За дисциплината, аплодисментите и... судоку - за всичко това става дума в голямото интервю с българката Александра Георгиева за реномирания берлински ежедневник „Тагесцайтунг“. Но, разбира се, най-вече за балета, който е нейният живот.

Още тригодишна вече е решила, че ще стане балерина – първата й „сцена“ са площадките с пясък пред блока в Пловдив, а първата публика – децата от махалата. Сама поискала от родителите си да я запишат в балетна школа, в която веднага оценили таланта й.

„Днес вече знам защо“, казва Александра, за която балетът категорично е призвание. За да може тя да върви напред, семейството се премества в София и записва дъщерята в Балетното училище. Следват девет години много упорит труд, но и постоянно съприкосновение с изкуството – фантастично преживяване, както го описва Александра.

Дипломира се през 1985 г. и разказва по този повод следното:

"Обичам да докарвам нещата докрай. Когато започна нещо, независимо дали допускам грешки или не – довеждам го до финал. Вероятно заради това се чувствам толкова добре в Германия, защото тук всичко е до голяма степен ясно – има последователност, знаеш докъде ще стигнеш. Това е дисциплината, за която самите германци може би не си дават сметка, че я имат. А според мен това е страхотно."

Тя много добре знае формулата, че успехът се дължи на 90 процента воля и 10 процента талант, но смята, че талантът трябва да е повече – за да отвърнеш на отправяните към теб изисквания.

През 1990-та Александра стъпва за първи път в Германия – да види брат си, който вече от няколко години танцувал в Мекленбургския държавен театър в Шверин. Имала и приятели-колеги в Берлин, които й били подготвили изненада – затова настояли да посети и столицата. Вече била чувала за „Фридрихщатпаласт“ покрай популярното някога предаване „Шарено котле“ - истински хит на социалистическата източногерманска телевизия.

Именно приятелите я подтикнали да се яви на конкурса за обновяване на трупата на популярния театър с думите: „Покажи им какво можеш!“. Изпитът продължил цели седем часа, но накрая Александра Георгиева била първата, която поканили в кабинета на тогавашната директорка.

"По онова време не знаех и дума немски – една българка ми превеждаше. В един момент се засмя и ми каза – кажи просто „да“ и „благодаря“, получаваш договор. Този договор го пазя и до днес", спомня си звездата за началото на кариерата си.

Не минало без проблеми – трябвало да напусне съпруга си (артиста Христо Шопов), дъщеря й била само на две години, а първият й договор бил само за шест месеца.

Как шест месеца се превръщат в 30 години?

В началото – благодарение на съдействието, което й било оказано от театъра: намерили място на детето в детска градина, погрижили се за жилище. „Държим на вас, затова правим всичко“ - германският работодател приятно изненадал българката, за която подобен подход бил новост. Колкото й да й била трудна раздялата с близките, била наясно, че крачката е правилна – не би могла без балета.

Избира вариетето най-вече по „ръстови“ причини – тъй като е висока (1,76 см), е наясно, че при класическите постановки все би стояла в задните редици на сцената, а това не й се искало. В училище се занимавала и с модерен балет, който много я въодушевявал – така че била подготвена за изявите си във "Фридрихщатпаласт“.

Днес под нейно ръководство са 60 души – 40 жени и 20 мъже, които до един са всяка вечер на сцената. А и няма друг начин, тъй като сцената е грандиозна и огромна – трябват достатъчно танцьори, за да може да бъде запълнена. За себе си Александра казва, че вече не иска да танцува, но много й липсват аплодисментите.

Била на 36, когато си дала сметка, че трябва да получи допълнителна квалификация, за да остане в балета, макар и от другата страна - затова три години изучавала балетна педагогика. И днес не пести съветите си към своите по-млади колеги - да имат предвид, че балетът е до време и да се погрижат за преориентацията си.

По отношение на своя собствен подход към постановките отбелязва, че всеки път търси с какво да изненада публиката и не се плаши да рискува и да експериментира – така се получава комбинацията от добре познатото, с което зрителите са свикнали, и новото. Получава вдъхновение от хората, които среща навън, от тяхната походка и техните движения. Но може да я инспирира и дърво със своите корени, или някоя интересна архитектурна творба.

Освен всичко друго, от 2-3 години се занимава интензивно с развитието на съвременните танци в Израел.

С какво разпуска?

Решително не с танци, нито пък със спорт - била от най-мързеливите. Предпочита сауната и решаването на судоку – истинска нейна страст. И много й харесва ролята на баба, в която е влязла преди година.

"Много щастлива баба съм, макар баба да звучи смешно", споделя Александра Георгиева.