С 9 „за“ срещу 3 „особени мнения“ Конституционният съд допуска по същество искане за тълкуване, свързано с „царските“ имоти. Така КС се съгласи да отговори на въпроса:

"Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотеза, когато се обявява за противоконституционен закон с еднократно действие?"

Това пише правният сайт "Де факто", като напомня и най-важното - тълкуването неизбежно ще рефлектира върху висящите дела за „Царска Бистрица“, „Врана“ и 16 500 дка рилски гори, заведени от държавата срещу Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза.

Конституционното дело бе образувано по искане на Маргарита Соколова, Светлана Калинова и Розинела Янчева от ВКС, при които на последна инстация е казусът „Царска Бистрица“. В края на март върховните съдийски спряха производството и обявиха, че ще отнесат въпроса до Конституционния съд. Впоследствие се опитаха да ангажират с тълкувателното искане Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС, но то отказа да сезира Конституционния съд. Тогава искането бе отправено от самия тричленен състав.

При това положение освен „Царска Бистрица“ във ВКС, трябва да бъдат спрени още две „царски“ дела – за двореца „Врана“ (то е на втора инстанция в Софийския апелативен съд) и за 16 500 дка рилски гори (на първа инстанция в Софийския окръжен съд), припомня "Де факто". Дотук държавата печели всички дела срещу Симеон, като различни съдебни състави приемаха, че т.нар. „царски“ имоти винаги са били държавна собственост. А отмяната на еднократно действалия Закон за конфискация на имотите на бившите царе и техните наследници от 1947 г. сама по себе си не  може да е основание за реституция. С окончателни решения вече приключиха делата за „Кричим“, „Ситняково“, „Саръгьол“, бившето стопанство на УБО край Врана.

Производствата за най-апетитните имоти, на които особено държи Симеон, обаче ще чакат тълкуването на КС.

Отклонено заради законови промени

Едно друго чакано решение на КС – срещу обратната сила на миналогодишни поправки в Закона за банковата несъстоятелност (станали известни като закона „Пеевски“ за КТБ), няма да бъде произнесено.

Днес единодушно по доклад на Надежда Джелепова 12-те съдии са прекратили производството по делото, защото на 5 април Народното събрание окончателно е гласувало допълнение на оспорения текст, а на 19 април промяната е била обнародвана в „Държавен вестник“.

Делото в КС бе образувано миналата година по искане на Общото събрание на Търговската колегия на Върховния касационен съд. Като противоконституционно се оспорваше придаването на обратна сила на нови основания за недействителност на извършени вече прихващания. Преходна разпоредба бе обявила, че „новата“ недействителност важи от 20 юни 2014 г., когато КТБ бе поставена под особен надзор. А синдиците и Фондът за гарантиране на влоговете получаваха 5-годишен срок да предявят искания за прогласяване на извършени прихващания за недействителни.

Преуреждането с обратна сила противоречи на принципите на правотата държава. И поставя в неравностойно положение банката и кредиторите й, твърдяха върховните съдии. Защото вземането на трезора става моментално изискуемо, но вземането на кредитора към банката, което е било прихванато, не би било възобновено.

Приетото този април допълнение на преходната разпоредба гласи, че „кредиторите се вписват служебно“ в списъка на приетите от синдика вземания.

При това положение Конституционният съд прекратява делото. Аргументите са, че КС е бил сезиран с разпоредба, която вече не съществува – неизменна практика на съда е, това е така при всяка междувременно настъпила законова промяна.  „Разглеждането на така изменената разпоредба означава съдът да се самосезира, което е недопустимо“, заявяват 12-те съдии. Освен това, според тях, направеното междувременно допълнение решава някои от поставените в искането на ВКС въпроси.

Дешното определение обаче не е пречка Търговската колегия на ВКС отново да сезира Конституционния съд по темата.

Прието за разглеждане днес е и искане на омбудсмана Мая Манолова срещу Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.