Article_top

„Представете си света като недоносено бебе в кувьоз. Здравословното състояние на бебето е изключително лошо и неговото дишане, сърдечна честота и други важни признаци се следят непрекъснато, така че промените в положителна или отрицателна посока да бъдат видени моментално. След седмица то се подобрява значително. Но трябва да остане в кувьоз, защото състоянието му е все още критично. Има ли основание да се каже, че състоянието на бебето се подобрява? Да. Абсолютно. Има ли основание да се каже, че то е лошо. Да. Абсолютно. Като кажем, че нещата се подобряват, това означава ли, че всичко е наред и всички ние трябва да се отпуснем и да не се притесняваме. Нищо подобно. От полза ли е да избираме между лошо и подобряващо се състояние? Определено не. И двете определения са верни. То е както лошо, така и по-добро. По-добро и лошо едновременно. Така трябва да разглеждаме настоящото състояние на света.“

По-хубаво място

Ханс Рослинг

Цитатът е от наскоро появилата се на български книга „Фактологичност“ на Ханс Рослинг. В подзаглавието си под формата на въпрос тази книга носи добра новина: „Защо светът е по-хубаво място, отколкото предполагаме?“  Как ще защити авторът тази благоприятна за човечеството вест? Той избира възможно най-сигурното доказателство – факти, само факти, много факти.

Представете си, че трябва да отговорите на следния въпрос: Как се променя броят на смъртните случаи вследствие на природни бедствия на година през последните сто години? Възможни отговори: А/ Увеличава се повече от двойно; Б/Остава почти същият; В/ Намалява почти наполовина. Ако шимпанзе трябва да отговори на този въпрос, има 33 процента шанс да познае. Защото просто ще посочи един от трите отговора и той може случайно да е верният. Какъв процент от хората обаче могат да отгатнат правилния отговор?

Конспирации

Това са същите хора, които непрекъснато са облъчвани в думи, картини и звук за всяко природно бедствие във всяко кътче на земното кълбо. Като се прибавят към това и страшните предсказания, свързани с климатичните промени, подозренията за ядрени опити и конспирациите за това, че могат да се предизвикват земетресения, цунами и т.н., най-вероятно повечето от хората ще изберат като възможен първия или втория отговор. Верен обаче се оказва третият – през последните сто години жертвите на природни бедствия намаляват почти наполовина. При проведените опити само около десет процента от хората отговарят правилно. Излиза, че шимпанзетата знаят повече за планетата от хората.

Не, разбира се. Хората просто имат инстинкта да засилват страховете си. Те са склонни да виждат тенденциите в линейно развитие, да усещат нещата разделени на две противоположни групи, да преувеличават, да вярват в предопределеността... И на още много такива неща са склонни хората, което им пречи да видят света такъв, какъвто е в действителност, а не в техните опасения и чувства. Дори хора, които са отговорни за развитието на човечеството, не са наясно с реалната картинка на света. Повечето са така склонни да консумират драмата, апетитът за нея така се е вселил в човека, че той си въобразява, че е прав и не сверява вижданията си с единственото нещо, което може да даде реална представа – фактите.

Фактите!

Особено ясно проличават заблудите според автора по отношение на бедността в света. Всеки по някаква своя причина вижда света като обедняващ. Най-честата представа за света днес е за една малка част от хората, които са фантастично богати, и друга част – преобладаващата, мнозинството – тънеща в бедност. А помежду им огромна пропаст. Какво обаче показват фактите. Действително един милиард от населението на Земята живее изключително бедно – без течаща вода, без достатъчно храна, без обувки, без транспорт. И действително, един милиард живее много добре – в нормални жилища с течаща топла вода, с достатъчно храна, лекарства, средства за образование, собствен автомобил. Но между тези два милиарда не е пропаст, а територия, в която има около 5 милиарда души, които живеят на средно равнище според обективните стандарти, а не според нашите представи за бедност. Излиза, че голямата част от населението е в златната среда, в която все повече намалява детската смъртност, все повече момичета ходят на училище, все повече деца получават ваксини и лечение. И ако ни интересува къде е България, в златния милиард на добре живеещите е.

Авторът определя своята книга като битка с невежеството. И дава уроци как да преминем от витаещи във въздуха клишета за света към базиран на факти светоглед. Не че е лесно. Хората до такава степен са склонни автоматично да приемат неща, в които всички вярват, че това се е превърнало почти в инстинкт. Ако наистина прочетем, научим и прилагаме уроците на Ханс Рослинг, то ще имаме две ползи, които той формулира така. „Първо: базираният на факти светоглед е по-полезен за ориентиране в живота точно както прецизният джипиес е по-полезен да намерите пътя си в града. Второ и вероятно по-важно: базираният на факти светоглед е по-комфортен. Той генерира по-малко стрес и безнадеждност от драматичния мироглед, който е пресилено негативен и ужасяващ.“

Според фактите светът е наистина по-добро място, отколкото си мислим.

---

Този текст е публикуван в последния брой на сп. "Клуб Z"  през април т.г. Още материали от същата авторка можете да прочетете тук.

