В Златната епоха на рода Таргариен ни пренася новата книга на Джордж Р. Р. Мартин „Огън и кръв“ – том първи от историята на драконовите владетели. Събитията в новия роман са се случили столетия преди познатия ни разказ от „Игра на тронове“. На Железния трон седят русокоси монарси с виолетови очи, а драконите им свобдно се реят из небето над Кралски чертог. Дългоочакваната книга излиза на български език на 8 април от издателство „Бард“, разпространяващи и някои от останалите книги на Мартин у нас. Изданието е богато илюстровано от Дъг Уитли.

Разказът е синтезиран и започва от първия крал на Вестерос Егон Завоевателя, чийто дракон разтопява мечовете на противниците му и ги превръща в така желания днес Железен трон. По-нататък става дума за поколенията Таргариен и тяхната ожесточена битка да запазят позицията си. Ще четем и за т. нар. Танц на драконите – гражданската война, която едва не заличава Таргариените. Историята ще стигне и до Лудия крал, бащата на Денерис, но това ще се случи във втория том на „Огън и кръв“, планиран да излезе неизвестно кога. Наративът е от името на майстер Гилдейн от Цитаделата и покрива голям период от време, затова и диалозите са рядкост.

Първият том на историята на рода Таргариен дава отговор на някои интересни въпроси – как се стига до Танца на драконите, защо крал Мегор получава прозвището Жестокия, как владетелите са удържали драконите си, или другояче казано: любимите истории на принцеса Ширийн Баратеон и Аря Старк, които в „Троновете“ се възхищават на сестрите на Егон Завоевателя, Висения и Ренис (които са и негови съпруги).

Мартин нарича тази книга своя „ДжРРМарилион“, аналогия със „Силмарион“ на Джон Толкин. И подобно на „Силмарилион“, „Огън и кръв“ е препоръчително да се чете на свежа глава и с лист и химикалка в ръка. Родословните дървета помагат не само при следене на сюжета в настоящия том, но и при препратките, които от време на време се използват в „Троновете“.

Предлагаме ви откъс от том първи на „Огън и кръв“ за петдесетина години след завоеванието на Егон Първи, когато над Седемте кралства царял мир и Таргариен и Баратеон управлявали заедно в лицето на непълнолетния крал Джеерис Таргариен (син на Мегор Жестокия) и неговата Ръка Рогар Баратеон, внук на основателя на рода Орис.

Годината на Трите невести

49 г. след Завоевателя

Четирийсет и деветата година след Завоеванието на Егон дала на народа на Вестерос така желания отдих от хаоса и конфликтите. Била година на мир, изобилие и женитба, запомнена в аналите на Седемте кралства като Годината на Трите невести.

(…)

Играта на тронове взима много странни обрати обаче и на свой ред самият Мегор паднал, в не малка степен благодарение на куража на овдовялата кралица Алиса и на смелостта на лорд Рогар, който се сприятелил с нея и я приютил, когато никой друг не бил склонен да го направи. Боговете били добри към тях и ги дарили с победа, и сега на жената, някогашната Алиса от дома Веларион, трябвало да се даде втори шанс за щастие с нов съпруг.

Бракосъчетанието на Ръката на краля и на кралицата регент трябвало да бъде толкова великолепно, колкото скромно било това на овдовялата кралица Рена. Самият Върховен септон щял да извърши сватбените ритуали, на седмия ден от седмата луна на новата година. Мястото щяло да бъде полудовършената Драконова яма, все още открита към небето, чиито издигащи се редове от каменни скамейки щели да позволят десетки хиляди да наблюдават брачните церемонии. Празненствата щели да включват голям турнир, седем дни пиршества и веселби и дори инсценировка на морска битка, водена във водите на залива Черна вода.

