Десетки футболни хора, запалянковци и приятели изпратиха в последния му път бившият футболист на ЦСКА и националния отбор Красимир Безински. Едно от големите сърца в историята на червения клуб си отиде на 57 г. в понеделник след продължителна битка с рака.

Както на поклонението на Сашо Костов, когато отидоха величия на ЦСКА, днес в столичния храм "Света София" да отдадат последна почит на Безински дойдоха прочути левскари. Сред тях беше Емил Велев - двата бяха непримирими съперници на терена през 80-те години, после се подвизаваха в първенството на Израел.

"Жалкото е, че тези моменти доста зачестиха. Напусна ни голям човек, голям приятел. От 80-те години сме заедно, заяви пред репортери Велев - последният треньор, направил "Левски" шампион. - Той на мравката път правеше, както се казва. Не стана доста изненадващо, но какво да се прави, такъв е животът. Бог да го прости, ще го запомня с всичко най-хубаво, което може да се каже."

"Битките по терените... всички знаят за какво става въпрос в дербитата "Левски" - ЦСКА. След това имахме период в Израел, в който играхме заедно в един отбор. Семейни приятели сме. Това е животът. Животът продължава", добави Кокала.

Бившият вратар на "Левски" (за кратко и на ЦСКА) и някогашен президент на "сините" Томас Лафчис заяви следното:

"Изключителен човек. Не мога да кажа нещо друго, Краси беше просто пример и спортист, и за човек. Даде живота си в ЦСКА и заслужава младите да не го забравят. За съжаление хората, които ходят по стадионите сега не са като преди. Това не е български феномен, има го навсякъде по света. По наше време на терена може да е имало битка, но след това сме били заедно. Това продължи много години. Сега просто има ненавист. Плаша се като чета социалните медии." 

Вчера във Фейсбук обаче в една от групите на привърженици на "Левски" бе оказана почит на Безински с негова снимка от Вечно дерби и силни думи - нещо, което наистина не се вижда често днес.

Баскетболният треньор Константин Папазов-Тити носеше снимка на Безински. Всеизвестно е, че Тити е бил цесекар като дете, той винаги е казвал, че негов идол е бил левият защитник. Велислав Вуцов - още един от "другия" лагер, също беше на поклонението.

На поклонението имаше десетки венци, а най-голяма по обясними причини на групата с ветерани на ЦСКА. Димитър Пенев, Аспарух Никодимов, Стоян Йорданов, Георги Велинов, Лъчезар Танев, Пламен Марков, Спас Джевизов, Методи Томанов и т.н. сведоха глави на заупокойната молитва.

"Първо беше много добър мой приятел, второ - изключителен човек и футболист, каза Танев. - Характер. Човек, на когото може да се разчита и на терена, и извън него. Тежки моменти са това. Времената се менят, не трябва да се прави паралел между поколенията. Обстоятелствата са изисквали да имаме повече характер, да се борим с повече трудности. Ако нямаш характер трудно успяваш, не само в спорта."

"Бог да го прости, да има мир и спокойно да почива, където отива. Той остави много и младите трябва да си спомнят неговите мачове и характер. Бил съм му треньор. Ще се помни и като човек, и като защитник, оставил следа в българския футбол", лаконичен беше Димитър Пенев.

Днес ще има минута мълчание преди началото на полуфиналния реванш за Купата на България ЦСКА-София - "Ботев" (Пловдив). В 4-ата минута (по номера на фланелката на Безински) феновете на "Българска армия" ще ръкопляскат, а сектор Г е подготвил хореография в памет на аса.

Бези, както ще продължи да бъде наричан, бе част от славния тим на "армейците", елиминирал "Ливърпул" и достигнал до полуфинал за Купата на европейските шампиони през 1982 г. След това играеше и в тима, изкачил тази фаза за КНК през 1989 г. Той е един от двамата футболисти в историята на ЦСКА (и на родния футбол) с два полуфинала. Другият е Георги Димитров-Джеки.

Красимир Безински записа 245 мача за "червените" и 25 за националния отбор. През миналата година по това време стана помощник-треньор на ЦСКА-София.