Във вторник в Израел ще се проведат парламентарни избори, на които настоящият премиер Бенямин Нетаняху ще се бори за политическото си оцеляване.

Би Би Си публикува пет неща, които трябва да знаем преди историческото гласуване.

1. Това са най-равностойните избори от години.

Бенямин Нетаняху ще се бори за пети мандат като министър-председател. Ако бъде преизбран, той ще изпревари основателя на Израел Давид Бен-Гурион през юли като най-дълго управлявалия страната премиер.

Срещу него обаче са отправяни обвинения в корупция и предстои да бъде изслушан от министъра на правосъдието. В същото време на предстоящите избори ще се изправи срещу най-големия си политически противник от години - Бени Ганц.

Ганц е бивш началник на щаба на израелската армия, който е новобранец в политиката. Лидерът на центристката коалиция "Синьо и бяло" умело се представя като по-голям специалист от Нетаняху в сферата на националната сигурност - един от ключовите въпроси в предизборната кампания.

Политическият алианс "Синьо и бяло", в който участват двама бивши военни началници и телевизионният водещ Яир Лапид, първоначално водеше на дясната партия на Нетаняху "Ликуд". Ситуацията обаче постепенно се промени и днес те са с изравнени позиции.

В предизборната кампания бяха разменени множество удари под пояса. Израелските гласоподаватели обикновено подкрепят кандидатите, които одобряват на личностно ниво. Едно от най-важните качества според електората е умението на лидера да внушава сила и авторитет. От второстепенно значение са политиките му. 

2. Бъдещият премиер може и да не е партийният лидер с най-много места в парламента.

Нито една партия в Израел не е печелила мнозинство в Кнесета (израелския парламент). Държавата винаги е била управлявана от коалиционни правителства.

Това означава, че министър-председателят не винаги е човекът, чиято партия печели най-много гласове. Често това е личността, която успее да привлече достатъчно партии - поне 61 от 120 места в Кнесета.

Някои проучвания отдават преимущество на Нетаняху - според тях той ще е по-успешен в сформирането коалиционно правителство от Ганц, тъй като премиерът е близък до крайнодесните и религиозните партии.

3. Плановете за примирие с палестинците не са на дневен ред. 

През последните седмици прехвърчаха искри между Израел и палестинските бойци в Газа. Очаква се малко след изборите американският президент Доналд Тръмп да публикува плана си, с който ще се опита да разреши дългогодишния конфликт. 

Този въпрос обаче не бе подложен на подробно обсъждане по време на предизборната кампания. Населението на Израел не очаква да се спази препоръката на международната общност - "двудържавно решение".

Значими представители на управляващата коалиция на Нетаняху открито критикуват създаването на палестинската страна и желаят да бъде анексирана голяма част от окупирания Западен бряг.

Кампанията на "Синьо и бяло" споменава за "отделяне" от палестинците, но не уточнява обособяването им в независима страна.

Коалицията също подкрепя "обединен" Йерусалим като столица на Израел, въпреки че палестинците настояват източната част на града да им бъде предоставена за бъдеща столица.

Алиансът на Ганц също призовава за продължаване на контрола в Йорданската долина и за запазване на еврейските селища в Западния бряг. ООН определя селищата за незаконни, но Израел отказва да се съгласи. 

Израелската партия на труда, която договори мирното споразумение с палестинците през 90-те години, е загубила подкрепата си сред избирателите.

4. Демографията ще играе съществена роля.

В Израел има 6,3 милиона избиратели, като социалните, етническите и религиозните групи, към които принадлежат, могат да са значим фактор за победата на изборите. 

Ултраортодоксалните евреи ("харедите") са над един милион, като те обикновено се вслушват в съветите на равините си преди да гласуват.

Сега обаче повечето подкрепят големите десни партии в страната. Едно от основните искания на крайнорелигиозните жители на Израел е да им бъде осигурена военна повинност, като този въпрос ще бъде повдигнат в следващия парламент. 

Израелците от арабски произход съставляват около една пета от населението, но според проучванията едва половината от тях смятат да гласуват.

Арабският електорат масово участва на изборите през 2015 г., когато четири арабски партии съставиха коалицията "Общ списък". Тя зае 13 места в Кнесета. Преди предстоящото гласуване обаче коалицията се разпадна.

5. "Тъмен кон" може да е ключовият коалиционен партньор. 

Лидерът на ултранационалистическата либертарианска партия "Зехут" Моше Фейлин може да се окаже ключов при съставянето на коалиционно правителство - според проучвания той може да спечели четири места в парламента.

Фейлин заяви, че няма предпочитания между Нетаняху и Ганц. Един от любопитните му призиви е за легализирането на канабиса. Програмата му обаче е "многоцветна".

Той поддържа твърда линия срещу палестинците и желае те да бъдат принудени да емигрират от Западния бряг и Газа.

Лидерът на "Зехут" също настоява да бъде построен трети еврейски храм на спорната свещена земя в Йерусалим, която е позната на евреите като Храмовия хълм, а на мюсюлманите - Харам ал-Шариф. На това място е разположена джамията Ал-Акса.