Никоя сватба и наполовина толкова великолепна не е била празнувана във Вестерос, откакто се помни, и лордове велики и малки из Седемте кралства и извън тях се събрали за празненствата. Донел Хайтауър дошъл от Староград със сто рицари и седемдесет и седем Най-набожни, придружаващи Негова висша святост Върховния септон, а Лиман Ланистър довел триста рицари от Скалата на Кастърли. Брандън Старк, болнавият лорд на Зимен хребет, направил дългото пътуване от Севера със синовете си Уолтън и Аларик, придружени от дванайсет страховити знаменосци северняци и трийсет Заклети братя от Нощния страж. Лордовете Арин, Корбрей и Ройс представили Долината, лордовете Селми, Дондарион и Тарли – Дорнските гранични земи. Дори отвъд границите на владението дошли великите и могъщите; принцът на Дорн пратил сестра си, Морският лорд на Браавос – син. Архонтът на Тирош прехвърлил лично Тясното море с девицата си дъщеря, както и не по-малко от двайсет магистри от Свободния град Пентос. Всички донесли щедри дарове, за да ги поднесат на Ръката и кралицата регент; най-пищните дошли от онези, които едва доскоро били хора на Мегор, и от Рикард Роуан и Торген Оукхарт, сражавали се на страната на септон Месечина.

Сватбените гости дошли уж за да отпразнуват съюза на Рогар Баратеон и Вдовстващата кралица, но не ще и съмнение, че са имали други причини за присъствието си. Мнозина желаели да се спогодят с Ръката, в чието лице повечето виждали действителната власт в кралството; други искали да преценят новия си малолетен крал. И Негова милост не им отказал тази удобна възможност. Сир Джайлс Мориген, кралският шампион и заклет щит, обявил, че Джеерис би дал с удоволствие аудиенция на всеки лорд или оземлен рицар, който пожелае да се срещне с него, и сто и двайсет от гостите приели поканата. Младият крал си спестил голямата зала и величието на Железния трон и посрещнал лордовете в интимната атмосфера на своя соларий, в присъствието само на сир Джайлс, един майстер и няколко слуги.

Там, казват, окуражил всекиго да говори свободно и да сподели вижданията си по проблемите на кралството и как те биха могли да се преодолеят. „Не е син на баща си“, казал след това лорд Ройс на своя майстер; похвала, изказана с неохота навярно, но похвала все пак. Лорд Ванс от Приюта на пътника го чули да казва: „Той слуша добре, но говори малко“. Рикард Роуан казал, че Джеерис е вежлив и любезен, Кайл Конингтън го преценил като остроумен и с добро чувство за хумор, Мортън Карон – като предпазлив и проницателен. „Смее се често и весело, често дори на себе си“, казал одобрително Джон Мертинс, но Алек Хънтър го сметнал за строг, а Торген Оукхарт за мрачен. Лорд Малистър заявил, че бил мъдър над годините си, докато лорд Дари казал, че обещавал да бъде „такъв крал, пред когото всеки лорд би бил горд да коленичи“. Най-дълбоката похвала дошла от Брандън Старк, лорда на Зимен хребет, който заявил: „Виждам неговия дядо в него“.

Ръката на краля не присъствал на нито една от тези аудиенции, но не бива да се мисли, че лорд Рогар е бил невнимателен домакин. Часовете, които Негово благородие прекарал с гостите, били посветени на други занимания обаче. Излизал на лов с тях, гонел дивеч със соколи с тях, играел на зарове с тях, пирувал с тях, „и пресушили кралските изби“. След бракосъчетанието, когато турнирът започнал, лорд Рогар присъствал на всеки двубой с пики и на всеки групов бой, обкръжен от оживена и често пияна свита от велики лордове и прочути рицари.

Най-забележителното забавление на Негово благородие обаче станало два дни преди церемонията. Макар в нито една от дворцовите хроники да не съществува запис за него, приказки, разправяни от слуги и повтаряни в течение на много години от тогава сред простолюдието, твърдят, че братята на лорд Рогар довели седем девственици през Тясното море от най-хубавите къщи за удоволствие на Лис. Кралица Алисан била отдала девствеността си преди много години на Енис Таргариен, тъй че не можело да става въпрос лорд Рогар да я дефлорира в брачната нощ. Лисенските девици трябвало да компенсират тази липса. Ако мълвата, чувана из двора след това, е вярна, негово благородие уж откъснал цветовете на четири от момичетата, преди да грохне от умора и пиене; братята му, племенници и приятели го направили за другите три, наред с четирийсет по-стари красавици, които отплавали с тях от Лис.