 

„Представете си света като недоносено бебе в кувьоз. Здравословното състояние на бебето е изключително лошо и неговото дишане, сърдечна честота и други важни признаци се следят непрекъснато, така че промените в положителна или отрицателна посока да бъдат видени моментално. След седмица то се подобрява значително. Но трябва да остане в кувьоз, защото състоянието му е все още критично. Има ли основание да се каже, че състоянието на бебето се подобрява? Да. Абсолютно. Има ли основание да се каже, че то е лошо. Да. Абсолютно. Като кажем, че нещата се подобряват, това означава ли, че всичко е наред и всички ние трябва да се отпуснем и да не се притесняваме. Нищо подобно. От полза ли е да избираме между лошо и подобряващо се състояние? Определено не. И двете определения са верни. То е както лошо, така и по-добро. По-добро и лошо едновременно. Така трябва да разглеждаме настоящото състояние на света.“

По-хубаво място

Ханс Рослинг

Цитатът е от наскоро появилата се на български книга „Фактологичност“ на Ханс Рослинг. В подзаглавието си под формата на въпрос тази книга носи добра новина: „Защо светът е по-хубаво място, отколкото предполагаме?“  Как ще защити авторът тази благоприятна за човечеството вест? Той избира възможно най-сигурното доказателство – факти, само факти, много факти.

Представете си, че трябва да отговорите на следния въпрос: Как се променя броят на смъртните случаи вследствие на природни бедствия на година през последните сто години? Възможни отговори: А/ Увеличава се повече от двойно; Б/Остава почти същият; В/ Намалява почти наполовина. Ако шимпанзе трябва да отговори на този въпрос, има 33 процента шанс да познае. Защото просто ще посочи един от трите отговора и той може случайно да е верният. Какъв процент от хората обаче могат да отгатнат правилния отговор?

Конспирации

Това са същите хора, които непрекъснато са облъчвани в думи, картини и звук за всяко природно бедствие във всяко кътче на земното кълбо. Като се прибавят към това и страшните предсказания, свързани с климатичните промени, подозренията за ядрени опити и конспирациите за това, че могат да се предизвикват земетресения, цунами и т.н., най-вероятно повечето от хората ще изберат като възможен първия или втория отговор. Верен обаче се оказва третият – през последните сто години жертвите на природни бедствия намаляват почти наполовина. При проведените опити само около десет процента от хората отговарят правилно. Излиза, че шимпанзетата знаят повече за планетата от хората.

Не, разбира се. Хората просто имат инстинкта да засилват страховете си. Те са склонни да виждат тенденциите в линейно развитие, да усещат нещата разделени на две противоположни групи, да преувеличават, да вярват в предопределеността... И на още много такива неща са склонни хората, което им пречи да видят света такъв, какъвто е в действителност, а не в техните опасения и чувства. Дори хора, които са отговорни за развитието на човечеството, не са наясно с реалната картинка на света. Повечето са така склонни да консумират драмата, апетитът за нея така се е вселил в човека, че той си въобразява, че е прав и не сверява вижданията си с единственото нещо, което може да даде реална представа – фактите.

Фактите!

Особено ясно проличават заблудите според автора по отношение на бедността в света. Всеки по някаква своя причина вижда света като обедняващ. Най-честата представа за света днес е за една малка част от хората, които са фантастично богати, и друга част – преобладаващата, мнозинството – тънеща в бедност. А помежду им огромна пропаст. Какво обаче показват фактите. Действително един милиард от населението на Земята живее изключително бедно – без течаща вода, без достатъчно храна, без обувки, без транспорт. И действително, един милиард живее много добре – в нормални жилища с течаща топла вода, с достатъчно храна, лекарства, средства за образование, собствен автомобил. Но между тези два милиарда не е пропаст, а територия, в която има около 5 милиарда души, които живеят на средно равнище според обективните стандарти, а не според нашите представи за бедност. Излиза, че голямата част от населението е в златната среда, в която все повече намалява детската смъртност, все повече момичета ходят на училище, все повече деца получават ваксини и лечение. И ако ни интересува къде е България, в златния милиард на добре живеещите е.

Авторът определя своята книга като битка с невежеството. И дава уроци как да преминем от витаещи във въздуха клишета за света към базиран на факти светоглед. Не че е лесно. Хората до такава степен са склонни автоматично да приемат неща, в които всички вярват, че това се е превърнало почти в инстинкт. Ако наистина прочетем, научим и прилагаме уроците на Ханс Рослинг, то ще имаме две ползи, които той формулира така. „Първо: базираният на факти светоглед е по-полезен за ориентиране в живота точно както прецизният джипиес е по-полезен да намерите пътя си в града. Второ и вероятно по-важно: базираният на факти светоглед е по-комфортен. Той генерира по-малко стрес и безнадеждност от драматичния мироглед, който е пресилено негативен и ужасяващ.“

Според фактите светът е наистина по-добро място, отколкото си мислим.

---

Този текст е публикуван в последния брой на сп. "Клуб Z"  през април т.г. Още материали от същата авторка можете да прочетете тук.

Коментари

Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

„Защо светът е по-хубаво

„Защо светът е по-хубаво място, отколкото предполагаме?“

Да бе !
Я го питайте джамбазки какво ще ви каже по-въпроса.
... ще каже това което казва всеки, който в главата има жлъчка, а не мозък.

Та исках да щажа, че с такива като джамбаски наоколо, трябва да се пазим от илюзията
"светът е по-хубаво място, отколкото предполагаме“

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какъв ще е резултатът от първия тур на изборите в София?