На 16 Април 2019 г. се навършват 140 г. от приемането на т.нар. Търновска конституция с която България става част от модерните и цивилизовани европейски народи.
Конституцията урежда социално-икономически, избирателни и управленски въпроси, урежда правомощията и компетенциите на държавната власт.

Поздравявам сегашното Народно събрание, че се осмели да проведе Тържествено заседание (в сградата на Учредителното събрание в Търново), там където тази първа конституция е била приета.

За мен специално са интересни поне 3 факта, с които и днешното българско народно представителство е добре да се съобрази:

"1) Чл. 4. Българското Княжество е монархия наследственна и конституционна, съ народно представителство.

Чл. 5. Князьтъ е Върховенъ представитель и глава на Държавата.

Чл. 6. На Българский Князь се дава титлата - СВЕТЛОСТЬ, а на наследника на престола титлата - СИЯТЕЛСТВО"

(Нима и сега не е така. Въпреки наличието на Народно събрание, де факто "князът" днес е този който диктува и определя битието на парламента. Въпреки, че по-късно в т.нар. "Сребърна конституция" (1911) думите "княжество" и "княз" са заменени с "царство" и "цар", май и досега продължаваме да седим в обсега на тези уж остарели конституционни норми.

Добре е днешните народни представители да си дадат сметка колко и как представляват интересите на народа си и само той ли диктува мотивите им за вземане на решения, както и доколко добре отстояват независимостта и авторитета на Народното събрание.

2) "Чл. 127. Князьтъ свиква Народното Събрание редовно всека година. Сесията трае отъ 15 Октомврий до 15 Декемврий. Но по некои важни работи Събранието може да се свиква и извънредно."

(Че какъв е проблемът това и сега да се прави. Така функционират не малка част от парламентите в Европа, работят комисии, които развиват законопроекти и в рамките на 3 работни месеца в края на годината на пленарни заседания се приема бюджетът и основната законодателна рамка изготвена в комисиите, съвместно с изпълнителната власт).

3) Чл. 131. Предъ отваряньето на Събранието, всите му членове у едно време, споредъ обредите на верата си, даватъ тая клетва: "Кълнъ се во име Единаго Бога да пазя и да браня Конституцията и, при извършваньето на длъжностите си въ това Събрание, да имамъ едничко предъ очи общото благо на народа и на Князя, колкото ми стига разумътъ и съвестта. Богъ да ми е на помощь. Амин."

(Бог да им е на помощ на днешните. Амин.)

Това са малка част от размислите, които биха налегнали всеки българин, ако си направи труда да прочете тази първа българска конституция.

Дано празникът е повод за четене и за мъдра преценка къде сме и какво ни предстои, за да направим държавата си силна и европейска, такава каквато са си я представяли нейните "архитекти" преди "само" 140 години.

*Авторът е бивш заместник-председател на Народното събрание от Реформаторския блок и заместник-председател на Гражданския съвет.