Докато Ръката гуляел, а крал Джеерис седял на аудиенция с лордовете на владението, неговата сестра принцеса Алисан забавлявала знатните дами, дошли с тях в Кралски чертог. По-голямата сестра на краля, Рена, била решила да не присъства на сватбените церемонии – предпочела да остане на Светлия остров със собствения си нов съпруг и двор, а кралицата регент Алиса била заета с приготовления за сватбата, тъй че задачата да е домакиня на съпругите, дъщерите и сестрите на великите и могъщите се паднала на Алисан. Макар едва наскоро да била навършила тринайсет, младата принцеса се справила с предизвикателството брилянтно, съгласни били всички. В течение на седем дни и седем нощи тя закусвала с една група благородни дами, обядвала с втора, вечеряла с трета. Показвала им чудесата на Червената цитадела, плавала с тях по залива Черна вода и яздела с тях из града.

Алисан Таргариен, най-малкото дете на крал Енис и кралица Алиса, била малко позната сред лордовете и дамите на владението преди това. Детството ѝ преминало в сянката на нейните братя и по-голямата ѝ сестра Рена, а когато изобщо се споменавало за нея, било като за „малкото девойче“ или „другата дъщеря“. Била е малка, това е вярно; тънка и крехка, Алисан често била описвана като хубавичка, но рядко като красива, макар да била родена в дом, прочут с красотата си. Очите ѝ били по-скоро сини, отколкото лилави, косата – купчина буйни меденоцветни къдрици. Никой не оспорвал острия ѝ ум.

По-късно щели да разправят за нея, че се научила да чете още преди да я отбият, а дворцовият шут щял да си прави шеги как малката Алисан пръскала майчино мляко по валириански свитъци, опитвайки се да чете, докато сучела от гърдата на кърмачката си. Да е била момче, със сигурност щели да я пратят в Цитаделата да изкове майстерска верига, казвал за нея септон Барт… защото мъдрият мъж я ценял повече и от съпруга ѝ, комуто служел толкова дълго. Това обаче било далече в бъдещето; през 49 г. СЗ Алисан била само на тринайсет години, но всички хроники са единодушни, че правела силно впечатление на тези, които се запознавали с нея.

Когато най-после дошъл денят на сватбата, над четирийсет хиляди души простолюдие се изкачили на Хълма на Ренис до Драконовата яма, за да свидетелстват на брачния съюз на кралицата регент и Ръката. (Някои наблюдатели привеждат още по-голяма бройка.) Други хиляди приветствали лорд Рогар и кралица Алиса по улиците, докато процесията им преминавала през града с ескорт от стотици рицари на коне с пищна сбруя и колони от септи, биещи звънци. „Никога не е имало такъв блясък във всички анали на Вестерос“, написал Великият майстер Бенифер. Лорд Рогар носел златоткани одежди от глава до пети, под рогат шлем, а невястата му била заметната с връхно наметало, искрящо от скъпоценни камъни, с триглавия дракон на дома Таргариен и сребърния морски кон на Веларионите един срещу друг на разделено поле.

Все пак, при цялото великолепие на невястата и младоженеца, пристигането на децата на Алиса било това, за което в Кралски чертог се говорело по-късно години наред. Крал Джеерис и принцеса Алисан се появили последни, спускайки се от ясното небе на своите дракони Вермитор и Среброкрил (Драконовата яма все още била без големия купол, който щял да се превърне в коронното ѝ величие, трябва да се напомни), големите им кожени криле вдигнали облаци пясък, щом се спуснали един до друг, за възхита и ужас на събралото се множество. (Често разправяната приказка, че пристигането на драконите накарало престарелия Върховен септон да подмокри халата си, вероятно е само злословие.)

За самата церемония, пира и полагащата се първа брачна нощ не е нужно да говорим много. Сводестата тронна зала на Червената цитадела приютила най-великите от лордовете и най-изтъкнатите задморски гости; по-дребните лордове, заедно с техните рицари и оръженосци, празнували в дворовете и по-малките зали на замъка, докато простолюдието на Кралски чертог се веселяло в сто хана, винарни, кръчми и бардаци. Въпреки мълвата за усилията му две нощи по-рано, благонадеждно се съобщава, че лорд Рогар изпълнил съпружеските си задължения енергично под възторжените възгласи на пияните си братя.

Седемдневен турнир последвал сватбата и държал във възхита събраните лордове и хората на града. Сблъсъците с пики били най-коравите и възбуждащите, виждани във Вестерос от много години, съгласни били всички; но това, което истински възбуждало страстите на тълпата този път, били битките, водени от пеши бойци с меч и копие, и брадва, и то с основание.

"Площад Славейков"