Ердоган и негов коалиционен партньор. Лидерът на основната опозиционна партия Кемал Кълъчдароглу се наложи в определени моменти да подкрепи действията на Ердоган по пътя му към изграждането на режима.

След неуспеха на опозицията да се обедини и състави кабинет през 2015 г. напрежението и терористичните нападения ескалираха изведнъж, а Ердоган наложи "поправителни избори", които бяха спечелени с разгромна преднина и проправи своя път към едноличен режим.

Ако мога да използвам метафората на опозицията, използвана на настоящите местни избори, че на 31 март ще настъпи пролетта в Турция, бих казал, че пролетта се пропука, но все още не е настъпила. Това зависи само от опозиционните формации, които трябва да съумеят да преодолеят своите различия. Иначе сценарият от 2015 г. може да се повтори.

*Авторът е зам.-главен редактор на сайта obzornews.bg - наследник на опозиционния вестник "Заман".