Фашизмът е новата дъвка, която все повече български политици се опитват да продадат на българина (а и подобна тенденция е даже по- отчетлива в някои европейски държави). Да си я дъвче и да не мисли много. И парадоксалното в цялата тази „фашистка“ история е, че фашистът вика дръжте фашиста. И че много често хората не разбират, че политици, които се самоопределят за националисти, и/или социал-либерали, прогресивни социалисти или даже консерватори, всъщност проповядват някои от фашистките принципи.

Фашизмът е политическа идеология, чиито основни принципи са авторитаризъм, икономически дирижизъм, милитаризъм, национално противопоставяне, класово разделение и култ към агресивната мъжественост.

Авторитаризъм– фашистите, за разлика от комунистите, не отричат частната собственост като концепция, но смятат, че тя трябва да бъде второстепенна и подчинена на висшестоящата политическа власт. Например, фашистите не биха отнели възможността на хората да създават компании, но те искат да подчинят тези компании на управляващата класа, която да ги управлява. Практически, ти си собственик на завод, но заводът ти се управлява от партиен чиновник. Тази доминация на политическата власт над частната собственост се простира и над човешкото тяло и порядки – фашистите нареждат на хората как да се държат, за кого да се женят, какви филми да гледат и т.н.

Икономически дирижизъм – както споменах вече, фашистите не отричат частната собственост, но смятат, че тя трябва да служи на държавата (политиците). В тяхната идеология, политиците са по-знаещи и по-мъдри от свободното общество (свободния пазар) и заради това трябва да го направляват. Ето защо, фашистите раздават гарантирано от държавата монополно положение в много сектори на едри капиталисти, близки до партията. Всичко това се прави в името на народа и държавата, разбира се.

Фашистите не отричат печалбата (за разлика от комунистите), но смятат, че данъкоплатците трябва да са подчинени на едрите частни и държавни корпорации, тъй като те служат на висшия държавен интерес. С други думи, фашистите вярват, че печалбата (на директори на държавни фирми или собственици на частни компании) си е частна, но когато трябва, загубата е обща и се социализира – т.е. няма нищо лошо с държавни пари да се спасяват държавни и частни фалирали компании, стига те да са близки до управляващата партия.

Милитаризъм – фашизмът вярва, че придобиването на политическа власт чрез оръжие, насилие и агресия е допустимо. Така се гарантира, че най-силната класа ще е управляваща и ще доминира над слабите класи в обществото. Фашистите обаче вярват, че веднъж дошли на власт, на тях им е позволено да използват държавните инструменти за обезвреждане на другите класи и конкуренти – например, Мусолини налага строг контрол върху собствеността на огнестрелно оръжие във фашистка Италия.

Национално противопоставяне – фашистите не виждат света като взаимосвързана мрежа от общества, а като бойно поле на постоянно враждуващи нации, на което в края ще се възцарят най-силните. Целта на фашистката държава е да влезе във война – открита, прикрита, диверсионна, информационна, няма значение.

Класово разделение - в тяхната идеология то е корпоратизъм. Класите не са работници и буржоазия, а по занимание – класата на миньорите, класата на земеделците, класата на инженерите, класата на шивачките, класата на търговците, класата на банкерите и т.н. Фашистите вярват, че някои класи са по-важни за държавата от други и следователно няма нищо лошо в това държавната власт да се използва за облагодетелстване на някои класи за сметката на други (примерно, да се вземат пари от инженерите и да се дадат на миньорите, да се вземат пари от търговците и да се дадат на земеделците, и т.н.).

Култ към агресивната мъжественост – фашистът използва държавната власт, за да управлява и най-святата частна собственост – човешките тела. Фашистите издигат в култ агресивната мъжественост като антипункт на „разпуснатия либерализъм“. Те вярват в „традиционната“ доминираща роля на мъжа над жената, на мъжката „виталност“ в обществото, на превъзходството на грубата сила над интелектуалността и т.н.

В икономически аспект не се наблюдава нещо различно – пишещите се за големи врагове на фашизма от сутрин до вечер обясняват колко фатално е българското общество да бъде свободно, каква отрова за благоденствието е свободната размяна на свободния пазар и как техните партийни чиновници трябва да контролират всяка частна собственост, според собствените си висши виждания.

В енергетиката го виждаме на практика – много от произвеждащите и снабдяващите с ток компании са частни, но партийни апаратчици им определят цените, обемите, контролират кой да влезе в тези дейности чрез сложни лицензионни режими, дори им контролират инвестиционните планове. Политиците контролират изцяло всички взаимоотношения в енергетиката и не оставят почти нищо на свободния избор. Забелязва се и фашисткото вярване, че някои компании са много важни за националния интерес и е допустимо техните загуби да се покриват от данъкоплатеца – такова е положението с БДЖ, с "Български пощи", с НЕК, с публичните ВиК дружества извън София (които са на ръба на колапс, а някои вече и в ликвидация), и т.н.

Фашисткият принцип на самодостатъчността, в цялата си абсурдност за България (внос+износ на нашата държава е далеч над 100% от БВП), пък е особено популярен, както сред значима част от обществото, така и сред политиците. Например, големите търговски вериги ни правили зависими от чужди държави, които току виж решили да ни спрат хляба. Същото и с телекомите – току виж в случай на война между България и Норвегия, "Теленор" спрат джиесемите на българските военни. Невъзможно да се подмине и романтичната (макар и глупава) представа за самата възможност да си самодостатъчен и как това води до склонността да се вярва на върховни абсурди – например, няколкостотин хиляди българи повярваха на три-четири пишман-националистически партии, че в България има златна руда със 100% съдържание на чисто злато, което прави залежите ни на по-висока стойност от цялото злато изкопано в историята – само трябва да изгоним канадците-кръвопийци и ставаме самодостатъчни.

Не на последно място, епизодично и твърдо противопоставящите се на всичко фашистко, комунистическо и империалистичко български „зелени“, изпадат в икономически фашизъм “par excellence”. Последният случай беше с Карадере - частен парцел, инвеститорът няма нищо против да си мине екологичните и градоустройствени процедури и при спазване на законите и екологичните норми да построи къщи в сегашния тръняк (разбира се, общината и държавата са направили пълна каша от тези процедури, нарушавайки собствените си закони и разпоредби). Обаче „зелените“ искат те да му управляват парцела, но без да извадят пари да го купят, защото естетично не им харесва проекта или просто са си решили на инат, че на този частен парцел не трябва да има нищо, освен тръни (дори и да премине през всички законови процедури). Направо по учебник, без да се отрича статута на частна собственост, се изразява намерение той да бъде подчинен на политическата власт и да бъде управляван от партийни чиновници.

Ако някой смята, че партийни чиновници трябва да управляват чуждата частна собственост, дори когато нейният собственик и стопанин не пречи на никого; че политиците трябва да принуждават хората как да се държат, къде да ходят, с кого да сключват брак и кого да обичат или мразят; че някаква свещена сила е отредила на неговия народ ролята да пребори и подчини другите народи, че възможността му да разменя плодовете на своя труд на свободния пазар е отровно за благоденствието; че интелигентният, производителен, образован и работещ с ума си човек заслужава презрение и е по-непотребен от лъхащия на тестостерон, пребиващ жена си и увил се в българското знаме селски мачо..... то той самият е фашист, без значение по колко телевизионни канала, вестника и площада пропагандира, че другите са фашисти.